Решение № 4423 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Местни данъци при община Варна, подадена чрез юрк. Хаджиев, срещу Решение 1152/03.08.2023 г., постановено по адм. дело 2734/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) МД-АУ-2607/30.03.2016 г. на орган по приходите в Дирекция Местни данъци , мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Местни данъци при община Варна, в частта, в която на С. Панайотова са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2012 г. - 2015 г. вкл. в общ размер на 2 362. 44 лв. ведно със следващата се към 30.03.2016 г. законна лихва в общ размер на 506 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че [адрес], на която се намират процесните имоти, попада в границите на район Одесос . Развива подробни съображения в касационната жалба, касаещи допуснати процесуални нарушения от съда. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представя писмени доказателства. Ответникът С. Панайотова, чрез адв. Златев, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение 10816/28.11.2022 г., постановено по адм. дело 1748/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е отменено Решение 1551 от 25.11.2021 г., постановено по адм.дело 1114/2021 г. по описа на Административен съд Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на С. Панайотова против АУЗД МД-АУ-2607/30.03.2016 г., издаден от орган по приходите в Дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция Местни Данъци при Община Варна, в частта му, с която на С. Панайотова, гр. Варна, са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2015 г. /вкл./, ведно с лихви за забава и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е именно АУЗД МД-АУ-2607/30.03.2016 г., издаден от орган по приходите в Дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция Местни Данъци при Община Варна, в частта му, с която на С. Панайотова, гр. Варна, са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2015 г. /вкл./, ведно с лихви за забава. При съобразяване с дадените указания с решението на ВАС, с молба 7209/12.05.2023 г. пълномощникът на Директора на Дирекция Местни данъци е представил по делото и съдът е приобщил към доказателствения материал в с. з. на 17.05.2023 г. без възражения от процесуалния представител на Панайотова следните писмени доказателства: Заповеди на кмета на община Варна за определяне на границите на районите, в които общината ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; двустранно подписани между кмета на район Одесос , община Варна, и Титан АС ЕООД - клон Варна месечни приемо-предавателни протоколи за извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на населените места, предназначени за обществено ползване, както и по почистване на замърсявания и нерегламентирани сметища, с калкулация на цените по тях; Протоколи за реално приети количества отпадък в регионалното депо за неопасен отпадък в с. Въглен, община Аксаково; Отчети за количество приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна на Регионално депо за неопасни отпадъци - с. Въглен. От съда са изложени съображения, че в издадените на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и представени по делото заповеди на кмета на община Варна за определяне на границите на районите, в които съответно през 2012 г. - 2015 г. вкл. ще се предоставят и трите вида услуги, за територията на район Одесос , в която попада и [адрес], на която се намират процесните по АУЗД имоти, тази улица не е посочена. Според решаващия състав в представените протоколи за извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се съдържала най-обща информация за количества и цени, без те да могат да бъдат обвързани и съотнесени, към която и да било конкретно обособена част от територията на административен район Одесос . В представените протоколи за реално приети количества отпадък в Регионално депо за неопасен отпадък в с. Въглен, община Аксаково, с получател на услугата община Варна, се съдържала най-обща информация за цялото количество депониран отпадък през отчетния месечен период и за дължимата за това сума, без съотнасянето му по райони, от които е събран и извозен. При тези мотиви съдът е отменил процесния АУЗД в частта му досежно установените задължения за ТБО за 2012 2015 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Лицата по чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Тези материалноправни предпоставки не са спорни по делото. Процесните задължения за ТБО касаят периода 2012 г. 2015 г. включително, като съгласно приложимата редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Редакция към ДВ, бр. 153 от 1998 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ /което в случая не се спори/, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай за процесния период са представени заповеди на кмета на Община Варна по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ, в които са определени границите на районите, в които ще се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Имотите на С. Панайотова се намират на [адрес] и те безспорно попадат в Район Одесос на община Варна, в границите, определени с процесните заповеди по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ, в които се предлагат и трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Съобразно доказателствената тежест касационният жалбоподател е установил обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотите на задълженото лице се намират на територията на гр. Варна, район Одесос, тази територия попада в обхвата на заповедта по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, реално са предоставяни определените видове услуги. Неправилно е приел първоинстанционният съд, че липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че реално са предоставяни услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имотите на Панайотова. Налични са в тази връзка многобройни писмени доказателства /посочени по-горе/. Ангажирани са приемо-предавателни протоколи за извършени на територията на район Одесос и калкулирани за 2012 г. - 2015 г. дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии, предназначени за обществено ползване. Доказателства, които да оборват тези констатации, не са ангажирани от задълженото лице. Действително пред първостепенния съд не е представен цитирания в приемо-предавателните протоколи договор с Титан АС ЕООД, но при разпределената доказателствена тежест от състава на АС- Варна в проведеното съдебно заседание на 22.03.2023 г. това не може да се вмени във вина на ответника в първоинстанционното производство. Следва да се посочи и че съобразно нормативната уредба и трайната съдебна практика услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи и от чл. 66, ал.1, т.3 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата, което видно от събраните доказателства е доказано в хода на процеса. Местонахождението на процесните имоти на територията на Община Варна съгласно чл.63, ал.1 ЗМДТ, обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Чл. 71, т. 3 ЗМДТ /в приложимата редакция/ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация, при доказаност по делото, че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта и на таксата за обезвреждане. В случая не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, обуславящи недължимост на ТБО за процесните периоди съобразно нормата на чл. 71 от ЗМДТ. Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отменен административния акт по отношение на дължимата ТБО за 2012 - 2015 г., е неправилно и необосновано и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесния АУЗД. По разноските: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора и навременна претенция, в полза на община Варна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. За първа инстанция дължимите разноски са 586,80 лв. и за касационна инстанция 586,80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Общо за двете инстанции С. Панайотова дължи на община Варна разноски в размер на 1 173,60 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение