Решение № 216 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2009 г.

Решение № 216 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична против решение № 20/23.04.2009 г. по адм. дело № 5183/2008 г. на АССГ, с което е отменено решение № К-47-0394/7.05.2008 г. на началника на Митница Столична в частта, с която е определена като дължима законна лихва върху 2618 лв. ДДС от датата на възникване на задължението до заплащане на сумата и е върната преписката за ново произнасяне като неправилно. Решението е мълчаливо потвърдено при обжалването по административен ред. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна - Директорът на Агенция Митници, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. Административният съд е отменил решение № К-47-0394/7.05.2008 г. на началника на Митница Столична в частта, с която е определена като дължима законна лихва върху 2618 лв. ДДС от датата на възникване на задължението до заплащане на сумата. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000209/17.05.2007 г. е оформен митнически режим внос със допускане до свободно обръщение и крайно потребление на меден концентрат от Македония, с изчислени митни сборове по провизорна фактура № 934.07.1.08/Р/1.05.2007 г. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МК), завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13/19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, а не по финалната фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получена след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Издадено е оспореното пред съда решение, с което е определена като дължима сумата 2618 лв. със законната лихва от датата на възникване на задължението до изплащане на сумата. С уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г. на началника на Митница Столична е даден 7-дневен срок на дружеството да заплати определеното задължение. Задължението е платено на 21.05.2008 г. Решението е съобщено на дружеството на 13.05.2008 г. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че решението е издаден от компетентен административен орган. Неправилно съдът е приел, че в решението липсват фактически и правни основания за определяне на лихвите. Видно от решението в него е посочено основание по чл. 201, чл. 214, чл. 218 § 2 и чл. 221 МК за определяне на задължението с лихви. Неправилно съдът е приел, че не е посочена началната дата, от която административният орган счита лихвата за дължима, след като е посочено основание за издаване на акта по чл. 201 МК. По § 1 от цитирания текст вносно митническото задължение възниква при допускане на стоки за свободно обръщение, а според § 2 митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. С цитирането на чл. 201 МК в акта административният орган е приел, че лихви се дължат от момента на възникване на митническото задължение, а това е датата на подаване на митническата декларация - 17.05.2007 г. Неправилно съдът е приел, че актът не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В решението е цитирана докладната записка от 19.12.2007 г. и констатациите в нея, които съставляват фактически основания за издаване на акта, а правните основания са посочени в самото решение в края на мотивите преди диспозитива. В нарушение на процесуалните правила по чл. 173, ал. 1 АПК съдът е приел, че не може да реши спора по същество и е върнал преписката на органа, издал акта за ново произнасяне. Нарушението е съществено и решението в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне следва да бъде отменено като неправилно. Страните не спорят, че в акта погрешно е посочено като основание за издаването му чл. 214 МК, според § 3 от който компенсаторните лихви са приложими в случаи на отложено плащане на митническото задължение. По чл. 519 § 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията компенсаторни лихви са приложими при компенсаторни продукти, временен внос при режим активно усъвършенстване или временен внос, а не при процесния режим внос със допускане до свободно обръщение и крайно потребление. Неправилно съдът е приел, че не е ясно какви лихви са определени след като в диспозитива на оспореното решение изрично е посочено, че се определя законна лихва като дължима. Крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното пред него решение е правилен с известни допълнения. Уведомление за размера на митните сборове общо за всички ЕАД на дружеството с даден 7-дневен срок е връчено на 14.02.2008 г. на Т. Тодоров, пълномощник на дружеството за получаване на документи от митническите органи. Касаторът поддържа, че лихви се дължат от възникване на вносното митническо задължение от момента на приемане на митническата декларация предвид чл. 201 § 1 и 2 МК. Доводът е неоснователен, тъй като от възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Уведомлението от 14.02.2008 г. не определя релевантен срок за плащане, тъй като е изпратено преди да бъдат взети под отчет митните сборове по процесната ЕАД. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. В случая определеното с решение на началника на Митница Столична допълнително митническо задължение е взето под отчет след издаване на решението. Решението е връчено на представител на дружеството на 13.05.2008 г. В решението не е даден срок за плащане на задължението. Плащане е извършено на 21.05.2008 г. След като срок за доброволно плащане не е даден на дружеството нито с уведомлението от 14.02.2008 г., нито по-късно в нарушение на чл. 232 § 1 б. "б" МК, с оспореното пред АС решение неправилно в последното са определени лихви. По цитирания текст, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. По чл. 232 § 2 б. "в" МК лихва не се събира, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни, когато е определен, ако митническите органи преценят, че е допустимо. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. След като не е даден срок за плащане след взимането под отчет на митните сборове, извършеното на 21.05.2008 г. плащане не е просрочено, поради което неправилно в акта са определени лихви от възникване на задължението с подаване на ЕАД до заплащане на сумата. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС, в което изрично се изисква да е определен и неспазен срок за плащане на задължението след вземането под отчет, за да се определят лихви за забава на длъжника по чл. 232 МК. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменено оспореното пред съда решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е разпоредено връщане на преписката на началника на Митница Столична за изпълнение на дадените в мотивите на решението задължителни указания. Следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 246,43 лв на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,