Решение № 10456 от 28.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2014 г.

Решение № 10456 от 28.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Стамболийски, гр. Стамболийски, ул. "Г. С. Раковски" № 29, срещу решение № 2630 от 25.11.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2781/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил мълчалив отказ на кмета на общината да се произнесе по точка 1 на заявление, вх. № 3074 от 5.08.2013 г., на Таня Найденова Мончева за достъп до обществена информация, изпратил преписката на органа за произнасяне и осъдил общината да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдебното решение, и в частност неговият диспозитив, не е съобразено с установените факти и обстоятелства по делото. Неправилно е приложен Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) - чл. 2, ал. 4. Сочи, че в исканата информация се съдържат лични данни за достъпа до които се иска съгласие на лицето. Счита, че запитването е некоректно, тъй като изисква лично мнение, което е извън приложното поле на Закона за достъп до обществена информация. Счита за неправилен извода на съда за наличие на мълчалив отказ, тъй като в срока по чл. 24 ЗДОИ на Мончева е било отговорено, че в е ход процедура по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ. Съдът неправилно приложил материалния закон, тъй като приел, че е налице отказ, а не че общината е в процедура по издаване на акта.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът приел, че по делото не са представени доказателства за уведомяването на третото лице. Не отчел представената по делото обратна разписка. Счита, че решението страда от вътрешни противоречия. Мотивите не са така изложени, че да се вижда на какви фактически и правни основания се обляга решението. В мотивите е посочено, че мълчаливият отказ трябва да се отмени частично, но в диспозитива отмяната е пълна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да приеме, че Община Стамболийски се е произнесла по заявлението и не е налице мълчалив отказ.

Ответникът по касационната жалба - Таня Найденова Мончева, счита същата за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Исканата информация не е за лични данни и не включва лични данни. Липсва твърдяното засягане на трето лице, липсват и доказателства за такова. Счита, че въпросите са правилно формулирани и изискват да се удостоверят с конкретни доказателства. Неоснователен счита довода на касатора, че не е налице мълчалив отказ, тъй като в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ няма произнасяне. Отговорът с писмо, изх. № 2294 от 24.09.2013 г., е близо четиридесет дни след изтичане на срока. Неоснователни счита доводите на касатора за представени по делото доказателства за отношението на третото лице. Лишен от смисъл счита довода му за порочност в диспозитива. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Йордан Увалиев, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, не е налице нарушение на материалния закон. Неоснователно, с оглед на чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, е твърдението, че не е налице мълчалив отказ. Общината отговорила близо четиридесет дни след срока и съдът правилно разгледал мълчаливия отказ. Безспорно информацията е обществена и след като не са представени доказателства по какъв начин ще се накърнят правата на третото лице от представянето й, възраженията в жалбата са неоснователни и постановеното решение правилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба като краен резултат е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 5.08.2013 г. Таня Найденова Мончева подала в Община Стамболийски заявление за достъп до обществена информация със следното искане:

а) "На основание Решение № 7 на Общински съвет при Община Стамболийски, взето по Протокол № 1 от 31.01.2011 г. е сключен Договор за заем на 14.09.2011 г. между "Евробул Холдинг" АД, като заемодател, и Община Стамболийски, като заемател. Договорът за заем е за сумата от 200 000 лева (двеста хиляди), които Община Стамболийски да използва по изпълнение на дейностите по Проект "Повишаване на административния и технологичен капацитет на общинските и областни администрации чрез разработка и внедряване на набор от унифицирани електронни административни услуги и въвеждане на системи за управление и модели за самооценка". Моля да ми бъде предоставена следната информация:

В сила ли е посоченият договор за заем?

Има ли осъществени плащания по него - кога и в какъв размер?

За какви точно дейности е изразходвана паричната сума по заема?

Моля информацията да ми бъде предоставена на хартиен носител на посочения по-горе адрес.

б) Моля да би бъде предоставено копие от Решение № 7 на Общински съвет при Община Стамболийски, взето по Протокол № 1 от 31.01.2011 г., въз основа на което е сключен цитираният Договор за заем. Моля същият да ми бъде предоставен на хартиен носител."

2. На 15.08.2013 г. кметът на Община Стамболийски подписал писмо, изх. № 2053, адресирано до "Евробул Холдинг" АД, с което на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ поискал съгласието му за предоставяне на исканата информация "за сключения договор за заем на 14.09.2011 г."

3. На 29.08.2013 г. писмо, изх. № 2053 от 15.08.2013 г., на кмета на общината било връчено на "Евробул Холдинг" АД.

4. На 29.08.2013 г. Таня Мончева подала жалба до съда срещу мълчаливия отказ на кмета на общината да се произнесе по заявление, вх. № 3075 от 5.08.2013 г.

5. На 24.09.2013 г. кметът на общината издал решение № 002, с което предоставил на Мончева копие от решение № 7 на Общинския съвет, взето по протокол № 1 от 31.01.2011 г., и договор за заем от 14.09.2011 г., по който общината е страна, със заличени лични данни. В мотивите на решението кметът посочил, че претендираната информация "засяга интересите на трето лице" - "заемодателя, поради което и на основание чл. 31, ал. 2 ЗДОИ Община Стамболийски с писмо изх. № 2053от 15.08.2013 г., с обратна разписка, е поискала от Заемодателя изрично писмено съгласие за предоставяне на достъпа до обществена информация." Писмото е изпратено с обратна разписка, която е върната с отбелязване, че е получено на 29.08.2013 г. Третото лице не се е произнесло нито с изричен писмен отказ, нито с изрично мълчаливо съгласие.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че органът бил сезиран с редовно заявление, но не се произнесъл в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, поради което е налице мълчалив отказ. Приел, че търсената информация е служебна и не са налице доказателства по някакъв начин да могат да бъдат накърнени правата и законните интереси на т.нар. трето лице. Приел, че публичният характер на паричните средства, които се ангажират от страна на общината, при изпълнение на договора за заем, предпоставят необходимостта от преодоляване на пречките за предоставяне на достъп до обществената информация. Въз основа на това направил извод, че наличният мълчалив отказ е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен частично като преписката трябва да се върне на органа за ново произнасяне.

При извършената на основание чл. 218 АПК проверка на обжалваното съдебно решение, при отчитане на твърденията на касатора за пороците на обжалваното решение, доводите му в подкрепа на тези пороци и възраженията на ответника, съдът приема следното:

Член 28, ал. 1 ЗДОИ задължава субектите по чл. 3, тогава, когато са сезирани с редовно заявление за достъп до обществена информация, да го разгледат в срок до четиринадесет дни. Нещо повече. Алинея 2 на чл. 28 задължава органите не само да разгледат заявлението, но да се произнесат и нещо изключително важно - в този срок да уведомят заявителя. Това означава, че с изтичането на четиринадесетия ден от подаването на заявлението и неполучаването от заявителя на решението на органа е налице формиран мълчалив отказ на органа да се произнесе. Възприетото от законодателя разрешение е различно от приетото в общия процесуален закон - Административнопроцесуалния кодекс, но то е функция на предмета на искането, отправено към органа - информация. Правото на информация, в своето конституционно съдържание, така, както го е тълкувал Конституционният съд в решението си по тълкуване на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията, решение № 7 от 4.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г., означава и право на нейното своевременно получаване. Защото правото на информация означава "релевантната за управлението на обществените процеси информация да бъде достояние на всеки, който иска да я получи". А релевантността, значимостта на информацията се определя винаги към даден времеви момент. Получаването на информация в отдалечен от времето на искането момент може фактически да лиши от смисъл конституционното право на информация. Затова законодателят е определил кратък срок за произнасяне и за уведомяване на заявителя.

Какво показват фактите по делото?

Касаторът бил сезиран с искане за достъп до обществена информация на 5.08.2014 г. В законния четиринадесетдневен срок, който изтича на 19.08.2013 г., той не се произнесъл и не уведомил заявителя за решението си по искането. Тъй като безспорно са възможни случаи, когато четиринадесетдневният срок не е достатъчен на органа, за да се произнесе, законодателят е уредели три различни хипотези на удължаване на срока за произнасяне. Ако искането за обществена информация не е ясно формулирано, органът има правомощието, т.е. има и правото и задължението да поиска от заявителя да уточни предмета на искането си и тогава чл. 29 ЗДОИ определя допълнителни срокове за произнасяне. Член 30 ЗДОИ дава възможност на органа да удължи срока за произнасяне с десет дена, но за да упражни това свое право на удължаване, органът трябва да уведоми заявителя за удължаването преди изтичането на срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. И тогава, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, органът може да удължи срока за произнасяне с не повече от четиринадесет дни - чл. 31 ЗДОИ. Но за да може да направи това, органът също трябва да уведоми заявителя, че е необходимо да поиска съгласието на трето лице и това уведомление трябва да е направено в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. Уведомлението на заявителя за удължаването на срока, било на основание чл. 30, било на основание чл. 31 ЗДОИ е изключително важно, защото само надлежно връченото на заявителя уведомление има ефекта на валидно продължаване на срока за произнасяне на органа. Ако не е налице валидно уведомление на заявителя за обстоятелствата по чл. 30 или 31 ЗДОИ срокът на органа за произнасяне и уведомяване е този по чл. 28, ал. 1 и 2 ЗДОИ.

Тъй като касаторът не уведомил в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ заявителя, че е необходимо да поиска съгласието на трето лице и следователно ще се произнесе в срока по чл. 31, ал. 1 ЗДОИ, то към датата на подаване на жалбата на Мончева в съда е налице формиран мълчалив отказ по подаденото от нея заявление до касатора.

Когато предмет на оспорване пред съда е мълчалив отказ на органа да се произнесе по въпроса, с който е сезиран, т.е. когато той не е формирал волеизявление по въпроса, а по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 2 АПК неговото непроизнасяне е правно релевантен факт, органът може, независимо от образуваното съдебно производство, да се произнесе като издаде акта, чието издаване мълчаливо е отказал - чл. 156, ал. 1 АПК. Именно това свое правомощие упражнил касаторът и на 24.09.2013 г. издал решение № 002, с което се произнесъл по заявлението на Мончева.

Какви са правните последици от този акт?

Ако с решението си органът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран, и е предоставил информация в обем и по начин, по които са поискани, правото на заявителя ще бъде надлежно удовлетворено и за него няма да е налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ. Правният интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и липсата му прави същото недопустимо. Следователно в този случай съдът, поради липса на правен интерес от оспорването, ще прекрати съдебното производство.

Ако с решението си органът не се е произнесъл по цялото искане за заявителя продължава да е налице мълчалив отказ в частта, в която органът не се е произнесъл, а в частта, с която е удовлетвореното искането съдебното производство е недопустимо по изложените по-горе съображения.

Видно от решение № 002 касаторът с решението си се произнесъл по цялото искане на заявителя. Той предоставил на хартиен носител исканото от Мончева решение № 7 на общинския съвет. Представил и самия договор, въпреки че в заявлението договорът не е поискан или поне, с оглед начина на формулиране на искането, не може да се направи извод, че е поискан и самият договор. Досежно останалата част от искането - това по точка 1, с формулираните три въпроса, касаторът приел, че не може да предостави исканата информация, тъй като "засяга интересите на трето лице". Вярно е, че органът не постановил изричен диспозитив, с който да откаже предоставянето на информацията, но пороците във формата не са такива, че да водят до нищожност, т.е. до пълна липса на произнасяне. Макар и в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, волята на органа да не предостави исканата информация е ясно установима. Установими, тъй като са ясно изложени, са и причините, поради което е формиран постановеният отказ.

Следователно с решението си от 24.09.2013 г. касаторът се произнесъл по подаденото заявление като удовлетворил искането по точка 2 от заявлението и отказал достъп до информацията по искането по точка 1. С оглед на това предмет на съдебното производство от този момент е вече не мълчаливият отказ на кмета, а неговият изричен отказ. Съдът е следвало да прекрати производството в частта по точка 2 от заявлението и да продължи разглеждането на изричния отказ по точка 1 от заявлението.

Вместо да стори това, съдът продължил разглеждането на мълчаливия отказ и се произнесъл именно по неговата законосъобразност. С това той не се произнесъл по предмета на делото. Това прави обжалваното решение недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

С оглед на изхода от делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 5 АПК Върховният административен съд