Решение № 18 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 1151/2010 г.
ВКСII търговско отделение10.02.2011 г.докладчик Росица Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯВА Решение № 435 от 12.Х.2010 г. по гр. д. № 507/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд в тези части за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 18 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 1151/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. - от [населено място], [община] срещу Решение № 435 от 12.Х.2010 г. по гр. д. № 507/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено Решение № 35 от 22.IV.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на РС - Панагюрище и е прекратено производството по делото, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Жалбоподателят излага, че е напуснал ОС, проведено на 12.IХ.2009 г. преди приключването, тъй като не е бил съгласен с начина на провеждането му, включително и поради това, че в дневния ред не е включен избор на председател, от което не следва, че е узнал за взетите решения от ОС след напускането му. Жалбоподателят счита, че когато чл. - кооператор не е присъствал на решаването, 14-дневният срок за обжалване се брои от узнаване на решението или от уведомяването му, а не от датата на ОС, като чл. 58 ЗК изисква фактическо присъствие по време на вземане на решението, узнаването като факт не следва да се поставя в зависимост от присъствие на ОС и е важен моментът на фактическото узнаване, което зависи единствено от фактическото присъствие при вземане на решението. Тъй като изводът на съда е необоснован и в противоречие с материалните норми, а и ответникът не е представил доказателства, че жалбоподателят е уведомен за взетите решения в деня на провеждане на ОС, иска решението да се отмени и да се потвърди първоинстанционното решение или делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба ЗК "Братска любов" - [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 58 ЗК и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че ищецът е присъствал на 12.IХ.2009 г. при откриване на извънредно ОС на кооперацията и при разискване на първите три точки от дневния ред и при започване разискванията по т. 4 от дневния ред, което ОС е напуснал преди да се проведе изборът на УС, КС и председател. По съображения, че искът е предявен на 8.Х.2009 г., а двуседмичният срок по чл. 58, ал. 3 ЗК, считано от датата на ОС 12.IХ.2009 г., изтича на 26.IХ.2009 г., поради което е недопустим, съдът е обезсилил първоинстанционното решение, с което искът е уважен, и е прекратил производството по делото. С Определение № 662 от 21.Х.2009 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по релевантния за делото процесуалноправен въпрос: от кой момент тече срокът по чл. 58, ал. 3 ЗК за предявяване на иск за отмяна на решения на ОС на кооперацията, предявен от кооператор, който е присъствал на ОС и което е напуснал преди завършването му - от деня на решенията или от деня на узнаване или уведомяване. Съдебната практика, съдържаща се в Р. № 51/3.II.2005 г. по т. д. № 303/2004 г. и в Р. № 603/21.VII.1995 г. по гр. д. № 264/1995 г., двете на ВКС по въпроса за срока за предявяване на иска по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, съответно по чл. 74, ал. 2 ТЗ е в смисъл, че за да е налице за ищеца узнаване за решенията, за чиято отмяна е предявил иска, от датата на проведеното ОС, трябва ищецът да е присъствал на ОС, на което решенията са взети, и когато го е напуснал преди приключването му, няма присъствие, което за да е налице, трябва ищецът да е узнал за взетите решения, затова в този случай срокът за предявяване на иска за отмяна на решенията тече от деня на узнаването, а не от деня на решението. В обжалваното решение съдът е приел, че щом ищецът е присъствал на ОС и е взел участие в разискванията по първите три точки от дневния ред, въпреки че е напуснал ОС преди вземане на решения по всички въпроси, срокът по чл. 58, ал. 3 ЗК тече от датата на ОС, тъй като за ищеца с оглед развитието на ОС и проведените разисквания, е било ясно, че ще се проведе избор на УС, на КС и на председател. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира за правилна съдебната практика, съдържаща се в двете посочени решения на ВКС, като правилата за срока за предявяване на конститутивни искове за отмяна на решения, установени в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и в чл. 74, ал. 2 ТЗ, могат съответно да се приложат и за срока по чл. 58, ал. 3 ЗК. За да е налице за ищеца узнаване за решенията, за чиято отмяна е предявил иска, от датата на проведеното ОС, трябва ищецът да е присъствал на ОС, на което решенията са взети. Под присъствие законът има предвид присъствие на ОС, при което ищецът узнава за приемане на решенията. Когато ищецът е напуснал ОС преди приключването му и преди вземане на решения по всички въпроси, обявени в дневния ред, няма присъствие и срокът за предявяване на иска за отмяна на решенията тече от датата на узнаването им. Тъй като по делото няма данни ищецът да е узнал за взетите решения от ОС, проведено на 12.IХ.2009 г., преди датата, посочена от него в исковата молба - 26.IХ.2009 г., следва да се приеме, че предявеният на 8.Х.2009 г. иск по чл. 58 ЗК, е предявен в срока по чл. 58, ал. 3 ЗК. По изложените съображения обжалваното решение, с което искът не е разгледан по съображения, че е недопустим, като предявен след изтичане на срока по чл. 58, ал. 3 ЗК, следва да се отмени и делото - да се върне за разглеждане на иска. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение на основание чл. 291 ГПК