Решение № 7363 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2015 г.

Решение № 7363 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: от П. Г. В. и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна. П. Г. В. обжалва решение № 812 от 07.04.2015 г. по адм. д. № 3615/2014 г. по описа на Административен съд-Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата й против РА № 031401476/29.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 625/24.10.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна. Касаторът навежда наличието на касационни основания за отмяна, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че се е получило така, че доходите на двамата съпрузи са разглеждани по отделно, все едно те не живеят в едно домакинство, и по този начин за Пламена е намерен преразход за 2008 г. и е изхарчила повече пари отколкото е спечелила, без въобще да се взема предвид, че за същия проверяван период на мъжа и пък са намерили над 200 хил. лв. приходи, които не е декларирал. Претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна обжалва решението на административния съд в частта отменяща РА относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 2831.94 лв. и по отношение на лихвите за разликата над 1555.01 лв. Счита за неправилни изводите на съда, че съпоставката на приходи и разходи следва да се извършва на годишна база, а не в хронологичен порядък и размерът на доходите с неустановен произход да се формира като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на приходите над разходите. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на лицето срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 031401476/29.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 625/24.10.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна. С решението си АС - Варна е отменил РА в частта относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 2831.94 лв. и по отношение на лихвите за разликата над 1555.01 лв. За да отмени тази част от ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че данъчният орган неправилно е определил размера на облагаемата данъчна основа за 2008 г. В противоречие с материалния закон органът е определил облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни салда. Съдът е извършил изчисление на паричния баланс / по таблицата на стр. 11-13 от РД/, при което е установил, че за годината превишението на разходите е 28319.30 лв., което е данъчната основа на облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Към тази сума съдът е приел, че неправилно е добавена сумата от 200 лв., за която органът по приходите е приел, че е постъпила по банковата сметка на жалбоподателката на 23.05.2008 г. По отношение сумата от 39038 лв., постъпила по банкова сметка на жалбоподателката в Райфайзен банк ЕАД за 2010 г., съдът е приел за доход от друг облагаем източник, получен в деня на заверка на сметката на жалбоподателката, и че следва да се обложи в годината, в която е получена. В заключение съдът е уважил жалбата на Вълчанова в частта, в която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 2831.94 лв. и по отношение на лихвите за разликата над 1555.01 лв. Жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна е неоснователна. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на съда, че неправилно органа по приходите е извършил съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице не в годишен аспект, а за точно определени дни, което е основание за ново преизчисляване на данъчната основа за облагане през ревизирания период. Следва да се посочи, че облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да е налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 ДОПК. С оглед гореизложеното решението в тази си обжалвана част следва да бъде оставено в сила. По жалбата на П. Г. В.: Решението в тази обжалвана част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства са установени приходи на лицето, представляващи доходи с неустановен, недоказан произход. Тези обстоятелства са приети от органите по приходите като такива по чл. чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7, и е посочено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по особения ред. В разглеждания период данъчните са установили за 2008 г. наличие на недостиг от парични средства в размер на 43 711,82 лв, намален от съдът на 28 319,30 лв. При облагането за 2010 г. в решението си съдът е приел, че по сметка на П. Г. В. е постъпила сумата от 39 038 лв. с наредител "Чифлика -каменния двор" ЕООД - дружество, чийто капитал е изцяло на съпруга й Ивелин Вълчанов. Съдът е приел, че цялата сума е доход на съпругата, след като нямало доказателства в противната насока. Предвид изложеното, първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното в процеса, не е дал конкретни указания на страните във връзка с предмета на доказване, не е събрал като доказателства коментирани от ревизираното лице писмени доказателства от значение за изясняването на спорния по делото фактически въпрос за произхода на средствата. Всичко изложено представлява съществено нарушение на процесуалните правила в първоинстанционния процес, което е довело да неизясняване на делото от фактическа страна. Това налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Обстоятелството, че кредитът е отпуснат на дружеството, а не на физическото лице, не сочи безспорна невъзможност за физическото лице да усвоява и тегли сумите, преведени на дружеството по кредита. Жалбоподателят и съпругата му са солидарни с дружеството "Чифлика- Каменния двор" ЕООД длъжници по двата договора за кредит. Съпругът на жалбоподателката е същевременно собственик, представляващ и управляващ дружеството "Чифлика- Каменния двор" ЕООД, и именно той е лицето, което може да се разпорежда със сумите по кредита, постъпили по смета на дружеството. Поради това неизяснен е останал въпросът какви суми са усвоени от съпрузите по двата приложени договора за кредит. Съобразно посочените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото, включително да се прецени необходимостта от събирането на доказателства относно усвояването и изплащането на кредита от "Райфайзен банк" АД. При новото разглеждане следва да се назначи експертиза, която да отговори на въпросите: от кого е усвоена сумата от "Райфайзен банк" АД, по чия сметка са преведени парите и какви са разпорежданията с тези средства, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, свързан с правилното определяне на данъчната основа за ревизирания период, и оттам по дължимостта на данъка. Предвид изложеното в тази си част обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални норми- необсъждане на всички доказателства по делото и неустановяване на всички релевантни за спора факти, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението в обжалваната му част и връщане за ново разглеждане от инстанцията по същество. Разноски: С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която П. Г. В. е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП сумата 813.60 лв. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение