Решение № 2361 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10842/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Аспарухово община Варна чрез неговия пълномощник срещу решение 7550/19.07.2024 г. по адм. дело 2408/2023 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и решаване на делото по същество с отхвърляне на жалбата срещу издадената от него заповед и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба А. Х. М. и С. И. М. в писмен отговор чрез своя процесуален представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Х. М. и С. И. М. срещу заповед КС-225А-21/16.08.2023 г. на кмета на район Аспарухово община Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж Стопанска постройка 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5404.1633 по КККР на гр. Варна, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата се от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче противоречи на материалния закон. От заключението на вещото лице не се установява конкретният начин на прикрепване на навеса към съседния обект или земята, но описаните от експерта строителни материали дават основание на съда да приеме, че навесът би могъл да бъде демонтиран и монтиран на друго място със същото предназначение и без да губи своята индивидуализация. Констатираното не попада сред дефинираните като преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Техническите характеристики на обекта изключват и възможността за категоризирането му като строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, съответно на което заповедта като издадена в противоречие с материалния закон следва да бъде отменена. Така постановеното решение е неправилно, тъй като противоречи на приложимия материален закон. От доказателствата по делото се установява, че нареденото за премахване представлява изпълнен от дървен материал навес без стени (използва източната стена на стопанска постройка 3) и с покривно покритие от ламарина, разположен на северната регулационна граница на поземлен имот с идентификатор 10135.5404.1633. Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза отделно от описание на размерите на навеса и използваните за изграждането му материали не дава изричен отговор на въпроса дали същият би могъл да бъде демонтиран и монтиран на друго място със същото предназначение. Според изявленията на експерта в съдебно заседание, навесът не е строеж. Това обаче не опровергава факта, че се касае именно за строеж, доколкото и заключението по съдебно-техническата експертиза не е задължително за съда и следва да се съобразява с цялостния доказателствен материал по делото. Освен изложеното, категоризацията на обекта представлява правен въпрос, по който може да се произнесе единствено съдът. За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение. В случая, настоящата инстанция не приема, че нареденото за премахване представлява преместваем обект, поради неговото предназначение на обект извън изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ, в каквато насока правилното са изложени и мотиви от административния съд. Според цитираната разпоредба, преместваемите обекти са с презназначение като увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности и за временно обитаване като временни обекти. В случая се касае до навес, който не изпълнява някоя от функциите в цитираната разпоредба, а е с установено стопанско предназначение. След като съдът е отрекъл характеристиката му на преместваем обект, то очевидно построеното е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ тъй като същият представлява надземна постройка и не е преместваем такъв. Поради това заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ - касае се за строеж, който е квалифициран като незаконен поради изграждането му без строителни книжа. Това е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Според съда времето на извършването му не може да се определи категорично. В разглеждания аспект предвид неправилното възприемане на навеса като обект извън тези по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, съдът не е изложил никакви мотиви относно неговата търпимост с оглед времето на неговото извършване или към настоящия момент. С оглед забраната на чл. 220 АПК за касационната инстанция да установява нови фактически констатации се налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане от административния съд следва да се установи точното време на извършване на строежа и налице ли са условия за неговата търпимост. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,