Решение № 3622 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2014 г.

Решение № 3622 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на директора на Регионална дирекция по горите - Смолян против решение № 72 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 43/2014 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № РДГ-СМ-3-31/19.02.2014 г. на същия административен орган, с която е обезсилено позволително за сеч № 0151977/6.01.2014 г. за държавни горски територии, издадено на Евтим Раев Стоилов, собственик на "Тито 73" ЕООД, за отдел 59, подотдел "н" в землището на с. Орехово, община Чепеларе. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл съдът възприема довода, че решението е "немотивирано"), тъй като заповедта е издадена при спазването на законовите изисквания и след установени нарушения от страна на титуляра на позволителното. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РДГ-СМ-3-31/19.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Смолян е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да обезсилват със заповед издадени позволителни за сеч. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила. Като индивидуален административен акт по смисъла на 21, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая, както съдът правилно отбелязва, изискванията на цитирания текст са спазени само формално, като при постановяване на заповедта са допуснати противоречия във фактическите основания и такива между фактическите и правни основания. Като мотиви за постановяване на заповедта са посочени констатациите в протоколи от 11.02.2014 г., от 13.02.2014 г. и от 14.02.2014 г. на служители от Регионална дирекция по горите - Смолян. Последният протокол обаче удостоверява декларации на лесовъдите за това, че само те са извършили маркирането на дърветата в отдел 59, подотдел "н" в землището на с. Орехово. Следователно този протокол не установя нарушение от страна на титуляра на позволителното за сеч и не може да обоснове разпоредителната част на административния акт. Първите два протокола, посочени като основание за издаване на заповедта, описват нарушения, свързани с маркирането на 17 отсечени дървета, които са маркирани с контролна марка, с дължина на страната по-голяма от предвидената в чл. 51 Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (т. 2 от протокола от 11.02.2014 и т. 1 от протокола от 13.02.2014 г.). В обстоятелствената част на заповедта констатациите от двата протокола се описани като две отделни нарушения, свързани с изискванията за сеч първото, от които е "констатирана сеч на 17 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка", а второто е "извършено отсичане на 17 бр. дървета, допълнително отбелязани със знак сходен на контролната горска марка, но с по- големи размери". Това разминаване в описанията на нарушението в двата констативни протокола и в заповедта е съществено, тъй като е пречка да се установят действителните факти и нарушения, мотивирали органа да обезсили позволителното за сеч. Възприетата в заповедта правна квалификация не съответства на изложените в нея фактически обстоятелства. Първото нарушение (сеч на 17 бр. дървета, които не са маркирани) е квалифицирано като неизпълнение на изискванията на чл. 57, т. 8 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Първият от цитираните тестове предвижда обезсилване на позволителното за сеч, когато е издадено в нарушение на чл. 52 - 56 от наредбата, а факти, свързани с нарушения при издаването на позволителното не се съдържат нито в заповедта, нито в констативните протоколи, на които органът се позовава. Второто нарушение (отсичане на 17 бр. дървета, допълнително маркирани) е квалифицирано като несъответствие с разрешената в позволителното сеч, която не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата № 8/2011 за сечите в горите. Последният текст характеризира краткосрочно - постепенната сеч, но не и условията на позволителното, поради което не може да квалифицира нарушението. Освен това в заповедта е посочено, че същата се издава и на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, текст, който предвижда обезсилване на позволителното за сеч, когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното. Безспорно цитираната норма би могла да обоснове обезсилване на разрешителното, но в случая същата не е свързана с конкретни фактически обстоятелства, за да се прецени осъществяването на посочените в нея предпоставки. Посочените несъответствия и противоречия във фактическите и правни основания са съществени, тъй като мотивите на заповедта не обосновават нейната разпоредителна част, т.е. заповедта не съдържа съображения за причините, които налагат обезсилване на позволителното за сеч. Допуснатото нарушение, както пръвоинстанционният съд правилно приема, е съществено, тъй като накърнява правото на защита на засегнатото от акта лице и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изводите на съдебния състав за съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъдат споделени. Заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушена нормата на чл. 35 от АПК. Наредено е обезсилване на позволителното за сеч, без да се установи от кого и по какви причини са допуснати нарушенията в маркирането на дърветата, тъй като ако дърветата са маркирани само от лесовъди, каквито са данните в протокола от 14.02.2014 г., не може да се стигне до заключение, че е налице нарушение при извършване на сечта и условията на позволителното. Не са ангажирани и доказателства за това какви са несъответствията в маркировката и могат ли да се установят само визуално, за да се направи извод за това в какво точно се изразява допуснато от титуляра на позволителното нарушение и осъществени ли са основанията за обезсилване на позволителното, на които административният орган се позовава. Провежданото от органите на досъдебното производство разследване по случая, не освобождава административния орган от задълженията по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере доказателства, тъй като именно органът следва да проведе доказване за осъществяване на фактическите основания и законовите изисквания за постановяване на акта (чл. 170, ал. 1 от АПК). Ето защо възражението на касатора, че след като разследването от специализираните органи не е приключило, доказателства от органа не могат да бъдат представени, е неоснователно. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като нарушението на процедурата засяга правилността на изводите на административния орган, които при наличие на други данни вероятно не биха били направени, а следователно се отразява на законосъобразността на административния акт. Това, както първоинстанционният съд законосъобразно приема, е още едно основание за отмяна на оспорената заповед. Съображенията на административния съд за отмяна на заповедта следва да бъдат допълнени и с мотива, че допуснатите съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са довели и до нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите позволителното за сеч се обезсилва, когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното (т. 6) и когато позволителното е издадено в нарушение на чл. 52 - 56 от наредбата (т. 8). В случая посочените основания за обезсилване на позволителното не са установени - нарушения при неговото издаване не са констатирани, а и липсват твърдения в този смисъл. При липсата на данни за това от допълнителното маркиране е извършено от други лица, а не от лесовъди (протоколът от 14.02.2014 г. установява, че маркирането в отдела е направено от лесовъди), не може да се направи извод, че сечта е извършена в нарушение на разрешената с позволителното. Ето защо не са налице основания за обезсилване на позволителното за сеч от страна на административния орган, а издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Доводът на необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. Представените по делото констативни протоколи и фактическите и правни основания, посочени в заповедта мотивират съда да приеме, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени формални нарушения, които го опорочават. Констатацията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е направена след анализ на представените доказателства, които не установяват от кого и по какви причини са допуснати нарушенията в маркирането на дърветата, както и такива за това в какво се изразяват несъответствията в маркировката и могат ли да се установят само визуално, без използване на технически средства. При липсата на доказателства за установяване на тези факти, които са съществени за преценката доколко законосъобразно са упражнение правомощията на административния орган с оспорената заповед, изводът на съдебния състав за съществени процедурни нарушения е в съответствие с доказателствата по делото. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на законосъобразността на постановения акт на посочените в чл. 146 от АПК основания, като при констатираните съществени пороци във формата и нарушения на процедурата по издаване на акта, приема, че са налице основания за отмяна на заповедта. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и на събраните доказателства, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК съдебният акт съдържа съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо касационният довод за липса на мотиви е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно, обосновано и постановени при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,