Решение № 4960 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2017 г.

Решение № 4960 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник юриск. Д. К. против решение № 7441 от 28.11.2016 г. по адм. д. № 5470/2016 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, XXXIX състав, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо за плащане № 148/27.04.16 г на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, с която е отказано изцяло или одобрено частично заявеното от [ЮЛ]/[ЮЛ]/, гр. [населено място] подпомагане за действие, а именно: по т. 1.2.1 биологични продукти/; т. 2. 2/участие в търговски изложения/панаири [наименование] и [наименование]/; хонорари на изпълнителната организация; общи разходи на контрагента/съгл. Приложение № 1/, по жалба вх. № 13533/18.05.2016 г. на [ЮЛ] и е върнато делото като преписка на изпълнителния директорна Държавен фонд "Земеделие"-София, Разплащателна агенция, по компетентност за ново произнасяне. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като не е налице липса на материална компетентност на издателя на обжалваното Уведомително писмо, до какъвто извод е стигнал първоинстанционния съд. Сочи, че не са давани изрични указания от страна на съда за представяне на заповед за делегиране на правомощия от изпълнителния директор. Представени са доказателства за наличие на компетентност на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за подписване на уведомителни писма. Моли, да се отмени обжалваното решение и се да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - [ЮЛ], гр. [населено място], редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Смята, че неправилно съдът е приел, че процесното Уведомително писмо от 27.04.2016 г., издадено на основание чл. 22 от Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, приета с ПМС № 34 от 14.02.2007 г. е нищожно. Излага, че събраните по делото доказателства сочат на вероятна незаконосъобразност, но не и на липса на волеизявление от страна на органа, доколкото в оспорения акт срещу всеки неодобрен разход са изложени основания за постановения отказ. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решение № 7441 от 28.11.2016 г. по адм. д. № 5470/2016 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, XXXIX състав, е обявена нищожността на Уведомително писмо за плащане № 148/27.04.16 г на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, с която е отказано изцяло или одобрено частично заявеното от [ЮЛ]/[ЮЛ]/, гр. [населено място] подпомагане за действие, а именно: по т. 1.2.1 биологични продукти/; т. 2. 2/участие в търговски изложения/панаири [наименование] и [наименование]/; хонорари на изпълнителната организация; общи разходи на контрагента/съгл. Приложение № 1/, по жалба вх. № 13533/18.05.2016 г. на [ЮЛ] и е изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-София, Разплащателна агенция, по компетентност за ново произнасяне. Съдът е приел, че оспореното Уведомително писмо е издадено от некомпетентен орган, поради това, че въпреки изричните указания на съда до административния орган, не е представена заповед за делегиране правомощия от изпълнителния директор на фонда към неговите заместници. Приел е, че уведомителното писмо в оспорената част е нищожно и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Съдът е приел също, че административният акт не съдържа фактически основания, както и съответстващите им правни основания и мотиви на издателя да откаже/редуцира заявените разходи за първото тримесечие на първата фаза на програмата. Настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Обхватът на съдебния контрол на обжалван административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК са основанията по чл. 146 от АПК, т. 1 - липса на компетентност на органа, т. 2 - неспазване на установена форма, т. 3 - съществено нарушение на административнопроизводствени правила, т. 4 - противоречие с материално правни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона. Съдът не е изследвал компетентността на органа за издаване на административния акт в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 и във връзка с чл. 171, ал. 4 от АПК, не е дал указания на ответника - изпълнителен директор на ДФЗ, РА, за представяне на доказателства относно наличие на компетентност за зам. изпълнителния директор за подписване на уведомителните писма по ЗПЗП. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за плащане № 148/27.04.16 г на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено на основание чл. 22 от Наредбата за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти и подадената от [ЮЛ] заявка за плащане № 211013290116, в съгласие със Схемата за подпомагане на промоционални програми и договор № 13/17.09.2015 г. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз. В съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП (в приложимата редакция към издаване на УП - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) - ДФ "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, както и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП органи на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор. С чл. 19, ал. 1 от ЗПЗП са определени правомощията на управителния съвет, като с т. 7 е дадена законова възможност да взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо. В съответствие с чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Съгласно чл. 21 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Министерският съвет приема устройствен правилник, с който се определят структурата и организацията на работа на фонда. В случая при издаване на оспорения административен акт е действал Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г., обн., ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г., отм. с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г., изм., бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г., изм. и доп., бр. 30 от 24.04.2015 г. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 12 от Устройствения правилник - управителният съвет на фонда взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. Също така по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник е предоставена възможност на изпълнителния директор Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая административният съд неправилно е приел, че подписването на административния акт /уведомителното писмо/ от зам. изпълнителния директор на фонда /РА/ е при липса на доказателства за възложена делегация от компетентния орган. На първо място административният съд в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на изпълнителния директор да представи доказателства относно компетентността на органа издал акта и възлагането на правомощия на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, РА. В касационното производство е представен Протокол № 70 от 27.11.2014 г. от заседание на Управителния съвет на ДФ "Земеделие", на което е взето решение по т. 1 от дневния ред и г-жа Л. В. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Също така е представена Заповед № 03-РД/4580 от 29.03.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2, т. 3, т. 7, т. 13, т. 16 и т. 17 и чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от УП на ДФЗ и с оглед оптимизиране на работата на дирекция "Селскостопански пазарни механизми", е делегирано правомощие на Л. В., зам. изпълнителен директор на ДФЗ, да подписва уведомителните писма по одобрение/отхвърляне на заявки за плащане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане. При тези данни съдът след като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, не е събрал относимите доказателства за преценка наличието на компетентност на органа издал оспорения административен акт. В случая административният съд не е съобразил наличието на изрично оправомощаване на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за подписване на процесното уведомително писмо, както и наличие на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, поради което е прогласил нищожност на административния акт. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила свързано с несъбиране на доказателства относно компетентността на органа издал оспорения административен акт, обуславят основание за отмяна на обжалваното решение на административния съд. Административния съд неправилно е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, поради липса на мотиви за отказа, без да съобрази фактическите основания и посочени мотиви в административния акт. Изрично в мотивната част на отказа административният орган е посочил, че "... част от представените подфактури са издадени след основната фактура, както и че съдържат продукти, които не са обект на промоционалната програма; не са спазени изискванията на чл. 1, ал. 2 на Регламент (ЕО) № 3/2008 г., както и чл. 4, ал. 5, тире 1 от Договор № 13/17.09.2015 г., сключен между ДФЗ и [ЮЛ]"". При несъобразяване на ТР № 16/1975 г. на ВС административният съд не е приел, наличието на съпътстващи документи издадени от помощните органи на административния орган в административното производство по издаване на акта. В съответствие с изискванията на чл. 31а от Наредба № 9 (ред. ДВ, бр. 60 от 2012 г.) съдът не е обсъдил и съобразил приложените уведомително писмо за искане на допълнителна информация с изх. № 01-1500/ЗЗ от 19.02.2016 г. и уведомително писмо за искане на допълнителна информация с изх. № 01-1500/63 от 01.04.2016 г, съставени от длъжностни лица и запознаващи дружеството с установените нередности по представените документи. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на административния акт по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като се извърши проверка по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и указанията за наличие на материалноправна компетентност на органа при издаване на оспорения акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение