Решение № 11735 от 16.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Добрич против решение 127 от 11.04.2022 г., постановено по адм. дело 644/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич. Касаторът твърди недопустимост, евентуално - неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Община Добричка, редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС - Добрич е образувано по жалба на Община Добричка против Протокол от 15.10.2020 г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Златия 2, издаден от Комисия, назначена със Заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, утвърден от Областен управител на област Добрич на осн. чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите, в частта на т. ІV. В т. ІV от процесния протокол са направени предписания, които е следвало да бъдат изпълнени от община Добричка в срок до 31.03.2021 г. С Решение 12941 от 16.12.2021г. по адм.д. 6951/2021г. по описа на ВАС, трето отделение е обезсилено Решение 78 от 16.03.2021г. по описа на АС-Добрич, постановено по жалбата, с указания , че надлежният ответник по делото е областният управител на област Добрич, а подлежащият на оспорване административен акт е волеизявлението на областния управител, с което същият е одобрил Протокол от 15.10.2020 г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Златия 2, издаден от помощния орган -Комисията, назначена със Заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областния управител на област-Добрич. Именно в изпълнение на указанията, съдържащи се в цитираното по-горе решение на ВАС, е постановено обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, с което извършеното от областния управител на област Добрич утвърждаване на протокола на Комисията от 15.10.2020г., е отменено. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като утвърдените с него предписания излизат извън разписаните със заповедта на областния управител правомощия на Комисията, не отговарят на изискванията за форма на административните актове, издадени са в противоречие с материално-правните разпоредби на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки безспорно установеното, че язовир Златия 2 не се поддържа му в състояние, което да позволи неговата експлоатация по предназначение и същият е отдаден му под наем за обработване като земеделска земя, което е в противоречие с материално-правните разпоредби на Закона за водите. АС-Добрич е заключил, че утвърдените предписания по отношение на техническата документация и определените срокове за изпълнението им са неясни, немотивирани и попадат извън определените от областния управител задачи. Установил е, че част от дейностите, които жалбоподателят е задължен да извърши по оспорените предписания по техническата документация са извършени при изготвянето на представената по делото Комплексна оценка от м. юни 2017 г., но същата не е обсъждана в мотивите на оспорения протокол и при съдебната проверка за законосъобразност не може да се прецени дали в тази част предписаните действия съответстват на материално-правните разпоредби на закона. Отделно от посоченото е приел, че предписанията са издадени при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на поредността, при която се издават индивидуалните административни актове, тъй като протоколът от проверката е издаден на 15.10.2020 г., а близо месец след това, на 13.11.2020 г. е съставен подробния доклад от констатациите, съдържащ предложения за налагане на мерки/предписания и по този начин, в нарушение на чл. 34 от АПК, не е осигурена възможност на Община Добричка да изрази становище. На следващо място с дадените предписания административният орган не е обосновал как е определил еднакъв срок - до 31.03.2021 г., за изпълнение на всички дадени по отношение на процесния воден обект предписания, като не става ясно изпълнението на кои дейности е с приоритет - дали тези, свързани с осигуряването на техническата безопасност на водния обект или тези, свързани с изготвяне на техническа документация. Във връзка с горното съдът е приел, че определеният без участието на жалбоподателя краен срок до 31.03.2021 г. за изпълнение на всички предписания до собственика, одобрени от областния управител, не отговаря на изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК. Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените в него доводи. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение поради обстоятелството,че със същото отново се отменя протокол на помощен орган Комисията, а не надлежния индивидуален административен акт волеизявлението на областния управител, с което същият одобрява констатациите и предписанията, съдържащи се в същия протокол. Видно от съдържанието на оспореното съдебно решение- мотиви и диспозитив, отменен е надлежният административен акт- утвърждаването от областния управител на съдържащите се в Протокола от 15.10.2020г. на Комисията предписания, насочени към собственика на язовира община Добричка. Не могат да бъдат споделени развитите от административния съд доводи за незаконосъобразност на отмененото утвърждаване на протокола, изразяващи се в това, че издаването на предписания за снабдяване с техническа документация било извън правомощията на назначената Комисия - от една страна, а от друга страна че актът в частта за утвърдените предписания бил немотивиран. Независимо от разписаното в заповедта на областния управител на област Добрич за назначаване на Комисията, същата комисия разполага с правомощията за издаване на всякакви предписания до собственика за привеждане на язовирите и съоръженията към тях в готовност за безопасна експлоатация по см. на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, в т.ч. и такива, свързани с изготвяне на техническа документация за целта. Доколкото в утвърдения от областния управител протокол се съдържа точно описание на язовира, прилежащите му съоръжения и територии, адресата на предписанията и индивидуализация на всяко едно от техническите изисквания/предписания, индивидуалният административен акт не може да се приеме за немотивиран. Правилни обаче са изводите на административния съд за това, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяната му като незаконосъобразен. Обосновано съдът е заключил, че при издаване на административния акт не е спазена предвидената в закона поредност за това първо е издаден крайният акт от производството по чл.138а, ал.3 от ЗВ, а едва около месец след това Комисията е изготвила подробен доклад с фактически констатации и е предложила предприемане на мерки т.е. посочила е какви предписания да се издадат, в резултат на което и в нарушение на основни принципи в АПК адресатът на акта е бил лишен от възможността да възрази срещу така предложените с доклада мерки. Тази констатация на административния съд- за постановяване на индивидуалния административен акт преди доклада / подобен извод се налага предвид обстоятелството,че под резолюцията Утвърдил не е положена дата, различна от датата на изготвяне на самия протокол/ води до друго, според настоящата касационна инстанция още по-тежко нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо едновременно с това и нарушение на материалния закон - утвърден е протокол с предписания до собственика, подписани само от четирима от всичките 10 члена на назначената от областния управител Комисия. Видно както от разпоредбата на чл.138а, ал.3, т.4 от ЗВ, така и от разпоредбите на чл.115, ал.2 вр. с ал.4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, тези протоколи следва да бъдат подписани от всички членове на назначената комисия. Предвид гореизложеното съдебното решение е правилно като краен резултат и , като такова, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора съдебни разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение