Решение № 545 от 1.11.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200834/2024 г.

Настоящето производство е образувано по искане на осъдения Й. А. А., депозирано на 22.07.2024 г, за възобновяване на производството по НОХД № 223/24 по описа на Окръжен съд, Пазарджик, по което е постановено определение, с което е одобрено споразумение от 21.03.2024 г, с което е реализирана наказателната отговорност на молителя, за престъпление по чл. 354 а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, за това, че на 20.02.2024 г в гр. Пазарджик, при условията на опасен рецидив, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: суха зелена растителна маса 5F-ADV, с общо тегло 96, 02 гр, на обща стойност 2 880, 60 лв, за което му е наложено наказание три години и десет месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, и глоба от 15 000 лв. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Изтъква се, че молителят е осъден неправилно, без наличието на достатъчно доказателства за неговата вина. Иска се възобновяване на производството и разглеждане на делото по общия ред. В съдебно заседание на ВКС защитата счита, че не са налице условия за възобновяване на наказателното производство. Осъденият не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от легитимна страна в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Приключването на делото със споразумение представлява диференцирана процедура, при която се съкращава доказателствения процес в производството пред първата инстанция или не се провежда съдебна фаза на процеса, когато споразумението е сключено на досъдебната фаза. Съдът одобрява споразумението, ако то не противоречи на закона или на морала, но преценката в тази насока се отнася само до въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК, по които страните следва да са постигнали съгласие. За разлика от производството по общия ред, при което се провежда съдебно следствие, в хода на което се събират доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, при процедурата по Гл. 29 НПК съдът не навлиза в анализ на доказателствата и не проверява дали обвинението е доказано съобразно стандарта на чл. 303 НПК. Страните по споразумението постигат съгласие по въпросите, подробно изброени в чл. 381, ал. 5 НПК, а преди да одобри или да откаже одобряване на споразумението, съдът следва да се увери, че обвиняемият разбира обвинението, че се признава за виновен, че разбира последиците от споразумението, че е съгласен с тях, и че доброволно е подписал споразумението / чл. 382, ал. 4 НПК /. По настоящето дело молителят е заявил, че е наясно с клаузите на споразумението, че е съгласен с него и се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Съдът е одобрил споразумението, на основание чл. 382, ал. 7 НПК, след като е извел верния извод, че то не противоречи на закона и морала. При това положение, одобреното споразумение не страда от материална или процесуална незаконосъобразност, а искането за неговата отмяна, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, ІII НО,