Решение № 6116 от 21.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община против Решение 7720/20.12.2021 г., постановено по административно дело 4519/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РА-19-01/05.02.2021 г., спираща изпълнението на всички видове СМР и забрана достъпа до строеж : Реконструкция на съществуваща обществена тоалетна и надстройка за банков офис, находящ се в УПИ IV-за парк и метростанция, кв. 582, м. Зона Г-13-юг по плана на гр. София, район Оборище. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, мотивирали го да отмени процесната заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Чавдарова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна Уел Към ОО ООД се представлява от адвокат Дамянов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение на приложимия материален закон. Конкретното правно основание, на което е издадена заповедта е основанието по чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, след като е прието, че строежът се изпълнява без съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на ЗКН. Същевременно от доказателствата, събрани по делото е установено, че строежът наименован като Реконструкция на съществуваща обществена тоалетна и надстройка за банков офис се изпълнява въз основа на одобрен инвестиционен проект, който в част архитектура е съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, като визата за проектиране също е преминала през тази съгласувателна процедура. По време на изпълнение на СМР е допусната преработка на одобрения инвестиционен проект, с промяна на предназначението на надстройката от банков офис в бистро и бърза закуска, без да се променя площта на пристрояване и надстрояване. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че в мотивите й изобщо не се съдържат факти и изводи относно завършената по чл. 83, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 84 ЗКН съгласувателна процедура с Министерство на културата за разрешения строеж. На следващо място, не се съдържат и мотиви дали и защо е необходимо повторно съгласуване по ЗКН на преработения проект. В случай, че административният орган е считал необходимост от ново съгласуване, е бил длъжен да изложи мотиви в този смисъл с оспорената заповед, каквито липсват. В тази връзка, правилен е изводът на съда за това, че в заповедта не са посочени обективно и пълно относимите за конкретния случай факти, а изложените такива не съответстват на събраните по делото доказателства. Административният акт следва да бъде мотивиран с посочването на ясни, конкретни и недвусмислени факти от обективната действителност, като процесуално недопустимо е липсващи или неясни обстоятелства да бъдат допълвани и изяснявани от решаващия съд или от административния орган в хода на съдебното производство. Съответно при липса на въведени в административния акт факти относно това подлежал ли е на повторно съгласуване преработения инвестиционен проект по реда на ЗКН, за съдът не е съществувала възможност да установи налице ли са били всички елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 224, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, което обуславя незаконосъобразност на заповедта за спиране изпълнението и забрана за достъп до строежа. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,