Решение № 15518 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7720/2020 г.

Решение № 15518 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7720/2020 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Р. Димитрова, против решение № 2147 от 22.04.2020 г. по адм. дело № 13210/2019 г. на Административен съд София-град. С него, по жалба на М. Ф., непълнолетен гражданин на [държава], действащ със съгласието на законния му представител и баща С. Фаруки е отменен Отказ за издаване на виза"С" изх. № ISB 19000325 V/16.07.2019 г, издаден от Г. Ганев, втори секретар, ЗКС в посолството на Република България в Исламабад, Пакистан и преписката е изпратена на Консулска служба в Посолството на Република България в гр. Исламабад, Пакистан, чрез дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи за издаването на административен акт, при изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С доводи, развити и в писмени бележки твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна М. Ф., непълнолетен гражданин на [държава], действащ със съгласието на законния му представител и баща С. Фаруки, представляван от адв. Кънчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, жалба на М. Ф., непълнолетен гражданин на [държава], действащ със съгласието на законния му представител и баща С. Фаруки срещу Отказ за издаване на виза "С" изх. № ISB 19000325 V/16.07.2019 г, издаден от Г. Ганев, втори секретар, ЗКС в посолството на Република България в Исламабад, Пакистан. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят е представил писмени доказателства: удостоверение за регистрация на членовете на семейството на заявителя-жалбоподател в настоящото производство, от което се установява, че С. Фаруки е негов баща; С. Фаруки-негова майка; С. Фаруки. -сестра и М. Фаруки-брат. Представена е нотариално заверена декларация от С. Фаруки, гражданин на [държава], че ще предостави подслон и издръжка на членовете на семейството си, посочени по-горе; нотариално заверена на 25.01.2019 г. покана-декларация за частно посещение на чужденец в Република България, от името на С. Фаруки, гражданин на [държава], баща и законен представител на жалбоподателя. В поканата-декларация съдържа изрична декларация, че жалбоподателят е син на апликанта и ще бъде приет на адрес: [населено място][адрес]. Представена е и декларация от И. Лафчиева по чл. 20а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБългария на граждани на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства, с която декларира, че е съгласна лицата С. Фаруки и членовете на семейството му - С. Фаруки, М. Ф., М. Фаруки и С. Фаруки да бъдат адресно регистрирани на посочения по-горе адрес, нейна собственост, на основание нотариално заверен договор за наем, сключен между нея и С. Фаруки, представен по делото. Видно от застрахователна полица № 0590200201900019 от 28.01.2019 г. е сключена задължителна медицинска застраховка между ЗАД "ОЗК- "Застраховане" АД, град София и жалбоподателя, за срок от 11.02.2019 г. до 10.02.2020 г. Административният орган е постановил отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ с мотив, че от анализа на документите и устните изявления не се доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че апликантът не е член-семейство на гражданин на ЕС и не е доказал, че е на негова издръжка. В хода на съдебното производство е изискано и представено положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност" от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип "С" е постановен при неспазване на установената форма, при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка е посочил, че при издаване на акта, длъжностното лице не е изложило фактически основания защо приема, че чужденецът не е доказал, при това убедително, целта и условията на своето пътуване. Посочил е, че не са изложени доводи и за евентуално съмнение за автентичността или истинността на приложените документи за издаване на виза или надеждността на направените от чуждия гражданин изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок на пребиваване. Счел е, че изложените мотиви повтарят съдържанието на разпоредбата на чл. 10, т. 17 от ЗЧРБ, посочена като правно основание за издаване на оспорения отказ, което е равнозначно на липса на мотиви, поради което е отменил като незаконосъобразен отказа и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приложил материалния закон. За да постанови отказа за издаване на виза, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, а като мотиви е посочил, че представените документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че апликантът не е член-семейство на гражданин на ЕС и не е доказал, че е на негова издръжка. Както правилно е посочил АССГ, органът не е изложил мотиви как е достигнал до този извод, като нито в оспорения акт, нито в преписката към него се съдържат такива данни, за да може да се провери законосъобразността на акта. При издаването му органът е следвало да анализира, обсъди и прецени представените документи. Още повече, че документите са задължителни за представяне, съгласно изискванията на чл. 17 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, където са посочени документите, които кандидатът следва да представи при подаване на заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел планирано пребиваване. Всички тези документи, както и изразеното положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност", не са обсъдени от административния орган и не са изложени мотиви относно извода му за това, че документите и декларираните данни не доказват убедително целта и условията на пътуване. Съгласно чл. 14 ЗЧРБ, виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията на Република България или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни в рамките на 180 дни, като условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /чл. 9е ЗЧРБ/. В нейния чл. 17 са описани документите, които кандидатите следва да представят за получаване на виза с цел планирано пребиваване, а чл. 34, ал. 1 от Наредбата задължава органа да впише мотивите, като посочи основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност. В случая становището на ДАНС е положително и няма данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност, поради което органът е бил длъжен да изложи мотиви за отказа си. Липсата на конкретно посочени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, поради което правилно АССГ е отменил отказа като незаконосъобразен /в този смисъл Решение № 14468 от 23.11.2020 по адм. дело № 6758/2020 на Върховен административен съд, четвърто отделение и Решение № 13868 от 10.11.2020 по адм. дело № 5898/2020 година на Върховен административен съд, четвърто отделение/. Вярно е, че компетентните административни органи могат да издадат или да откажат издаването на виза, но за да е законосъобразен актът следва да съдържа и мотиви. Вписаните, като мотив изявления, че "документите и устните данни не доказват убедително целта и условията на пътуването", както и че "апликантът не е член-семейство на гражданин на ЕС и не е доказал, че е на негова издръжка", представляват две различни твърдения, които не са подкрепени от никакви фактически установявания. Още повече, че съдът намира за правилна направената констатация от първата инстанция, че обстоятелството, че бащата на жалбоподателя С. Фаруки е гражданин на [държава], е установено по безспорен начин от приложените писмени доказателства, в това число копие на личен паспорт, валиден до 21.12.2025 г. и многократно декларирано от последния, под страх от наказателна отговорност. Настоящата инстанция намира, че за да е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ органът е следвало да изследва представените документи /покана-декларация, договор за наем, декларация за осигурено жилище, медицинска застраховка и др. / и на база направения анализ да обоснове извод за липса на достоверно доказване на целта и условията на заявеното пребиваване. Като не го е направил, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на акта. За пълнота следва да се посочи, че в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания нормативен текст. При липсата на фактически и правни основания, изложени в оспорения отказ, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право да бъде постановен. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от административния орган е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,