Решение № 14037 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2020 г.

Решение № 14037 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция Митници, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 760/18.12.2019 г. постановено по адм. дело № 638/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменено решение № BG 004000-ИВ-27-2-РВ11/22.02.2019 г. на с. д. директор на ТД "Дунавска" на Агенция Митници, с което е отказано възстановяване на акциз в размер на 258 036, 30 лв. по искане вх. № 32-29319/29.01.2019 г. и мълчалив отказ по това искане в частта за претендираните законни лихви, потвърдени с Решение № Р-493/9.05.2019 г. на директора на Агенция Митници. Касаторът счита, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че съдът неправилно е приел, че не може да се приложи разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 година. Твърди, че съдебната отмяна на отказа за издаване на УОАКП няма обратно действие. Искането е решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът – "Клеърс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Станчева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по жалба на "Клеърс" ЕООД срещу решение № BG 004000-ИВ-27-2-РВ11/22.02.2019 г. на с. д. директор на ТД "Дунавска" на Агенция Митници, с което е отказано възстановяване на акциз в размер на 258 036, 30 лв. по искане вх. № 32-29319/29.01.2019 г. и мълчалив отказ по това искане в частта за претендираните законни лихви, потвърдени с Решение № Р-493/9.05.2019 г. на директора на Агенция Митници. За да отмени оспорения акт съдът е счел, че е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАДС недължимо платен акциз се възстановява и/или прихваща за погасяване на изискуеми задължения на лицето, събирани от Агенция Митници, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Посочено е, че освобождаването от акциз се прилага само за крайни потребители, на които е издадено съответно УОАКП. В случая, отказът за издаване на такова удостоверение е отменен по съдебен ред. Съдът се е мотивирал, че с отмяната на отказа за издаване на УОАКП и по-късното му издаване се заличава правното основание за заплащане на акциз и платения такъв става недължимо платен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС /в ред. й от ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, според която правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на УОАКП, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Тази материалноправна норма е неотносима към материалната законосъобразност на оспорения административен акт, издаден на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС и касаещ искане за възстановяването на недължимо платен акциз на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - отказ за издаване на УОАКП. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на митницата за издаване на УОАКП. Да се приеме противното във връзка с възстановяването на недължимо платен акциз по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, означава да се позволи административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на удостоверение, което в противоречие с принципа за законност. Съгласно предвиденото в чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Съдът е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението в съответствие с чл. 172а АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните и правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. В редица решения на ВАС е посочено, че именно по реда на чл. 27 ЗАДС се дължи възстановяване на недължимо платен акциз, в случаите, когато е отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебно решение, поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за събиране на акциз. Административният съд правилно е посочил, че сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания във връзка с лихвите. По тези съображения настоящият състав намира, че първоинстанционното решение e правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на основание чл. 161 ДОПК следва да се присъдят разноски на ответника в размер на 6120 лв., съгласно представените списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършено плащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид претендирания размер на адвокатския хонорар който е към минимума, съгласно чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение