Решение № 12748 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2011 г.

Решение № 12748 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образувано е по жалба на "Бевт" АД, гр. Велико Търново, представено от изпълнителния директор Огнян Йорданов Костадинов, срещу решение № 179/13.05.2011 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 146/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 900448/18.11.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 44/27.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по ЗДДС за данъчни периоди на м. декември 2007 г. и май 2008 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 1 403 064.32 лева и са начислени лихви в размер на 327 105.32 лева. Твърдят се трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна и на РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - директора на ДОУИ гр. В. Търново, чрез повереника си юрисконсулт Калчев отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съд е отрекъл правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на касатора по 10 бр. фактури с поредни номера от № 729 до № 738 от м. 12.2007 г. с обща данъчна основа 3 616 441 лв. и ДДС 723 288.20 лв., издадени от "Груп - В" ЕООД, гр. Варна, с предмет "Дисплей 32", "Дисплей 37" "Дисплей 42" и "Оптични кабели" и данъчен кредит по фактури с поредни номера от № 183 до № 191 от 12, 13 и 14.05.2008 г. с предмет "Проводници и електронни елементи по спецификация", "Проводници по спецификация", "Метални листи и пръти по спецификация", "Транзистори и електронни елементи по спецификация", "Резистори и електронни елементи по спецификация", "Кондензатори и електронни елементи по спецификация", "Превключватели и електронни елементи по спецификация", издадени от "Метал Импорт" ЕООД и тези с номера 265-285 /без 278/ и предмет "Арматурно строително желязо по спецификация" на същия доставчик. Изводът на съда, мотивиран с позоваване на доказателствените източници и на позитивната правна уредба, е за липса на реална доставка с предмет стоките по процесните фактури. Фактическите си установявания съдът е основал на оценка на убеждаващото въздействие на доказателствените средства; правилата за разпределение на доказателствената тежест /които е разяснил надлежно/, включително и при оспорването на писмени доказателствени средства по чл. 193, ал. 1 от ГПК с последиците по чл. 194, ал. 2 от ГПК; оценка на заключенията на приетите по делото експертизи. Отхвърлен е доводът за нищожност на РА и за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Решението е основано на доказателствата по делото и на закона в съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДРДОПК. Касационното оплакване за необоснованост следва от несъгласието на касатора с фактическите изводи на първостепенния съд. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. При условията на насрещно доказване, упражнявайки съответстваща на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ДОПК доказателствена активност, ревизиращият орган по приходите със средствата на насрещната проверка по чл. 45 от кодекса и обменът на информация с друга държава-членка по чл. 171 от ЗДДС е установил липсата на реалност на доставките по процесните фактури. Резултатите от проверките и от международния обмен на информация, закрепени в писмени доказателствени източници, както и обясненията по чл. 45, ал. 3 във вр. с чл. 56 от ДОПК, са обсъдени и оценени от АСВТ, като изводите на съда по фактите съответстват на логическите и опитните правила. В съответствие с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. При родово определени вещи, каквито са тези предмет на фактурите с получател касатора, транслативният ефект настъпва с определянето им по съгласие на страните или с предаването им. Не се твърди съществуващо съгласие за определяне, което да е предмет на доказване /вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 от ГПК/, а предаването на вещите не е установено с убедителността на главното пълно доказване. Основателно АСВТ е дискредитирал представените 10 броя приемо-предавателни протоколи към всяка една от процесните фактури, в които е посочено, че са подписани от представителя на "БЕВТ" АД Елена Галева и представителя на "Груп - В" ЕООД Пламен Крумов Димитров и че стоките се предават в склад на "Битова електроника" АД в гр. Велико Търново. При надлежното оспорване на протоколите от ответника по първоинстанционното производство последиците са отнасяне на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК върху жалбоподателя. Без да е установена автентичността на подписа за доставчика, протоколите са с характер на подписан от страната частен документ, удостоверяващ благоприятни за нея обстоятелства, а това значително занижава доказателствената му стойност /АСВТ правилно е обсъждал тези доказателствени средства, тъй като не е установена единствено автентичността на подписа за доставчика, а не и тази за получателя/. Неубедителността на тези доказателствени средства логично е отречена в резултат на съпоставка с другите доказателствени източници - показанията на св. Елена Галева и св. Начева относно реда за постъпване на стоките и несъответствието във времето на приемо-предавателните протоколи, складовите разписки и лимитни карти за отпускане на материали. Верността на съжденията на съда е съответна и на отсъствието на информационна следа относно превозването на стоките от прекия доставчик "Груп - В" ЕООД и реалността на придобиването на стоките от това дружество чрез ВОП от румънския търговец "Хермес Импекс" ЕООД. Няма как да отговори на изискванията за пълно доказване създаването и представянето на противоречащи си доказателствени средства. Стоките предмет на спорните доставки хем са вложени в производството на касатора - според показанията на св. Галева и Енчева, хем са предадени на "Хермекс Импекс" ЕООД с Приемо-предавателен протокол от 30.01.2008 г. заради рекламацията им като некачествени /с протокола от 07.01.2008 г., а и той е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК без носещата доказателствената тежест страна да е установила истинността му/. В същото време счетоводно са отразени като ВОД към румънската фирма, а след констатираните недостатъци на стоките е извършено плащане по фактурите в периода 14.01-28.01.2008 г. Основателна е констатацията на АСВТ за неизпълнено задължение от прекия доставчик при прекратяването на правната връзка с жалбоподателя и последицата от това за данъчната основа да издаде данъчно кредитно известие. Върховният административен съд споделя и сходните с тези за доставките от "Груп - В" ЕООД съждения отнесени към облагаемите доставки по фактурите издадени от "Метал Импорт" ЕООД с предмет с предмет "Проводници и електронни елементи по спецификация", "Проводници по спецификация", "Метални листи и пръти по спецификация", "Транзистори и електронни елементи по спецификация", "Резистори и електронни елементи по спецификация", "Кондензатори и електронни елементи по спецификация", "Превключватели и електронни елементи по спецификация". Правилно първоинстанционният съд е отрекъл съществуването на кадрова обезпеченост у прекия доставчик за извършването на облагаемите доставки; препятстващата транслативния ефект на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД неустановеност на предаването на предмета на доставките; дискредитирането на приемо-предавателните протоколи поради процесуалната пасивност на жалбоподателя и след проведено оспорване по чл. 193 от ГПК; колизията на писмените и гласни доказателствени източници относно произхода и момента на постъпване на стоките в склада на жалбоподателя. Не са без доказателствена стойност писмените актове от вътрешния документооборот на предприятието - складови разписки, ЛКОМ, контролни предложения, визи, заявки за изпитване и изпитателни протоколи, но те не установяват основният спорен факт - този на доставката на стоките от "Метал Импорт" ЕООД, а единствено поредността на задължаване на партидите на отчетниците в дружеството-жалбоподател. Съдът не е дължал изводи относно доказаността на последващата реализация на изделия произведени от процесните стоки, тъй като това е извън обсега на доказване. Тъждествени с изводите за вече обсъдените доставки, но конкретни и верни, са и тези формирани от съда за доставката по фактурите с предмет "Арматурно строително желязо по спецификация", издадени от "Метал Импорт" ЕООД. При споделянето им от касационната инстанция тяхното възсъздаване е недължимо. Некоректно е интерпретирането от касатора на първоинстанционното решение относно дължимостта на едновременно присъствие на страните по транслативна сделка с предмет родово определени вещи при предаването им. Съдът е отрекъл идентичността на субекта на предаването с този по приемо-предавателните протоколи и това отричане е основано на надлежни фактически установявания. Касаторът ревокира в касационната си жалба и голямата част от оплакванията срещу РА, които преди това е навел пред АСВТ, а те са неоснователни. Резонно АСВТ е приел, че липса пречка за тъждеството на органа по приходите провел ревизионното производство, този изготвил РД и издателя на РА, както и че институтът на отвода е средството за преодоляване на съмненията в обективността на длъжностното лице с функциите на орган по приходите. Възлагането на компетентност на орган по приходите да издаде РА със заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е част от динамичния /а не сложния, тъй като фактически състав е сложен юридически факт и съчетанието "сложен фактически състав" е тавтологично/ фактически състав, а връчването на препис от нея е процесуално задължение на администрацията по чл. 119, ал. 4 от ДОПК. По хипотеза връчването на преписа от заповедта следва във времето издаването на РА, т. е няма как да повлияе на съдържанието му, та пропуските при връчването да се квалифицират като съществено процесуално нарушение. Изводите на АСВТ за спазване на срока за извършване на ревизията са основани на точно изследвана хронология на спирането и възобновяването на производството и то в контекста на разпоредбите на чл. 34 и 35 от ДОПК. Инкорпорирането на РД към РА /вж. чл. 120, ал. 2, изр. 1 от ДОПК/ правят несподелима тезата на касатора за недопустимостта РА да се мотивира от РД по начин отговарящ на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Защитната позиция на касатора не се подкрепя от актуалната практика на СЕС, включително и тази по решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11. В т. 37 от мотивите на решението Съдът е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е интерпретирал съюзното право в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. В разглеждания казус при неустановеността на извършени реални доставки не са налице условията за упражняване на правото на приспадане. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВТ. При този изход на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът няма право на такива с арг. от чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, който установява еднократност на присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията. На ответника вече е присъдено такова възнаграждение в първоинстанционното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение