Решение № 346 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 931/2012 г.

Решение № 346 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 931/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Т. Т. чрез свой защитник е подал "молба" (всъщност искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Смолянския районен съд - като първоинстанционен, и Смолянския окръжен съд - като второинстанционен. Първоинстанционният съд е постановил присъда № 53 от 17.II.2012 г. по нохд № 26/2012 г., с която Т. е осъден за измама по чл. 210, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 209, ал. 1 НК: за заблуждаването през м. декември 2010 г. на В. Б. да заплати 20 000 лева ("големи размери") по договор за поръчка между двамата за уреждане на необходимото Т. да прехвърли на Б. в нотариална форма * идеална част от недвижимите имоти, които получил като купувач на наследството на трето лице (Е. К.). С присъдата Т. е наказан с 1 г. лишаване от свобода при условията и на чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 58а НК (на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция - глава двадесет и седма от НПК); наказанието е определено и като общо такова за съвкупността от престъпления по това и по предишни дела, по които Т. е бил осъден; към общото най-тежко наказание е присъединена и глоба от 300 лева, наложена по едно от делата. Второинстанционният съд е изменил присъдата със свое решение № 152 от 2 май 2012 г. по внохд № 26/2012 г., като смекчил само първоначалния режим за изтърпяване на наказанието - от строг в затворническо общежитие от закрит тип, в общ в общежитие от открит тип. "Молбата" за възобновяване на делото съдържа позоваване на трите основания за това в чл. 348 НПК, към които препраща чл. 422 НПК, както и доводите, които нейният подател е отнесъл към всяко от тях, за да поиска промяна в положението във всички възможни насоки - оправдаване на Т. още във ВКС, ново разглеждане на делото в окръжния съд, смекчаване на наложеното наказание, включително с условно осъждане (чл. 66 НК). В съдебното заседание на ВКС оспорването на осъждането е поддържано, докато според прокурора подлежи на отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспорения всъщност съдебен акт - на втората (въззивната) инстанция. арг. от чл. 426, във вр. с чл. 346 НПК; вж. и р. 334/99-I, Сб., 162. Липсват претендираните основания за възобновяване на делото. Липсата на първото от тях (нарушението на материалния закон) може да бъде констатирана даже само с оглед на доводите за такова нарушение - доводи, свързани преди всичко с доказаността на обвинението, а не с тълкуването на закона: относно съдържанието на договора за поръчка, съответствието му с действителността (срок за изпълнение, плащане, индивидуализация на недвижимите имоти) и доколко Т. е бил наясно с него. вж. и р. 33/1999-I, Сб., с. 176. Макар и доводите, неправилно отнесени от името на осъдения към първото от основанията за възобновяване на делото, да са поначало относими към второто от тях - същественото нарушение на процесуалните правила, такова с оглед на тях също липсва. Изводът този път следва от подробните мотиви на присъдата и решението (доколкото двата съдебни акта съдържат еднакви изводи), в които може да бъде намерен отговор на всички въпроси, изтъкнати сега отново като спорни: значение на противоречието между датите 15.ХII. 2010 г. (на сключване на договора) и 15.I.2010 г. (на краен срок за неговото изпълнение); значение на фактическото авторство на договора (адвокат на пострадалия); платени ли са посочените в договора 20 000 лева; съвпадат ли недвижимите имоти, които Т. е получил по договора за наследство, и които е прехвърлил по договора за поръчка, и др. подобни. Дадените отговори на тези въпроси, от друга страна, ВКС напълно споделя, обръщайки внимание и на реда, по който е разгледано делото вж. по-конкретно чл. 371, т. 2 НПК. Неубедителен е и иначе правилно отнесеният към същественото нарушение на процесуалните правила довод за ограниченото право на лично участие в съдебното заседание на въззивната инстанция: не почиват на закона претенциите за връчване на призовката лично на обвиняемия (арг. и от чл. 180, ал. 3 НПК) или за спазване на 7-дневен срок преди заседанието; освен че е бил представен след съдебното заседание, медицинският документ не е бил оформен и по начин да сочи уважителна причина за неявяването; за нарушения при това положение на другите процесуални права (на лична защита, на последна дума и т. н.) изобщо не би могло да се говори. Липсва, накрая, и явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорвайки минималното по закон (предвиденото в чл. 210, ал. 1 НК) наказание, осъденият чрез своя защитник очевидно подценява тази специфика при индивидуализацията на неговата отговорност, че тя в крайна сметка е не само едно престъпление със сериозна тежест (измамата), но и за още три престъпления в съвкупност (две - по транспорта, и едно - документно), извършени при това само за няколко месеца. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение