Решение № 9184 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2012 г.

Решение № 9184 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1566 от 15.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1537/2011 г. Административен съд гр. Бургас е отменил Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.21/20.05.2011 г., издаден от органа по приходите при Община гр. Бургас. Осъдил е община гр. Бургас да заплати на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД гр. Варна, Летище Варна разноски по делото в размер на 450 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Ефтим Марев. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касация "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, редовно призован, се представлява от юрк. Димитрова, която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт, представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административния съд, гр. Бургас, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.21 от 20.05.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите при община Бургас. В обжалваната му част с акта са установени задължения за "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД за внасяне за такса битови отпадъци за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. по декларация М0002318/9.01.2007 г. в размер на 448,64 лева такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, отнасяща се за Летище Бургас. При оспорването му по административен ред същият е потвърден с решение № 70-Л-55.21 от 14.06.2011 г. на директора на Дирекция "МПДТР" към община Бургас. По делото не е спорно, че "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД е концесионер на летище Бургас. Кмета на община Бургас е издал заповед № 3013/28.10.2010 г. на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, въз основа на която са определени границите на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2011 г. ще се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на територии за обществено ползване. В заповедта е посочен кв. Сарафово, като се твърди, че района на летище Бургас е част именно от този квартал и прилежащите площи. Като изпълнител на тази дейност се сочи консорциум"Титан Бургас". За да отмени оспорения административен акт, Административен съд гр. Бургас е анализирал приетите и неоспорени експертизи, свидетелските показания и представените писмени доказателства. Съдът е направил извода, че дейността "поддържане чистотата на територията на летище Бургас", в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Посочил е, че наетият от общината консорциум "Титан Бургас" е извършвал единствено услугата сметосъбиране. Обстоятелството, че в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2011 г., не е достатъчно да се направи извода, че услугата е извършена реално. Като допълнителен аргумент за недължимост на таксата за услугите по опазване чистотата на обществените територии е посочил и основанието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил констатациите на вещото лице по назначената съдебно-техническата експертиза, от които е установил, че макар територията на летище Бургас да е урбанизирана територия, същата не е част от населеното място квартал Сарафово. Посочил е, че границата между летище Бургас и кв. Сарафово е път от републиканската пътна мрежа Бургас-Варна. Този факт е обосновал извода на съда, че територията на летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради което не е и от категорията населени места, включени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас. Установил е също, че в план - сметката на община Бургас, приета за 2011 г., нямало предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията конкретно на летище Бургас, а предвиждала само обобщени прогнозни дейности. По делото са представени доказателства, че услугите са извършвани от търговски дружества с които концесионера има сключени договори за възлагане на услугите и тези именно дружества са извършвали поддържане на чистотата на териториите за обществено ползвани в района на летището. Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Галина Стоянова и Милчо Кънев, че външни дружества, с които концесионерът е сключил договори са извършвали дейността по събиране, измитане и почистване на боклука от цялата територия на летище Бургас, както и неговото изнасяне до определеното депо. Поддръжката и почистването на зелените площи на летището също е извършвано по сключен договор с външно дружество. От експертизите, свидетелските показания и представените писмени доказателства е установено, че дейността "поддържане чистотата на територията на летище Бургас" в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите през 2011 г. се е извършвало от лица, наети от жалбоподателя за негова сметка, като наетия от общината консорциум "Титан Бургас" е осъществил единствено услугата "сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа". Първоинстанционният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, която определя, че ТБО се състои от три компоненти - по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата се определя за всяка услуга (компонента) поотделно. В процесния случай с оспорения пред административния съд акт е определена само една от трите компоненти - за чистота на териториите за обществено ползване. Размерът й се определя с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на разпоредбите на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При така дадената правна уредба и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. В случая таксата е определена само за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Фактът, че община Бургас е чистила територията на кв. Сарафово, не означава, че е била чистена и територията на Летище Бургас. В случая по делото е безспорно установено, че въпросната услуга се предоставя в ТД "Изгрев" и кв. Сарафово, но имотът на дружеството не е част от тези територии. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел въз основа на установените по делото факти, че през периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. община Бургас не е предоставяла услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не следва да се събира такса за нея и оспореният акт правилно е отменен. Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,