Решение № 12843 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2012 г.

Решение № 12843 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Албена Симеонова Папазова, Адрияна Велинова Методиева и Мартина Руменова Цветанова, представлявани от адв. Веска Волева, против решение № 4030/13.07.2012 г. по адм. д. № 4560/2012 г. на Административен съд - София-град. В жалбата поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразяват, че съдът не е зачел влязлото в сила решение по същия казус от 2004 г. Позовават се на разпоредбата на чл. 35 от АПК и считат, че като не са били уведомени за започване на административното производство, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Договорът за наем, който ползва касационните жалбоподатели, е безсрочен и поради това той не може да бъде прекратяван с предизвестие. Претендират за направените разноски по делото. Ответникът по жалбата-кмет на район "Надежда", Столична община, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от юрисконсулт Гергана Пишманова, оспорва изложените доводи и намира решението за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не е налице валидно правно основание за обитаване на общинското жилище, тъй като след смъртта на титуляра на настанителната заповед, жалбоподателите не са подали молби за установяване на жилищните им нужди. Съдът обосновано е приел, че сключеният договор за наем е от 1988 г. и тъй като ЗОбС не предвижда сключването на безсрочни наемни договори, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от закона наемното правоотношение е прекратено с писмена заповед. Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила. На жалбоподателите е връчено предизвестие за оспорената заповед, поради което не е налице нарушаване на правата им. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Албена Симеонова Папазова, Адрияна Велинова Методиева и Мартина Руменова Цветанова от гр. София против заповед № РД-09-231/02.05.2012 г., издадена от кмета на район "Надежда", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС е прекратено наемното правоотношение между Столична община, район "Надежда" и Албена Симеонова Папазова, Адрияна Велинова Методиева и Мартина Руменова Цветанова относно имот, частна общинска собственост, находящ се в ЖК "Надежда" бр. 333, вх. Д, ет. 5, ап. 110. Съдът е приел, че издадената заповед е валиден административен акт, който по форма и съдържание отговаря на изискванията на закона. Заповедта съдържа основанието за издаването й - чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, и фактическите и правни обстоятелствата, въз основа на които е издадена. По същество съдът е приел, че договорът за наем между страните по делото е безсрочен. Законът за общинската собственост ограничава договорите за наем на общински жилища с определен срок - максимално от 10 г. Поради това следва да се приеме, че процесният договор е със срок от 10 г. и поради изтичането на този срок, следва да се приложат разпоредбите на общия закон - чл. 229 и чл. 238 от ЗЗД. Прекратяването на договора с предизвестие е в съответствие с материалния закон, поради което жалбите са били отхвърлени. Решението е правилно като краен резултат. Касационната инстанция споделя изложените мотиви, с корекция по отношение на приложимия закон. Законът за общинската собственост е специален по отношение на ЗЗД и урежда обществените отношения, свързани с управлението и разпореждането с имоти, общинска собственост. Правилни са изводите на съда, че Законът за общинската собственост не предвижда сключването на безсрочни договори за наем. Процесният договор за наем на общинско жилище е сключен през 1988 г. с Боян Михов Ивчинов, без в договора да е посочен срок за ползването му. Право да обитават жилището е предоставено на двучленното му семейство. Ивчинов е починал през хххх г. Съгласно ЗОбС, в сила от 1.06.1996 г., § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила. Посочената разпоредба ограничава срока за валидност на договорите за наем, сключени до 1.06.1996 г. до 1.06.1999 г. След тази дата процесният договор представлява договор с изтекъл срок на настаняване, което е основание по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение. В този смисъл административният орган е издал обжалваната заповед в съответствие със закона и е посочил правилното основание - чл. 46, ал. 2 от ЗОбС. При уреждането на конкретните правоотношения не са приложими разпоредбите на ЗЗД, поради действието на разпоредбите на специалния закон - ЗОбС. Позоваването на решения на съда по други спорове, свързани с процесния договор за наем е неотносимо към настоящия спор. Тези решения са постановени по повод обжалването на други административни актове и тяхната сила на пресъдено нещо не се разпростира и по отношение на спора по настоящата заповед. Касационната инстанция не констатира допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, при което жалбоподателите да са били лишени от възможност да се запознае с доказателствата, представени по делото. Те са били редовно уведомени за предизвестието за прекратяване на наемния договор и са имали възможност да изложат съображенията си по спора. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение разноските, претендирани от ответника по касационната жалба, съдът намира, че искането за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде уважено в размер от 150 лв. на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,