Решение № 1361 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2015 г.

Решение № 1361 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "Мега груп" ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 7985 от 30.06.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 1411/2015. В искането, като основание за отмяна, се сочи чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди се, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на влязлото в сила решение № 2828 от 20.08.2010 г., постановено от Административен съд София-град, 30 състав по адм. д. № 5650/2009 г. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила решение, постановено от тричленния състав на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав. Ответникът зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с представено по делото писмено възражение, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна, поради което прави искане за отхвърляне. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането му е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Административното производство пред Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е образувано във връзка с общо заявление за плащания на площ с УИН 22/260508/13491 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2008 г., подадено от "Мега груп" ЕООД. По това заявление е постановен административен акт - уведомително писмо изх. № 01-2600/6822 от 21.07.2009 г., с което изцяло е отказано изплащане на заявеното подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 103 193, 05 лв. Уведомителното писмо е издадено от ОРА гр. София. Този акт е бил оспорен пред Административен съд София-град и по това оспорване е образувано адм. д. № 5650/2009 г. С решение № 2828 от 20.08.20010г, постановено по същото делото оспорения административен акт е обявен за нищожен, като постановен от орган, който не е имал материална компетентност. Преписката е върната на административния орган с указания за постановяване на нов акт по подаденото общо заявление. Решението е оставено в сила с решение № 5094 от 11.04.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 13208/2010 г. и е влязло в сила на 11.04.2011 г. След връщане на преписката е постановено уведомително писмо изх. № 01-2660/835 от 31.05.2011 г., подписано от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С този административен акт изцяло е отказано финансово подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания за 2008 г. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 103 195,05 лв. Уведомителното писмо е оспорено пред административен съд София-град. Във връзка с оспорването Административен съд София-град, 41 състав, е постановил решение № 7069 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 11248/2013 г., с което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. Това решение е било обжалвано пред Върховния административен съд. Във връзка с подадената касационна жалба е образувано адм. д. № 1411/2015 г. По това дело е постановено решение № 7985 от 30.06.2015 г., с което е отменено обжалваното решение на Административен съд София-град и по същество на спора е постановено решение, с което е отхвърлена жалбата на "Мега груп" ЕООД срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/835 от 31.05.2011 г. за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., подписано от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Искането е за отмяна на това съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени противопоставимите решенията. Смисълът на разпоредбата е да се препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е решен от съда със силата на присъдено нещо. Това е така, защото на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват от силата на пресъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В този смисъл е и ТР № 6/25.112010 г. на ОС на ВАС, постановено по т. д. № 4/2010 г., с което е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение по искане за отмяна на противоречиви влезли в сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В случая не е налице обективно тъждество между двете дела, по които са постановени противопоставимите решения. Предмет на оспорване по адм. д. № 5650/2009 г. е уведомително писмо изх. № 01-2600/6822 от 21.07.2009 г., с което изцяло е отказано изплащане на заявените за подпомагане суми по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 103 193, 05 лв. След като този акт е обявен за нищожен и преписката е върната за постановяване на акт от материално компетентен орган, при изпълнение на дадените указания, е постановен нов административен акт - уведомително писмо изх. № 01-2600/835 от 31.05.2001 г. за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., подписано от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което изцяло е отказано изплащане на заявеното подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период. Освен, че липсва обективна идентичност, в случая не може да се приеме, че двата съдебни акта са противопоставими, тъй като са постановени в една административна процедура, образувано по подадено общо заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. С първото отменително решение са дадени указания, които при новото произнасяне на административния орган и издаване на новия акт са спазени. В този смисъл се е произнесъл тричленен състав на Върховния административен съд - решение № 14820 от 26.11.2012 г., постановено по адм. д. № 11884/2012 г. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 от АПК, които да обуславят наличие на релевираното основание за отмяна. В съдебно заседание процесуалния представител на "Мега груп" ЕООД излага доводи, че правните изводи на съда в решението, чиято отмяна се иска, противоречат на становището на ОСС на I и II колегия на ВАС, изразено в ТР № 8 от 11.12.2015 г., постановено по т. д. № 1/2015 г. относно характера на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой площи в добро земеделско състояние. Тези доводи не са относими в производството по отмяна, доколкото касаят правилността на решението, чиято отмяна се иска и по своята същност представляват касационни доводи. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия