Решение № 1655 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10257/2010 г.

Решение № 1655 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10257/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Мариян Валентинов Мицов от гр. Русе против решение № 34 от 15.07.2010 г., постановено по адм. д. № 289 по описа за 2010 г. на Административен съд - Русе. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Русе не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Мариян Валентинов Мицов от гр. Русе против заповед № РД01/3893/17.09.2009 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост, вр. чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе, издадена на осн. чл. 45а от ЗОС, е прекратено наемното му правоотношение за общинско жилище на адрес гр. Русе, ж. к. "Дружба 3", бл. 42, вх. В, ет. 4 ап. 14, в което той е бил настанен по силата на настанителна заповед № РД01/2107/09.09.2005 г., като непълнолетен чл. от семейството на Валентин Мицов Тодоров. В мотивите към решението съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на общината е законосъобразен индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е обсъдил подробно възраженията, наведени пред него, съдържащи се също така и в касационната жалба относно непосочване на правното основание за издаване на заповедта. В обжалваната заповед ясно и конкретно е посочено фактическото основание за издаването й, а именно притежаването на недвижим имот от жалбоподателя, което го поставя в категорията на лицата, които нямат право на настаняване в общинско жилище. Съдът е изложил подробни мотиви по това възражение, които настоящата инстанция напълно споделя, същите не следва да се възпроизвеждат отново в касационното решение. Правното основание, приложено от административния орган - чл. 31, т. 6 от Наредба № 6 на Общинския съвет Русе, макар и недопълнено с нормата на чл. 3, т. 1 от същата наредба, е налице. Административният орган е посочил самото фактическо основание - наличието на друг недвижим имот в патримониума на жалбоподателя, което съответства на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Наредбата. По тази причина не може да се приеме, че е нарушено изискването за мотиви на административния акт. Правото на жалбоподателя на защита срещу незаконосъобразността на административния акт не е нарушено, доколкото посоченото в заповедта фактическо основание съответства на действителното такова, а защита в съдебното производство на гражданите, засегнати от административните актове, е защита против фактите, чрез насрещно доказване на факти. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че Административен съд - Русе е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. т. е. не са налице основания по чл. 209 от АПК за неговата отмяна. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд