Решение № 10087 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 233/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 5970/18.10.2022 г., постановено по адм. д. 5949/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Ответната страна Сит 33ЕООД, редовно уведомена за настоящото производство, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 5970/18.10.2022 г., постановено по адм. д. 5949/2022 г. по описа на АССГ е отменено решение 000030-5438/09.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, преписката е върната за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от Закона за хазарта (ЗХ), при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е счел, че хазартната дейност, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), поради което на основание чл. 30, ал. 7 от ЗХ дължи заплащане само на таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, а не две такси за издаване на лиценза и тази заплатена на основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ се явява недължимо платена.. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Обосновано е прието за установено от първоинстанционния съд, че на Сит 33ЕООД е издаден лиценз за организиране на хазартни игри за срок от 5 години в игрална зала с адрес: гр. София, [улица], който е продължен и са извършени промени в него с решение на изпълнителния директор на НАП от 26.02.2021 г. На 16.03.2021 г. дружеството е заплатило по сметка на НАП сумата от 50 000 лв. с основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Със заявление вх. 26-с-292/26.05.2022 г. ответникът по касационната жалба е поискал от НАП връщане на тази сума. С оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е отказано исканото възстановяване. АССГ правилно е приел, че по делото не е налице спор относно фактите, които са правилно установени въз основа на събраните писмени доказателства, а спорът се свежда до тълкуване на приложимия материален закон. При напълно изяснена фактическата обстановка, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които са в съответствие с трайната съдебна практика и се споделят от касационната инстанция. От нормите на ЗКПО следва, че Сит 33ЕООД като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, е данъчно задължено лице, което дължи алтернативен данък за тази си дейност, т.е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Административният съд законосъобразно е приел, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза пет години в размер на 50 000 лв., внесена от Сит 33ЕООД, е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ, във връзка с Раздел V от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалваното решение, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение