Решение № 4717 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2017 г.

Решение № 4717 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Н. Б. Ц. оспорва Решение № 7323/23.11.2016 г. по адм. дело № 8275/2016 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 18-7332/17.09.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С. в частта, одобряваща изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч. чрез нанасяне на поземлени имоти с идентификатори 80409.5993.1474, 1475 и 1476 в съответствие с границите на поземлени имоти 169009, 169010 и 169011 по КВС на с. Ч., район "Н. И." и са заличени съществуващите на тяхно място обекти.

От ответниците началникът на СГКК - гр. С. не изразява становище по жалбата, С. Г. Н., С. С. Я., Е. Л. И., И. Л. Н., Р. Л. Н., М. С. П., В. В. М., Т. В. Д., Х. Е. Г., Н. Н. Г., А. С. И., Д. А. И., В. А. И., Й. Е. П., Е. Д. И., С. Д. С., Г. Х. Г., М. В. С., Г. Б. Х., В. Б. Х., Д. Н. Х. и Р. К. Х., чрез адв. Р. Г., я считат за неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. С влязло в сила решение на Софийския районен съд по гр. дело № 9390/2009 г. са отхвърлени исковете на Ц. с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците за признаване, че тя е собственик на недвижими имоти, представляващи реална част от УПИ V-1100 и на УПИ VI-1100 от кв. 112 по регулационния план на с. Ч., отговарящи на ПИ № № 153 и 154 от действащата КК. Съответствието между одобреното със заповедта изменение и границите на имотите според решението на гражданския съд е изрично констатирано от вещото лице, изготвило приетата от АССГ техническа експертиза (вж. отговора на експерта при изслушването му в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 10.11.2016 г.).

1. При тези факти, правилен е изводът на съда за законосъобразно разпоредена по резултата й промяна на кадастъра в оспорените части.

а. Потенциалната колизия на права между страните е разрешена още преди образуването на административното производство. Органът по кадастъра и административният съд са длъжни да зачетат решението на СРС, което е противопоставимо на Ц. - чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Правото на собственост на касаторката в границите, идентични с имотите, предмет на заповедта в заявения обхват на съдебно-административния контрол, е отречено със сила на пресъдено нещо. Само на това основание жалбата й против заповедта за изменение на КККР е подлежала на отхвърляне като неоснователна.

б. Административният орган по същество е приложил правните последици от съдебно установената спрямо Ц. непринадлежност на правото на собственост върху обектите на кадастъра. С нанасянето на новите поземлени имоти и вписването на данните за тях според съществуващите източници за правата на ответниците е отстранено несъответствието на картата и регистъра с действителното им състояние. Основание за изменението на кадастъра в тази хипотеза е предвидено в чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. § 1, т. 16 ДР на закона (със съдържанието на понятието за "непълноти или грешки" в редакцията към ДВ, бр. 49 от 2014 г.). Упражненото правомощие е в изпълнение на задължението на органите по кадастъра да поддържат КККР в актуално състояние.

1. Неотносим към предмета на делото е доводът в жалбата за плащането на данъци за имота в продължителен период от време. Установеното от гражданския съд действително правно положение изключва допустимостта от обсъждането на въпроса за собствеността, който не може да бъде пререшаван - чл. 299, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, още повече, той е и извън компетентността на административния съд. Затова представените пред настоящата инстанция и вече изследвани в исковия процес доказателства за собственост не са в състояние да повлияят на резултата от касационния контрол.

1. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

а. Въпреки неоснователността на касационната жалба, не е дължимо присъждането на заявените от пълномощника на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Този извод следва от липсата на доказателства, удостоверяващи връзката между платения по банков път хонорар от 960 лв. и осъществената защита в настоящото производство.

б. Отказът за възстановяване на разноските в производството пред първата инстанция е мотивиран в решението. Редът за защита в този случай е по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, а не чрез искане за присъждането им от ВАС.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение