Решение № 10721 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пирин рент ЕООД, чрез адв. Иванов като процесуален представител, срещу решение 2227/04.12.2020 г., постановено по адм. дело 3222/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му против виза от 12.09.2020 г., издадена от главния архитект на Община Пловдив за проучване и проектиране в УПИ I-къмпинг, кв. 1 по плана на Спортен комплекс Отдих и култура, гр. Пловдив с искане за обявяване на нейната нищожност. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената виза. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на община Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. Ангелов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав ва второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Пловдив е сезиран с жалба от Пирин рент ЕООД с искане за обявяване на нищожността на виза от 12.09.2020 г. на главния архитект на Община Пловдив за проучване и проектиране в УПИ I-къмпинг, кв. 1 по плана на Спортен комплекс Отдих и култура гр. Пловдив, издадена по заявление на дружеството. Въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила определение 12087/30.09.2020 г. по адм. дело 8521/2020 г. на Върховния административен съд, с което е отменено постановеното по същото дело определение за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол и липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че визата за проучване и проектиране е издадена от компетентен орган, на посочено законово основание, поради което е валиден акт. Излага съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Приема, че нито едно от направените възражения, дори да са основателни, не водят до извод за нищожност на оспорената виза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Данните по делото сочат, че със заявление от 09.07.2019 г. от жалбоподателя като собственик на ПИ с идентификатор 56784.510.811 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ I за къмпинг по плана на Спортен комплекс Отдих и култура, гр. Пловдив, одобрен със заповед от 14.12.2001 г., е поискано издаване на скица - виза за проучване и проектиране на инвестиционен проект съгласно отреждането по действащия ПУП ПРЗ. Визата е издадена на основание чл. 140 ЗУТ, в условията на чл. 133 от ЗУТ, която служи за проучване и проектиране в УПИ I-къмпинг, кв. 1, с устройствени показатели на зона Зоз. Посочено е, че неразделна част от нея са: ситуационен план на подземната инженерна инфраструктура, скица 15151525-20.02.2019 г. на СГКК-гр. Пловдив, копие от действащия ПР и комбинирана скица. В графичната част на визата конкретно строителство не е посочено, не са нанесени линии на застрояване, не са описани допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. По делото е установено, че УПИ I-къмпинг, кв. 1 съответства на площта на ПИ с идентификатор 56784.510.811 по кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед от 03.06.2009 г. За територията, в която попада процесното УПИ, действащи са подробните устройствени планове, одобрени със заповед на кмета на община Пловдив от 14.12.2001 г. - регулационен план ведно с улична регулация, подробен паркоустройствен и застроителен план, с които са образувани устройствени зони за Спортен комплекс - Отдих и култура, гр. Пловдив и нови квартали. В застроителния план имотът попада в Зона В Английски парк, като е показано новопредвидено обществено застрояване в шест групи сгради, за които няма определени етажност и устройствени показатели, а данни се съдържат само в таблицата за баланс на територията. От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че със заповед 12 ОА 874/09.04.2012 г., допълнена с последващи от 26.04.2012 г. и 28.04.2014 г. на кмета на Община Пловдив, е допуснато изменение на ПУП - ППЗРП за "Спортен комплекс "Отдих и култура" - Пловдив", което обхваща и процесния имот. На основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ е спряно прилагането на действащите устройствени планове в обхвата на изменението. Графичната част на визата не е изготвена върху актуална скица от кадастралната карта към датата на издаването й, а представлява извадка от плана за застрояване от процедиращия се проект за изменение на ПППРЗ, внесен в община Пловдив през 2013 г. В този проект имотът попада в устройствена зона "Зоз - Зона за обществено озеленяване", без определени устройствени показатели и без предвидено застрояване за него. По възражението на жалбоподателя, че оспорената виза е лишена от предмет, тъй като в нея не са заложени данни за вида и характера на строежа, за който се допуска изготвяне на инвестиционен проект, съдът приема, че в заявлението до органа не е посочен конкретен обект, нито е поискано застрояване на имота. Обосновава извод, че във визата не са определени начин и характер на застрояване, но това е в съответствие с внесения проект за изменение на ПУП - ПРЗ от 2013 г., където такова за УПИ I-къмпинг не е предвидено. Като се позовава на заключението на вещото лице, приема за относима разпоредбата на чл. 133, ал. 6 ЗУТ, условията на която са изпълнени, доколкото отреждането на имота на жалбоподателя за къмпинг е предвидено както по регулационния план от 2001 г., така и по допуснатото изменение, а във визата не е определено друго такова за озеленяване и е посочена устройствена зона Зоз зона за обществено озеленяване, каквато е вписана в процедиращия се проект за изменение на плана. Настоящият състав не споделя изводите на съда относно липсата на нарушения във формата на оспорената виза и относно изпълнението на условията по чл. 133, ал. 6 ЗУТ, но това не се отразява на крайния извод за неоснователност на искането за обявяване на нейната нищожност. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, водещи до нищожност на административните актове. В правната теория и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Актът е нищожен в случаите на липса на компетентност или когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните последици, към които е насочен. Следователно, нищожност е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като останалите допуснати нарушения с по-ниска степен сочат на унищожаемост на акта. Правилно съдът приема, че правото да се претендира незаконосъобразност (унищожаемост) на визата е преклудирано поради подаване на оспорването след изтичане на срока за обжалването й. Поради това предметът на разглеждане по делото се изчерпва само с претендираната нищожност на този акт, която законосъобразно е отречена с обжалваното решение. Съгласно чл. 140 , ал. 2 и ал. 3 ЗУТ визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване в определен поземлен имот. Същата е предпоставка за одобряване на инвестиционен проект чл. 144, ал. 1 т. 2 ЗУТ. Оспорената виза е издадена от компетентен орган главния архитект на община Пловдив съгласно чл. 140, ал. 7 ЗУТ. Същата в случая представлява извадка от изработвания проект за изменение на ПУП ПРЗ за територията, в която попада имотът на жалбоподателя, като изрично е посочено, че се издава при условията на чл. 133 ЗУТ. Съгласно ал. 1 на разпоредбата, в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. Изработването на план-извадка се разрешава от органа, компетентен да одобри плана. Планът-извадка се съгласува от проектанта на подробния устройствен план. Данните по делото сочат, че органът приема за приложима хипотезата на чл. 133, ал. 6 ЗУТ, според който план-извадка не се изработва за части от територията, за които изработваният проект за подробен устройствен план не променя предвижданията на действащ подробен устройствен план. В тези случаи задължително се издава виза за проектиране - чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Като издадена на посоченото правно основание не може да се приеме липса на яснота на материализираното в графичната и текстова част на визата волеизявление, както и липса на предмет. Действително визата не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 140, ал. 2 ЗУТ не са заложени данни за вида и характера на строежа, който се предвижда да бъде проектиран, нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, съответно допустимите отклонения по чл. 36, както и не е изработена върху актуална комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, а такава е само част от преписката, но това са основания да бъде отменена като незаконосъобразна. Виза с поисканото от жалбоподателя съдържание съгласно отреждането по действащия ПУП ПРЗ от 2001 г., в който е предвидено застрояване на шест групи сгради, не може да бъде издадена поради спиране на неговото прилагане на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ, което обстоятелство не е спорно по делото. При това положение възражението за несъответствие между заявената виза и издадената такава в условията на чл. 133 ЗУТ е неоснователно. Обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките по ал. 6 на цитираната разпоредба, доколкото изработваният проект за изменение на ПУП - ПРЗ променя предвижданията на действащия застроителен план, а именно отпада предвиденото в имота застрояване, не може да обуслови извод за нищожност на издадената виза. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая в акта са посочени приложимите правни норми и материалноправните предпоставки, поради което визата е издадена на посочено в закон основание. Твърдените от жалбоподателя пороци съставляват основане за отмяната й като незаконосъобразна, но не и като нищожна. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Пловдив такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,