Решение № 13145 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2017 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на районПанчарево при СО срещу решение 3512 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело 12669/2016 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на Д. Захаринова срещу мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по нейно заявление от 01.11.2016г., входирано в район Панчарево под ГР94-3857/ 21.11.2016 г. за заверка на Констативен протокол-Обр.3 за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа разрешение за строеж 121/28.07.2016г. и действащия ПУП, последван след обжалването му от изричен отказ, обективиран в писмо изх. РПН16-ГР94-3857/2/09.12.2016г. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, кметът на район Панчарево при СО, не се явява. Представлява се от юриск.Д., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение въз основа на подробно развитите в жалбата касационни основания. Ответникът, Д. Захаринова, редовно призована, се представлява от адв. Е.Златинова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното решение по съображения, подробно развити в отговор на жалбата и устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения : С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил мълчаливия отказ на кмета на район Панчарево-СО по Заявление вх. РПН16-ГП94-3857/21.11.2016г. за извършване на административна услуга / заверка на констативен протокол обр.3 по чл.159, ал.3 от ЗУТ/, както и последвалия го изричен отказ, обективиран в писмо изх. РПН16 ГР94-3857/2/09.12.2016г.,върнал е преписката на административния орган за произнасяне по заявлението при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт, като е определил на основание чл.174 от АПК срок за постановяване на административния акт- 14 дни след влизане на съдебното решение в сила и , с оглед изхода от спора, е присъдил в полза на Д. Захаринова съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че заявлението, с което е сезиран кметът на район Панчарево-СО, е искане за извършване на административна услуга заверка от определено от кмета на съответния район длъжностно лице към съответната община на Констативен протокол обр.3 за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването за строежа на еднофамилната жилищна сграда, чието строителство е отпочнало в УПИ ІХ-3634,3635, кв.97,с.Бистрица съгласно Разрешение за строеж 121 от 28.07.2016г. на гл.архитект на район Панчарево,СО. Доколкото разпоредбата на чл.159, ал.3 от ЗУТ предвижда тридневен срок за определяне на длъжностно лице при съответната община, което в рамките на същия срок да завери констативния протокол, АССГ е заключил, че към датата на подаване на жалбата е формиран мълчалив отказ по смисъла на §8 от ПЗР на АПК във вр. с чл.21, ал.3 от АПК във вр. с чл.58 от АПК. Базирайки се на разпоредбата на чл.172, ал.3 от АПК , съдът се е произнесъл и по законосъобразността на последвалия мълчаливия отказ изричен такъв, обективиран в писмо изх. РПН16 ГР94-3857/2/09.12.2016г. Тъй като именно в изричния отказ се съдържат мотиви постановяването на Заповед РПН16-РА50-84/27.10.2016г. на гл. архитект на район Панчарево,СО, с което е отменено Разрешение за строеж 121/28.07.2016г. за обекта, както и на заповед РА-19-13/15.11.2016 г. за спиране на СМР на обекта, АССГ се е произнесъл по законосъобразността на същите мотиви. Според АССГ цитираните в изричния отказ индивидуални административни актове, които според административния орган възпрепятстват извършването на административната услуга, не са влезли в сила като обжалвани от Д.Захаринова, поради което не са породили целените с тях правни последици. Едва след произнасяне на съда със сила на пресъдено нещо по жалбите срещу цитираните в писмото заповеди, административният орган би могъл да противопостави същите на искането на оспорващата и да откаже извършването на заявената от нея административна услуга. По горните съображения АССГ е отменил незаконосъобразните мълчалив и изричен отказ за заверка на Констативен протокол обр. 3, върнал е делото във вид на преписка на административния орган за ново произнася, определяйки му 14-дневен срок за извършване на административната услуга. Съдебното решение е правилно. Макар неправилно АССГ да се е позовал на чл.142 от АПК / доколкото всички, издадени от административния орган и невлезли в сила заповеди, цитирани в изричния отказ за заверка на констативния протокол, са постановени преди издаване на изричния отказ, който всъщност мотивира постановения преди него мълчалив такъв/, правилен е решаващия му извод за незаконосъобразност и на двата отказа, тъй като издадените две заповеди, на които административният орган се позовава, не са влезли в сила като обжалвани по съдебен ред. Нещо повече при служебна проверка на твърденията на адв. Златинова за отмяна на цитираните в изричния отказ заповеди по съдебен ред, настоящата касационна инстанция констатира, че и двете заповеди са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. Именно въз основа на чл.142, ал.2 от АПК тези нови обстоятелства следва да бъдат взети предвид при преценка законосъобразността на обжалваното пред ВАС съдебно решение на АССГ. Отделно от гореизложеното правилен е развития от процесуалния представител на ответницата в отговора на касационната жалба довод за това, че при липса на забрана в ЗУТ за съставяне на констативни протоколи за съответните фази на строителство при спиране на СМР, заповедта за спиране на строителството сама по себе си не е основание за постановяване на атакувания отказ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и наведените от адв. Златинова в писмения отговор доводи за това, че заповед РА50-735/19.12.2016г. е неотносима към предмета на правния спор и не съставлява основание за спиране на произнасянето по заявлението за заверка на Констативен протокол обр.3, тъй като същата е постановена след формиране на обжалвания мълчалив отказ, съответно след издадения изричен такъв. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение