Решение № 1723 от 15.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 15/02.05.2019 г., постановено по адм. дело 573/2018 г. по описа на Административен съд Русе, по жалба на С. Йорданов е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03001817007710-091-001/04.09.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден в цялост с Решение 303/21.11.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени лихви за забава в размер на 11 724,94 лв. С решението е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионния акт по отношение на установени задължения по реда на чл. 19 от ДОПК за м. 08.2016 г. за ДДС в размер на 51 919,60 лв. главница; за задължения по ЗДДФЛ в размер на 17,80 лв. главница; за вноски за ДОО осигурители в размер на 21,83 лв. главница; за ДЗПО УПФ за осигурители в размер на 6,13 лв. главница; за вноски за ЗО осигурители в размер на 20,33 лв. главница, възлизащи на общо 51 985,69 лв. С Определение от 03.06.2018 г., постановено по адм. дело 573/2018 г. по описа на Административен съд Русе, съдът е отхвърлил предявено с молба от 17.05.2019 г. искане на С. Йорданов за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Г. Екимова, се оспорва решението в частта, с която съдът е отменил процесния ревизионен акт по отношение на определените задължения за лихви. Като касационни основания се сочат неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът С. Йорданов, в писмено становище, подадено чрез пълномощника адв. В. Минчева, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в атакуваната част. Постъпила е касационна жалба и от С. Йорданов, с която се оспорва решението на административния съд в частта, с която е отхвърлено оспорването на страната срещу ревизионния акт. Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението на директора на ОДОП е недопустимо, тъй като е издадено след преклузивния срок за произнасяне, което не е съобразено от съда. Твърди, че определените задължения по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК се отнасят за периоди извън ревизирания. По приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изтъква, че дружеството е разполагало с имущество, срещу което да се насочи принудителното изпълнение. Посочва, че ревизионният акт е необоснован, доколкото по делото не са събрани фактурите, във връзка с които са определени задължения за ДДС. Моли за отмяна на решението в оспорваната част. От страната е постъпила и частна жалба против определението, с което съдът е отказал присъждане на разноски. Ответникът по касационната и частната жалби Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в писмено становище моли за оставяне в сила на оспорваната част от решението, като намира касационната жалба за неоснователна. Не изразява становище по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и на двете касационни жалби, като намира за основателна жалбата, подадена от Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните и частната жалби и правилността на обжалваното решение и определение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: И трите жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Русе е бил РА Р-03001817007710-091-001/04.09.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден в цялост с Решение 303/21.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на С. Йорданов по реда на чл. 19 от ДОПК за задължения на Гео Бор 54 ЕООД за данъчния период м. 08.2016 г., като с акта са определени следните размери на задължения: за ДДС 51 919,60 лв. главница и 11 711,94 лв. лихви; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения 17,80 лв. главница и 3,50 лв. лихви; за ДОО осигурители 21,83 лв. главница и 4,29 лв. лихви; за вноски за ЗО-осигурители 20,33 лв. главница и 4,00 лв. лихви и за УПФ осигурители 6,13 лв. главница и 1,21 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че към 08.2016 г. С. Йорданов е бил едноличен собственик и управител на Гео Бор 54 ЕООД (предишно наименование Евронова ЕООД). На 10.09.2016 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписано прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на Гео Бор 54 ЕООД на Г. Иванов - пенсионер, който е едноличен собственик и управител на още 29 дружества с установени и/или декларирани задължения в особено големи размери. По отношение на Гео Бор 54 ЕООД има влязъл в сила РА от 06.06.2017 г., с който е установено задължение за ДДС в размер на 53 844,96 лв. главница, част от което е формирано в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 51919,60 лв. главница на основание чл. 79, ал. 6, т. 1 (в приложимата редакция) от ЗЗДС в резултат на закупени и продадени имоти. Относно задълженията по ЗДДФЛ и тези за осигурителни вноски с ревизионния акт е прието, че през м. 08.2016 г. в Гео Бор 54 ЕООД са били наети 2 лица по трудово правоотношение, за които са подадени декл. Обр. 1 и 6, формиращи определените с процесния акт задължения. Декларираните суми не са внесени, а на 17.08.2016 г. лицата са преназначени в Евронова Трейдинг ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Йорданов. При тези фактически установявания е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. При оспорване на акта по административен ред, с Решение 303/21.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, е прието, че освен предпоставките, регламентирани в чл. 19, ал. 1 от ДОПК, са налице и тези за ангажиране отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение второ от ДОПК. В тази връзка са изложени мотиви, че Йорданов е знаел за задълженията на дружеството, като е отчуждил част от имуществото на предприятието в своя полза, видно от приложените нотариални актове. По отношение на плащането е прието, че не може да бъде формиран извод, че същото в действителност е направено, тъй като е уговорено да бъде чрез прихващане, като липсват доказателства Гео Бор 54 ЕООД да е имало задължения към Йорданов. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160 ал. 2 от ДОПК, за да отмени частично процесния ревизионен акт, е приел следното: след извършен анализ на предпоставките, обуславящи правомерното ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, съдът е постановил, че липсва уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя, изразяващо се в подаване на справки-декларации с неверни данни, и невъзможността публичните задължения за бъдат събрани. По отношение на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК решаващата инстанция е приела, че извършеното отчуждаване на имущество в полза на управителя е направено безвъзмездно, тъй като липсват доказателства дружеството да е дължало средства на управителя. За да отмени ревизионния акт в частта за установените лихви, съдът е изложил мотиви, че задължението за лихви е извън обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, като касационната жалба, подадена от Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, се явява основателна. По касационната жалба на С. Йорданов: Преди да се произнесе по основния спорен въпрос, а именно налице ли са кумулативно изискуемите съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК предпоставки, обуславящи законосъобразното ангажиране отговорността на управителя за задължения на дружеството, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното: съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Съгласно чл. 146 от ДОПК в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването ѝ орган. Според чл. 60, ал. 5 от ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В конкретния случай жалбата срещу ревизионния акт е постъпила в ТД на НАП Варна, офис Шумен, на 17.09.2018 г. (л. 0001 класьор), съответно 7-дневният срок по чл. 146 от ДОПК е започнал да тече от 18.09.2018 г, и е изтекъл на 24.09.2018 г. Срокът за произнасяне на горестоящия орган е започнал да тече от 25.09.2018 г. и е изтекъл на 23.11.2018 г. Решение 303 е от дата 21.11.2018 г., тоест е постановено в срок, поради което изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че в ревизионния акт е дадена правна квалификация чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а с решението на Директора е влошено положението на обжалващия, като е ангажирана отговорността на управителя и по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В ревизионния доклад и в ревизионния акт са изложени всички фактически констатации, като в действителност е дадена правна квалификация чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Въпреки това обаче не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, нито е засегнато правото на защита на жалбоподателя, тъй като в ревизионния акт са изложени фактически обстоятелства за отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, като с решението на горестоящия орган не са въведени нови фактически установявания. На следващо място, неоснователно се твърди, че отговорността относно задължения за ДДС е ангажирана при липса на фактурите във връзка, с които са установени задълженията. Видно от административната преписка, по отношение на Гео Бор 54 ЕООД има влязъл в сила РА от 06.06.2017 г., с който е установено задължение за ДДС в размер на 53 844,96 лв. главница, част от което е формирано в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 51919,60 лв. Липсват данни, нито пък се твърди от страна на касатора, актът да е обжалван, поради което същият се ползва със стабилитет, като установените с него задължения правилно са съобразени при издаване на процесния ревизионен акт, без да са налични фактурите. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е единствено РА Р-03001817007710-091-001/04.09.2018 г., като твърдения относно фактическите установявания при ревизията на дружеството са ирелевантни. По отношение въпроса налице ли са изискуемите предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат споделени мотивите на административния съд. Съгласно текста на нормата който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. В конкретния случай макар безспорно лицето да е било управител към ревизирания период и същото да е укрило данни, които по закон е било длъжно да обяви, а именно подавайки справки декларации със занижени стойности на дължими данък при продажба на недвижимо имущество, не е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението му и невъзможността сумите да бъдат събрани. Невъзможността сумите да бъдат събрани в случая е пряка последица от поведението на управителя по отчуждаване имуществото на предприятието, поради което правилно от страна на административния съд е прието, че са доказани елементите по чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение второ, а именно управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно. От доказателствата по делото се установява, че с Нотариален акт 124 от 31.08.2016 г. (л. 139) Йорданов, в качеството му на управител на Евронова ЕООД продава на Йорданов самостоятелни обекти от жилищна сграда с магазини и подземни гаражи с административен адрес гр. Русе на обща стойност 121 964,00 лв., която сума няма бъде реално заплатена, а ще се извърши прихващане със стари задължения между страните. С Решение от 01.08.2016 г. (л. 109 - гръб класьор) на едноличния собственик на капитала на Евронова ЕООД Йорданов, е взето решение описаните с нотариалния акт имоти да бъдат прехвърлени в собственост на Йорданов, поради задължение на дружеството към него в размер на 369 498,46 лв. Освен това е взето решение в полза на Йорданов да бъде изплатена и сума в размер на 35 300 лв., след което кредиторът се съгласява и декларира, че няма претенции за остатъка от 212 234,46 лв. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение второ: безспорно Йорданов към м. 08.2016 г. е бил едноличен собственик и управител на капитала на Гео Бор 54 ЕООД ( Евронова ЕООД), който е отчуждил имущество на предприятието безвъзмездно. Тук е мястото да се посочи, че представените копия от квитанции към приходни касови ордери, сами по себе си, не са достатъчни да докажат, че Йорданов е предоставил реално суми в полза на дружеството, при положение, че същите са частни документи и липсват други доказателства за реалното предоставяне на заемите. Нещо повече въпреки предоставена възможност и искане за представяне на документи, не е осигурен достъп на приходните органи до счетоводните регистри на дружеството, нито от Йорданов, нито от новия собственик на дружеството. На следващо място, в хода на административното производство е установено, че именно Йорданов е подавал посредством КЕП декларациите, задълженията по които са установени с процесния ревизионен акт, т.е. лицето е било наясно със задълженията на дружеството. Въпреки множеството предприети действия по принудително изпълнение, подробно описани в ревизионния доклад, дългът е категоризиран като несъбираем. Неоснователно се възразява, че по данни от финансовите отчети на дружеството, същото разполага със суровини и материали. При положение че от страна на приходните органи не може да се установи тяхното реално местонахождение, поради липса на склад и помещения и с оглед факта, че не са представени счетоводни документи, видно от административната преписка приходните органи са предприели всички необходими действия в рамките на разумното, като въпреки това дългът не може да бъде събран. Доколкото отчужденото имущество е на стойност 157 264,00 лв. (стойност а отчуждените имоти 121 964,00 лв. + преведени 35 300,00 лв. в полза а Йорданов съгласно решение от 01.08.2016 г.) са съобразени и границите на отговорността. По изложените съобразения решението на административния съд в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП: Съгласно Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г., постановено по тълкувателно дело 7/2019 г., е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В същия смисъл е и Решение от 13.10.2022 г. по дело С-1/21 на СЕС. Поради това решението на административния съд в частта, с която ревизионният акт е отменен по отношение на лихвите, следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон, а вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. С оглед изхода от спора частната жалба се явява неоснователна, като Определение от 03.06.2018 г., постановено по адм. дело 573/2018 г. по описа на Административен съд Русе, следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Материалният интерес по спора се равнява на 63 710,63 лв. Съобразно приложимата по време разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на страната се следват разноски в общ размер на 2 441,32 лв. За касационната инстанция на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и съобразно моментът на предявената претенция размерът на дължимото възнаграждение възлиза на 5 746,85 лв. Общо размерът на юрисконсултското възнаграждение възлиза на 8 188,17 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,