Решение № 15685 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2017 г.

Решение № 15685 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 1603/13.03.2017 г. по адм. д. № 4471/2016 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № Р-22002215003941-091-001/14.01.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта за определени данъчни задължения за 2007 г. по ЗДДФЛ като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде оставен в сила и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Втора касационна жалба е подадена от Л. Л., действащ като ЕТ"Л. Р-Л. Л.", против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС с лихви за м. 1 и 6.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в тази част като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата жалба и неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и касационните основания в тях по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22002215003941-091-001/14.01.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта за определени данъчни задължения за 2007 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данък 46 563,42 лв с 40 074,12 лв лихви, определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за определени задължения по ЗДДС за м. 1 и 6.2009 г. по две фактури на "Т. Д."ЕООД и "Петрозал"ЕООД на основание чл. 69 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на материали за вулканизация и транспортна услуга не са осъществени. За да отмени РА в частта по ЗДДФЛ съдът е приел, че представените разписки за връщане на заем, договор от 19.12.2007 г. за заем на 100 000 евро, сключен между ЕТ"Л. Р-Л. Л." и Я. М. и обяснения на заемодателя М., че е разполагал с парите от негова кредитна карта в ОББ, заем от Банка ДСК през 2005 г. и получен кредит от БПБ АД през 2005 г. от "Алматея прима"ООД, в която М. е съдружник. Според съда неправилно в РА е увеличен финансовия резултат на търговеца със 195 593 лв, представляващи левовата равностойност на заемните средства от 100 000 евро като е основал извода си на заключението на вещото лице, че няма основание за признаване на приход за заемните средства. Необосновано съдът е приел, че сумата от 100 000 евро е предоставена от Я. М. на едноличния търговец. По делото не са представени доказателства за предаване на сумата в заем. Липсват доказателства, потвърждаващи обясненията на М., че е разполагал с такава сума към датата на сключване на договора за заем. Не са представени доказателства М. да е получил част от сумата от "Алматея прима"ООД, в която е съдружник. Представените разписки за връщане на суми не са достатъчни, за да се приеме, че договорената заемна сума е предадена на едноличния търговец от Миленов през 2007 г. Решението в тази част е неправилно. Относно възражението за давност: Правилен е изводът на съда, че давността за задълженията по ЗДДФЛ за 2007 г. тече от 1.01.2009 г., както и изводът за спазен срок по чл. 109 от ДОПК за започване на ревизионното производство с издаването на ЗВР № 1308795/23.09.2013 г. за първата ревизия - връчена на 1.10.2013 г. на ревизираното лице. Първият РА е издаден на 11.06.2014 г. До връчване на първата ЗВР от 2013 г. са изтекли 4 години и 9 месеца от давността. От 1.10.2013 г. давността е спряна до издаване на първия РА. Първият РА е обжалван с жалба вх. № ИТ-00-2310/23.03.2015 г. По чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира до издаване на акта, но за не повече от една година. От 12.06.2014 г. тече давност, след като по делото няма данни за наложени обезпечителни мерки в хода на първата ревизия по чл. 172, т. 5 от ДОПК. От 12.6.2014 г. оставащите три месеца от давността изтичат на 12.09.2014 г. ЗВР за втората ревизия е издадена на 1.06.2015 г. след отмяната на първия РА при обжалването по административен ред с решение № 749/22.05.2015 г. На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК задълженията за 2007 г. по ЗДДФЛ са погасени по давност още на 12.09.2014 г. В тази част съдът следваше да отмени РА поради погасяване на задължението по давност, а не поради незаконосъобразност. Ще следва да бъде отменено решението в частта, с която е отменен РА в частта по ЗДДФЛ за 2007 г. като незаконосъобразен и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част поради погасяване на задължението по ЗДДФЛ за 2007 г. по давност. В частта по ЗДДС съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС на ревизираното лица В РА. По делото не са представени доказателства за приемо-предаване на стоките предмет на едната фактура, товарителница и пътен лист за извършена транспортна услуга по втората фактура, поради което съдът обосновано е приел, че фактурираните доставки на материали за вулканизиране и транспортна услуга не са осъществени. Към фактурата за материалите липсва опис, не е представен приемо-предавателен протокол и предвид чл. 24, ал. 2 от ЗЗД правилно съдът е приел, че материалите не са индивидуализирани, нито предадени. Доводът на втория касатор за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователен. В посоченото решение са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяване на доставките не е доказано. Правилен е изводът на съда, че приложените РА, съставени на доставчиците не са относими към спорните въпроси в процеса. В двата РА липсват констатации относно спорните две фактури и от факта, че не са направени корекции на доставките на двамата доставчици не могат да се правят изводи относно осъществяване на доставките. В този смисъл са решенията по дело С-642/11 и дело С-643/11 на СЕС, в които СЕС приема, че от липсата на корекции в РА, съставен на пряк доставчик не следва, че данъчната администрация е признала, че фактурата отразява действително осъществена доставка. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,