Решение № 10407 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2019 г.

Решение № 10407 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. Петрунов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Кроснев, срещу решение № 1136 от 16.11.2018 г. по адм. д. № 232/2018 г. на Административен съд София – област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на му срещу заповед № 01 – 163 от 23.01.2018 г. на Кмета на община Самоков, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ I, ПИ идентификатор № 65231.910.161, кв. 142 по плана на гр. Самоков по съществуващи имотни граници с УПИ II, ПИ № 65231.910.162 и УПИ XI, ПИ № 65231.910.172 – за уеднаквяване на регулационните граници с кадастралната карта, одобрена със заповед № РД – 18 – 3 от 27.01.2005 г. по приложен проект. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, тъй като посочва неправилност на извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Р. Михайлов от [населено място], чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора. Ответникът Кметът на Община Самоков с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Ответниците Й. Миткова, Г. Въжаров, С. Петрунова, Ю. Рафаилова и Община Самоков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби. Приел е, че в конкретния случай са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за допускане на изменение на регулационния план и поставяне на регулационната граница в съответствие с кадастралните граници на имота на заявителя Р. Михайлов, тъй като е установено разминаване между същите. Съдът е посочил, че чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ касае само и единствено изменение на план за регулация и нанасянето на регулационните граници в съответствие с кадастралните такива при изменение на кадастрален план, изменение или одобряване на кадастрална карта. Приел е, че на това основание може да се одобри изменение на плана за регулация при одобрена кадастрална карта и при установено несъотвествие на регулационните граници с кадастралните такива. Приел е, че по делото е установено, че действащият регулационен план на процесните имоти е от 2013 г., а през 2005 г. е одобрена кадастрална карта. Посочил е, че собственик на имот с идентификатор с последни цифри № 172 по КК е жалбоподателят Петрунов, като за неговия имот е отреден УПИ XI, а собственик на имот с идентификатор с крайни цифри № 161 по КК е Михайлов, като за неговия имот е отреден УПИ I. Приел е, че от събраните по делото доказателства, включително основната и тройна СТЕ се установява, че регулационната граница по действащия регулационен план не съвпада с кадастралната граница, установена с одобрената кадастрална карта, а с одобреното изменение на регулацията регулационната граница е прокарана по кадастралната такава по одобрената кадастрална карта, поради което е приел спазване на материалноправните изисквания на закона. Приел е за ирелевантно за спора обстоятелството дали кадастралната граница е нанесена в кадастралната карта правилно или не доколкото местоположението й е установено с влязла в сила кадастрална карта, с която регулацията следва да бъде съобразена. Посочил е, че факта дали регулационните сметки по действащия план са уредени или не е обстоятелство, неотносимо към спора, тъй като то би имало значение за това дали кадастралната граница следва да съвпада с действащия регулационен план или не. Посочил е, че в това производство местоположението на кадастралната граница не може да бъде оспорено или променяно. Поради това е приел неоснователност на оспорването. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел наличие на предпоставките и основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на действащия регулационен план от 2013 г. и поставянето на регулационната граница между имотите УПИ I и УПИ XI, кв. 142 на гр. Самоков по кадастралните граници от одобрената КК от 2005 г. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове "при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план". Видно от цитираното разпоредбата действително като предпоставка за допускане на изменение изисква разминаване на регулационната и кадастралната граница, каквато в настоящия случай се установява. Разпоредбата предполага наличие на приет и влязъл в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта, поради установена непълнота и грешка. В настоящия случай тези предпоставки не се установяват. Това е така, тъй като кадастралната карта е приета и одобрена през 2005 г. и едва след нея има одобрено изменение на регулационния план от 2013 г., като с процедираното в настоящия случай изменение кадастралната граница от одобрената КК от 2005 г. се поставя в съответствие с регулационната граница. Не се установява след одобряването на изменението в регулационния план от 2013 г. да е налице промяна в кадастралната карта поради непълнота или грешка, в който случай би била налице предпоставката за изменение на регулационния план. Неправилен е изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за допускане на изменение на регулационния план. Такива липсват, тъй като не се установява след влизане в сила на регулационния план от 2013 г. да има изменение на кадастрален план, одобряване на КК, в случая същата е одобрена много по – рано, както и установена непълнота или грешка в КК, използвана за основа за изработването на регулационния план от 2013 г. При липса на основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед за изменение на регулационния план, то същата е незаконосъобразна и постановена в противоречие със закона. Като е достигнал до обратен извод, АССО е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община Самоков. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, а искането на ответника по касация Р. Михайлов също за присъждане на разноски е неоснователно. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора, направено от страна на ответника Михайлов е неоснователно, тъй като видно от доказателствата за първата инстанция е договорено и заплатено такова от 600 лв., което е в рамките на минимума по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ, а за пред тази инстанция е в размер на 300 лв., под минимума по наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,