Решение № 6622 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 9540 от 19.03.2025 г. по адм. д. 10429/2024 г. Административен съд София-град (АССГ) е отменено решение РД-02-14-1773/24.09.2024 г. на ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", и Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 230 151, 30 лв. С определение 13711 от 22.04.2025 г. по адм. д. 10429/2024 г. на АССГ е оставена без уважение молбата на зам. министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от зам. министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", чрез гл. юрк. Любенов, в която са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго такова, с което да се отхвърли жалбата на Столична община срещу решение РД-02-14-1773/24.09.2024 г. на ръководител на УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020". Претендират се деловодни разноски. С частна жалба се оспорва и определение 13711 от 22.04.2025 г. по адм. д. 10429/2024 г. на АССГ. Ответникът по касационната жалба Столична община, чрез адв. Спасова от САК, поддържа искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и определение. Представя се писмена защита. Претендират се разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било решение РД-02-14-1773/24.09.2024 г. на ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", с което е установено публично вземане в размер на 12 849 304, 32 лв. към бенефициента - Столична община, която сума се установява като надплатена по АДБФП BG16 RFOP001-1. 041-0001-C07, сключен с бенефициента - Столична община, представляван от кмета на общината, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 9, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 44 от 29.05.2018 г., наричана за краткост Наредбата), във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. С обжалваното решение е отменен административния акт. Решаващият съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, което наред с констатирания от съда дефицит на мотиви, относно сочените правни основания за издаване на акта, дава основание за неговата отмяна. Според АССГ липсата на изложени фактически обстоятелства, липсата и на каквито и да било доказателства, единствено декларативното посочване, че е установена надплатена сума, без да е ясно от какво произтича същата, не може да обуслови взетото решение. Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи, че при постановяване на съдебното решение от АССГ са допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Между страните не се спори, че Столична община е бенефициент по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16 RFOP001-1.041-0001-C07, проект "Интегриран столичен градски транспорт - фаза II" по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР 2014-2020), процедура на директно предоставяне BG16 RFOP001-1. 041 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - София - голям проект" по ИСУН BG16 RFOP001-1.041-0001-C01 с рег. РД-02-37-21/21.02.2018 г., сключен на основание чл. 24, ал. 1, ал. 4 и чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/, във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/ /л. 63-72/. Безспорно е също така, че с писмо (л. 85-89) кметът на Столична община е уведомен за приключване на процедурата по одобрение на искане за плащане 9 окончателно, като в изпълнение на АДБФП, отчетените с окончателния финансов отчет разходи възлизат на 23 054 881, 88 лв., в това число: 22 721 468, 19 лв. - безвъзмездна финансова помощ (БФП); 134 210, 09 лв. - собствен принос на бенефициента, допустими разходи; 199 203, 60 - собствен принос на бенефициента, недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта. Общата сума на недопустимите разходи е в размер на 11 359 551, 91 лв., в т. ч. не се верифицират разходи в размер на 11 335 361, 36 лв., представляващи БФП и не се признават разходи в размер на 24 190, 55 лв., представляващи собствен принос на бенефициента допустими разходи. Неправилно АССГ приема, че в оспореното решение се установява пълна липса на изложени фактически обстоятелства, респ. липса на мотивирани съображения, които да обвързват определени фактически обстоятелства с посочените правни основания. В самия акт е посочено, че на 29.12.2023 г. чрез ИСУН 2020 е подадено искане за окончателно плащане по АДБФП BG16 RFOP001-1.041-0001-C07 на Столична община. Искането е съпътствано с окончателен технически и финансов отчет. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. , при верификация на окончателно искане за плащане се извършва преглед за спазване на условията по АДБФП. В тази връзка и при изпълнение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, компетентният орган - ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" е извършил проверка на общо верифицираните и платени суми по АДБФП BG16 RFOP001-1.041-0001-C07 на бенефициента по постъпилите авансови и окончателни искания за плащане. Констатирано е, че в изпълнение на АДБФП отчетените с окончателния финансов отчет разходи възлизат на 23 054 881, 88 лв. (посочени по-горе). Не е налице нарушение на чл. 35 от АПК, както и липсата на изложени фактически обстоятелства, вкл. каквито и да било доказателства. Административният орган е посочил в табличен вид общо верифицираните разходи, както и платените суми по авансови и междинни искания за плащане от бенифициента. От мотивите на акта е видно, че към момента на постановяването му общо одобрените за плащане средства към бенифициента по АДБФП BG16 RFOP001-1.041-0001-C07 възлизат на 95 521 221,78 лв., като надвишават верифицираните разходи по АДБФП (82 671917,46 лв.) с 12 849 304,32 лв. Установено е публично вземане в размер на 12 849 304,32 лв. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредбата бенифициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Неоснователни са изводите на АССГ, че ръководителят на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" се е позовал на решение (подробно описани в оспорения акт), с които са определени финансови корекции, които не са влезли в сила. Оспорването на индивидуалните административни актове, каквито са решенията за определяне на финансови корекции и тези за отказ за верификация, не спира тяхното изпълнение. Приемайки извод за неправилност на оспорения административен акт единствено поради липса на мотиви, които очевидно са налице, вкл. фактически обстоятелства и посочени правни основания, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Този пропуск се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на административния акт следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, като се изложат мотиви по същество на спора. При такъв изход на спора частната жалба на зам. министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" срещу определение 13711 от 22.04.2025 г. по адм. д. 10429/2024 г. на АССГ за изменение на посоченото решение в частта за разноските се явява основателна. По искането за присъждане на разноски от касатора зам. министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", ще се произнесе първоинстанционния съд съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение