Решение № 248 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2013 г.

Решение № 248 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производство по чл. 307 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. О. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № III-21/26.02.2013 г. по в. гр. д. № 153/13 г. на Бургаския окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 190/4.12.2012 г. по гр. д. № 899/11 г. на Айтоския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя против Н. О. Х. и Ф. Ю. Х. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищеца, на основание наследствено правоприемство, върху 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 276 по кадастралния план на [населено място], [община], Бургаска област, и за осъждане на ответниците да му предадат владението на имота. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителя при неговото решаване, и за които същият е узнал след приключване на производството пред въззивния съд, а именно: удостоверение от 13.05.2013 г., издадено от дирекция "УТИДЕ" при [община] с приложено към него копие от разписния списък на [населено място], според които като собственик на имот № 276 е записан общия на страните наследодател - О. Х. Х.; Удостоверение за наследници № 28 от 21.05.2013 г., според което посоченият наследодател е оставил четирима наследници по закон - съпруга и три деца; удостоверение от 15.02.2013 г., издадено от [община], според което наследодателят е декларирал имот от 2 675 кв. м., за който има неиздължени данъци. По изложените съображения се моли влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане на надлежния съд. Ответниците по молбата за отмяна - Н. О. Х. и Ф. Ю. Х. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който поддържат становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния Айтоски районен съд е било образувано по предявен от М. О. Х. срещу Н. О. Х. и Ф. Ю. Х. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението на 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 276 по кадастралния план на [населено място], [община], Бургаска област. Ищецът е поддържал, че имотът е бил собственост на общия на страните наследодател - О. Х. Х. /поч. 11.09.2001 г./, като със смъртта му процесната идеална част е преминала в неговия патримониум по силата на наследственото правоприемство. Правният интерес от предявения собственически иск е обоснован с твърдението, че през 2008 г. ответникът Н. Х. по време на брака си ответницата Ф. Х. се е снабдил с констативен акт за собственост на целия имот по силата на придобивна давност, а през м. март-април 2011 г. е оградил имота, като по този начин е лишил ищеца от достъп до него. За да потвърди първоинстанционното решение, с което така предявеният иск е отхвърлен, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първата инстанция, според които от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснования извод, че процесният имот е бил собственост на О. Х. Х. /предвид липсата на легитимиращ документ за правото му на собственост, както и с оглед събраните гласни доказатлства, според които наследодателят и съпругата му са живяли не в процесния имот, а в друг, собственост на ищеца/. На това основание и доколкото ищецът е претендирал да бъде признат за собственик именно като наследник на О. Х., исковата претенция е приета за неоснователна. В мотивите на първоинстанционното решение подробно е обсъдено представено от ищеца писмено доказателство- копие-извадка от разписния списък на [населено място] от 23.03.1996 г., според който като собственик на имот № 276 е записан общия на страните наследодател - О. Х. Х., като съдът е приел, че документът не е в състояние да обуслови извод, че посоченото лице е било собственик на имота. Документът /намиращ се на л. 64 от първоинстанционното дело/ е идентичен с представения с молбата за отмяна, като единствената разлика е, че в "новооткритото доказателство" е направено отбелязване на влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска в настоящото производство. След като документът е бил приобщен към доказателствата по делото и при това поставен в основата на фактическите констатации на съда, очевидно не може да се квалифицира като "новооткрит" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а правилността на изводите на съда относно неговата доказателствена стойност могат да бъдат проверявани единствено по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В тази връзка следва да се има предвид, че новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото /ТР № 138/1.12.1967 г., гр. дело № 106/67 г., ОСГК/. Представеното с молбата за отмяна удостоверение, издадено от [община] на 13.05.2013 г. също не обуславя съществуването на основание за отмяна съгласно цитираната разпоредба, тъй като по съществото си същото възпроизвежда съдържанието на разписния списък, като при това документът е съставен след приключване на въззивното производство, т.е. не е "новооткрит", а новосъставен за нуждите на производството за отмяна. Това се отнася и до представените Удостоверение за наследници на О. Х. Х. от 21.05.2013 г. и Удостоверение от 15.02.2013 г. за данъчно декларираните имоти от О. Х. Х. - същите са съставени след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд на 12.02.2013 г. и възпроизвеждат съдържанието на представени по делото писмени доказателства /идентично удостоверение за наследници е представено и се намира на л. 5 от първоинстанционното дело, а копие от данъчната декларация на О. Х. Х. от 4.02.1998 г. се намира на л. 54-63 от същото/. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна, доколкото представените от молителя писмени доказателства не са "новооткрити" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от изхода на делото, на ответниците не следва да се присъждат разноски предвид липсата на заявено от тяхна страна искане в този смисъл. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение