Решение № 9860 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2009 г.

Решение № 9860 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Иванов срещу решение № 62 от 26.02.09 г. на Великотърновския административен съд, постановено по адм. д. № 836/08 г., в частта му, в която е отменен РА № 1500916/30.08.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 770/02.11.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно определения допълнително корпоративен данък за 2005 г. на "Българска захар - 2002" - ООД - гр. Плевен за разликата над 549 до 3810.75 лв. и лихви за разликата над 666.76 лв. до 951.52 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част, в която е отменен РА, е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил техническата част на съдебната експертиза. От нея се установява, че фактурите, издадени от ЕТ "Клуб Екстрем - М. Маринов" са във връзка с изпълнението на договор от 05.10.2004 г. с предмет - изграждане на пристройка към съществуваща сграда в ПИ 109018 (Отделение за бисквити), както и по договор за цялостен ремонт на покривна конструкция на обект "Административна сграда". Съдът е приел, че направените разходи по тези фактури попадат в хипотезата на § 1, т. 56, б. "г" от ДР на ЗКПО (отм.), но е достигнал до неправилния извод, че с тях не следва да се увеличи финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.). с мотива, че липсват доказателства за това, че се увеличава икономическата изгода от актива. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същността на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Българска захар - 2002" - ООД срещу РА, както и да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 352.79 лв. за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба -"Българска захар - 2002" - ООД - гр. Плевен чрез процесуалния си представител юрк. Тихолов оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е бил РА № 1500916/30.08.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 770/02.11.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е определен допълнително корпоративен данък за 2004 г. и 2005 г., с оглед отменителното решение № 12423 от 18.11.08 г. по адм. д. № 8792/08 г. на ВАС, Първо А отд. За да отмени РА в частта му на определения допълнително корпоративен данък за 2005 г. на "Българска захар - 2002" - ООД - гр. Плевен за разликата над 549 до 3810.75 лв. и лихви за разликата над 666.76 лв. до 951.52 лв., съдът е изложил следните съображения: Неправилно е увеличен финансовия резултат за 2005 г. от органа по приходите с разходите по фактури с №№ 249/01.07.05 г., 248/19.05.05 г., 191/26.07.05 г., 192/29.07.05 г., 194/08.09.05 г. и 199/16.12.05 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15 от ЗКПО (отм.) в размер на 21 744.95 лв. с мотива, че същите не отразяват реално осъществени доставки. С решение № 200 от 26.05.08 г. по адм. д. № 849/07 г. на АС-Велико Търново е отменен РА в частта му по ЗДДС за същите доставки, като съдът е приел, че СМР са реално извършени. С решение № 12423 от 18.11.08 г. по адм. д. № 8792/08 г. на ВАС, Първо А отд. решението в тази част е оставено в сила като правилно и законосъобразно. Във връзка с направено от касатора и ответник в първоинстанционното производство искане съдът като съд по същество е извършил преценка и на основанието за преобразуване на ФР по чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.). и е приел, че извършените СМР попадат в б. "г" на § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО (отм.) - последващи разходи за амортизируеми активи по б. "а", "б" и "в", които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени след датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план. Нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство са събрани доказателства, установяващи увеличена ли е стойността на ремонтираните активи. Ремонта на покрива не увеличава полезния срок на годност на същия, а разходите за пристройката са преки разходи-необходими за привеждане на актива в работно състояние. Изводите на съда по отношение приложението на чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.) не се споделят от настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд. Според чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО отм.(изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) разходите, отчетени като текущи, съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на този закон. Според § 1, т. 55. (нова - ДВ, бр. 109 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) "Амортизируеми активи" за лицата, които са изготвили начален данъчен амортизационен план през 2003 г., са: а) активите, включени в данъчния амортизационен план към 31 декември 2003 г., с изключение на определените като неамортизируеми активи в Националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г. ; б) инвестиционните имоти и дълготрайните активи по т. 53 и 54, с изключение на определените като неамортизируеми активи в Националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., придобити след 31 декември 2003 г. ; в) инвестиционните имоти, отчитани по справедлива стойност, с изключение на земята; г) последващите разходи за амортизируемите активи по букви "а", "б" и "в", които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени след 31 декември 2003 г. ; за целите на чл. 22, ал. 2 тези активи се отнасят към категорията, към която се отнася активът, за който са извършени тези разходи; Според т. 56. (нова - ДВ, бр. 109 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) "Амортизируеми активи" за лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г., са: а) активите, включени в счетоводния амортизационен план, в т. ч. положителната търговска репутация, към датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план, които са определени като амортизируеми активи в Националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., и активите, за които поради временното им изваждане от употреба съгласно счетоводното законодателство е преустановено начисляването на амортизация; б) инвестиционните имоти и дълготрайните активи по т. 53 и 54, с изключение на определените като неамортизируеми активи в Националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., придобити след датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план;в) инвестиционните имоти, отчитани по справедлива стойност, с изключение на земята; г) последващите разходи за амортизируемите активи по букви "а", "б" и "в", които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива , извършени след датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план; за целите на чл. 22, ал. 2 тези активи се отнасят към категорията, към която се отнася активът, за който са извършени тези разходи. От приложения по делото РА № 1500659/18.06.07 г., касаещ облагането с корпоративен данък на "Българска захар - 2002" - ООД за 2003 г., се установява, че дружеството има изготвен данъчен амортизационен план през 2003 г., тъй като на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат за данъчни цели е намален с 18 012 лв., представляващи данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл. 22 от същия закон и отразен в данъчния амортизационен план. На същото основание е преобразуван финансовият резултат на дружеството и за 2004 г., и за 2005 г. С договор от 22.07.05 г., сключен между "Българска захар - 2002" - ООД като инвеститор и ЕТ "Клуб Екстрем-Мирослав Маринов" като изпълнител, инвеститорът е възложил, а изпълнителят е приел да извърши цялостен ремонт на покривна конструкция на обект "Административна сграда", собственост на "Българска захар - 2002" - ООД (към Захарни заводи - гр. Д. Митрополия), както следва: подмяна на дървената конструкция, подмяна на дървената обшивка, обличане с хидроизолираща мушама, обковаване с летви и полагане на цигли и капаци, подмяна и нареждане на цигли и капаци, подмяна на улуци и водосточни тръби и премахване на разрушените комини. С договор от 05.10.04 г. сключен между "Българска захар - 2002" - ООД като инвеститор и ЕТ "Клуб Екстрем-Мирослав Маринов" като изпълнител, инвеститорът е възложил, а изпълнителят е приел да извърши изграждане на пристройка към съществуваща сграда в ПИ 109018 (Отделение за производство на бисквити), м. "Заводите"- Д. Митрополия. Според заключението на вещите лица по комплексната съдебна (технико-икономическа) експертиза от 15.03.08 г., пристройката към цеха за бисквити представлява ново строителство - едноетажна масивна сграда със застроена площ от 160 кв. м., за която работните проекти са одобрени от гл. архитект на община Д. Митрополия на 04.11.04 г. Във връзка с изпълнението на СМР, свързани с изграждането на пристройката, са издадени следните фактури : 248/19.05.05 г., 249/01.07.05 г., 191/26.07.05 г. и 199/16.12.05 г. В изпълнение на договора за ремонт на покрива са издадени фактури с №№ 192/29.07.05 г. и 194/08.09.05 г. Според т. 6.2. б. "а" от СС 16 "Дълготрайни материални активи", разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди са : изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му. Безспорно, изграждането на пристройка към съществуващото отделение за производство на бисквити, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ от 160 кв. м., ще доведе до бъдеща икономическа изгода, свързана с увеличението на производителността на този актив. Необоснован, според настоящия съдебен състав, е изводът на съда, че се касае за разход, свързан с въвеждане на актива в експлоатация и е налице пряк разход по смисъла на т. 4, б. "г" от СС 16. Ако новопостроената пристройка може да бъде обособена като самостоятелен актив, за което има данни в счетоводната експертиза, то тогава на още по-голямо основание разходът за изграждането й не може да бъде отчетен като текущ, в периода в който е направен по смисъла на т. 6.1. предл. второ от СС 16. При преценката на конкретните видове СМР, посочени в договора за ремонт на покрива на собствената на дружеството Административна сграда, не може да се направи извод, че става въпрос за текущ ремонт на покрива, който не удължава полезния срок на годност на същия, както е прието в мотивите на обжалваното решение. Видно е, че се касае за направа на нова дървена конструкция на покрива, нова дървена обшивка, поставянето на нови цигли и капаци и нови улуци и водосточни тръби, което представлява изменение на актива, за да се удължи полезния му срок на годност по смисъла на т. т. 6.2. б. "а" от СС 16. Поради изложените съображения, решението на АС-Велико Търново, като постановено при неправилно приложение на материалния закон в обжалваната му част, следва да бъде отменено и вместо него на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Българска захар - 2002" - ООД срещу РА. При този изход на делото на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва де се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 352.79 лв., определени съобразно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В касационното производство касаторът не е представляван от юрисконсулт, а и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК разноски на касатора не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение