Решение № 1508 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2016 г.

Решение № 1508 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Л. К., чрез пълномощника й адв. М. Б., срещу решение № 3871 от 07 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 10230/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлен иска й с правно основание чл. 292 от АПК срещу началника на РО НСК С. при РДНСК Югозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РО НСК С. при РДНСК Югозападен район, чрез пълномощника си юрк. В. П., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения затова излага в представените по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по иск на И. Л. К. с правно основание чл. 292 от АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РО НСК С. при РДНСК Югозападен район, че задължението й за премахване на незаконен строеж "Надстройка на таванско помещение", находящ се в УПИ ХI-275 по плана на гр. С., м. Л., разпоредено със заповед № ДК-02-СО-27/11 март 2008 г. на началника на Столична РДНСК, е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в случая петгодишната погасителна давност не е изтекла, поради което е отхвърлил иска. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на посочения незаконен строеж, е влязла в законна сила на 07 юли 2009 г. - датата, на която с решение № 9032 по адм. д. № 5310/2009 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решението от 25 февруари 2009 г., постановено по адм. д. № 4155/2008 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на И. К.. При това положение, както обосновано е приел и административният съд, петгодишният давностен срок изтича на 07 юли 2014 г. Преди изтичането му обаче административният орган е предприел действия по изпълнение на заповедта - издадена е покана за доброволно изпълнение изх. № С7-531-02-036/23 юли 2009 г., връчена на Карагьозова на 05 юли 2011 г., съставени са протоколи по принудителното премахване на незаконния строеж по реда на Наредба № 13/2001 г., установяващи, че незаконния строеж не е премахнат доброволно (констативен протокол № ДК-02-СО-27/15 ноември 2011 г.) и по отношение начина на изпълнение на премахването след предварително проучване (протокол от 30 януари 2012 г.). Проведена е и процедура по избор на извършител на премахването, открита на 22 януари 2013 г., като след тази процедура е сключен договор с определения изпълнител на 31 юли 2013 г. Посочените действия по силата на чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) законосъобразно са отчетени от съда като основание за прекъсване на давността. Неоснователни са възраженията на касационната жалбоподателка, че съдът се е позовал единствено на поканата за доброволно изпълнение, която съгласно т. 10 от тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не прекъсва давността. Съдът е обсъдил и останалите действия, предприети от органа по изпълнението, като обосновано е направил извод, че тези действия са прекъснали течението на давността, а оттам - и че към датата на предявяване на иска по чл. 292 от АПК петгодишната погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК не е изтекла. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,