Решение № 12760 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 477/2014 г.

Решение № 12760 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 477/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милена Георгиева Вълчева в качеството й на ЕТ "Стеми-Милена Вълчева" гр. Русе срещу решение № 2459 от 10.10.2013 г. по адм. дело № 2876 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна. Касаторът развива оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение и претендира отмяната му. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страни, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт № 1104837/16.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП -. Варна, потвърден с решение № 252 от 25.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"- Варна относно определени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 04. до м. 11.2005 г. в общ размер от 5 900.29 лв. и лихва за забава в общ размер от 4 852.07 лв. В тази част на ревизионния акт предходно решение на АС Варна е отменено по реда на касационния контрол и делото е върнато за ново разглеждане по съществото на спора от друг състав на съда. Дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона са във връзка с действителността на издадения ревизионен акт за данъчен период м. 04.-м. 11.2005 г. предвид това, че при предходното разглеждане на делото от АС Варна ревизионния акт в тази му част е прогласен за нищожен. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че са налице предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, при което е в доказателствена тежест на РЛ да обори фактическите констатации в ревизионния акт и доклад. По съществото на спора съдът е приел въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, че ревизираното лице е данъчнозадължено лице, тъй като е развивало през 2005 г. независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС (отм.), дейност осъществявана редовно или по занятие с цел получаване на редовен доход от това. Тези изводи на съда се оспорват от жалбоподателката. Наведените оплаквания са неоснователни. Обосновано съдът е приел, че в периода 31.03.2005 г. - 29.08.2005 г. ревизираното лице е придобило четири недвижим имота, в режим на СИО, с които впоследствие се е разпоредило. Правилно е прието, че тези сделки с недвижими имоти не са еднократни, а са извършвани редовно и по занятие, поради което попадат в определението на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.). С оглед броя на извършените сделки за кратък период от време не е състоятелно твърдението на жалбоподателя, че дейността е свързана с необходимостта от осигуряване на семейно жилище. Ето защо доставките следва да бъдат включени в облагаемия оборот на лицето при условията на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.). С достигане на прага за задължителната регистрация лицето е следвало да бъде регистрирано и да начислява ДДС са определени задължения за ДДС и лихва за забава. Обосновани и точни са изводите на съда относно характера на извършваната дейност на лицето при продажбата на недвижими имоти като независима икономическа дейност по смисъла на цитираните норми, поради което приходите от тях правилно са включени в оборота реализиран от ревизираното лице. Неоснователно като недоказано е и оплакването в жалбата относно възприетата от приходните органи и от съда данъчна основа на сделката по нот. акт от 31.03.2005 г. С оглед данните относно цената в нотариалния акт като официален документ, както и на данните за отпуснат кредит, само по силата отразеното в т. нар декларация contra-lettre не може да се направи ползващият жалбоподателката извод, че цената на имота е различна от установената в нотариалния акт. Обратното не е установено при условията на пълно доказване. По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да се отхвърли. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и неучастието на ответната страна в производството, не се дължат разноски в настоящото касационно производство. По делото са налице данни, че пред АС Варна е останало висящо искане за изменение на решението в частта за постановените разноски, поради което след връщане на делото първоинстанционният съд следва да приключи процедурата във връзка с това искане. Мотивиран така, съдът