Решение № 7957 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2015 г.

Решение № 7957 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. М. З. от [населено място] срещу Решение № 4506 от 29.06.2015 г., постановено по административно дело № 2095/2014 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Релевират се доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита се, че решението е мотивирано, при необосновани фактически изводи, в противоречие със събрания доказателствен материал, както и в противоречие по отношение на фактите от състава на претендираната отговорност по ЗОДОВ. Моли да се отмени решението на АССГ и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди Столична община да заплати сума в размер на 7 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от август 2013 г. - февруари 2014 г., които са в резултат на незаконосъобразни бездействия от страна на кмета на Столична община, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за осигуряване на достъпна, жизнена и архитектурна среда на населението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането. Касационният жалбоподател: Е. М. З., в съдебно заседание, чрез адв. Кръстанов, моли за отмяна на първоинстанционното решение, с оглед подробните съображения, изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък. Ответникът: Столична община (СО) не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, предвид извършения подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел верен правен извод за недоказаност на хипотезите на чл. 256 и чл. 257 от АПК, т. к. не е установено незаконно бездействие на административния орган. Посочва, че от това следва, че отсъства основната предпоставка на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира имуществената отговорност на общината за обезщетяване на понесените от ищцата негативни психически изживявания. Предвид тези съображения счита, че решението, като материално, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се отхвърли. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 4506 от 29.06.2015 г., постановено по административно дело № 2095/2014 г. на Административен съд С. - град се ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Е. М. З., против Столична община, за обезщетение в общ размер на 7 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода от август 2013 г. до февруари 2014 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в поддържане на недостъпна жизнена и архитектурна среда по следните отворени за обществено ползване улици: 1. [улица] - участъка от [улица] до [улица]; 2. [улица] до [улица]; 3. Ул. С.- изцяло, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2014 г. до окончателното й изплащане. На следващо място се ОСЪЖДА Е. М. З., да заплати на Столична община сумата 200 (двеста) лева - разноски по делото. За да достигне до този резултат, АССГ е установил, че ищцата живее на адрес: [населено място], [улица] А 17, и е лице с намалена подвижност по смисъла на § 1, т. 1, б. а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /Наредба № 4/01.07.2009 г./. Същата ежедневно е принудена да преодолява сама и със семейството си съществуващата среда и като резултат търпи постоянни притеснения и неудобства. Според първостепенният съд по делото са доказани твърдените вреди и несъответното на изискванията състояние на инфраструктурата, но не и твърдяното незаконосъобразно бездействие, при изпълнението на административна дейност. Счита се, че не е такова бездействие неосигуряването на достъпна среда. Анализирани са разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община и чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 4/01.07. 2009 г. Посочва, че цитираните законови разпоредби не формират за органите на общинската администрация задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт, доколкото съдържат общи и принципни устройствени положения. Счита се, че тези законови разпоредби, не създават задължение само и предимно за фактически действия, а за действия, свързани с изпълнение на административни актове - влязъл в сила административен акт за одобряване на улична регулация и други. Това по силата на АПК ги определя като такива по изпълнение на административен акт, а не като фактически бездействия по см. на чл. 256 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е неправилно и необосновано. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да отхвърли исковата претенция за обезщетяване на претърпените от лицето неимуществени вреди, като лице с намалена подвижност, причинени от бездействието на СО да й осигури достъпна жизнена и архитектурна среда, правилно съдът е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, вкл. е допуснал СТЕ, която е установила физическото и правно състояние на инфраструктурата, визирана в исковата молба. Дейността по изграждане на комуникационно-транспортната система на урбанизирана територия представлява комплексна стопанска дейност, осъществявана от органите на изпълнителната власт, съобразно уредените в законите правомощия на всеки един от тях. Съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4/01.07.2009 г. "Достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Осигуряването на достъпна среда в градски условия представлява съобразяване с определени специални изисквания на елементите от техническата инфраструктура с цел да се осигури достъпен маршрут и удобства за лицата с намалена подвижност. Видно от приетата по делото СТЕ, посочените в исковата молба участъци от уличната мрежа са в процес на прилагане на уличната регулация, уреждане на имуществените отношения със собствениците на засегнатите недвижими имоти и доизграждане на улиците. Предстоят издаване на административни актове по ЗОбС, ЗУТ и тяхното изпълнение. Правилно съдът се е позовал на експертизата, тъй като тя дава отговор на развитието на етапите от реализирането на комуникационно-транспортна инфраструктура в района. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, предвид това, че е налице твърдяното бездействие на общината. В конкретния случай следва да се прецени дали кметът и компетентните органи на общинската администрация са проявили незаконосъобразно бездействие по отношение на императивно предвиденото задължение за предприемане на фактически мерки по изграждане на елементите на транспортната инфраструктура, съобразно изискванията за осигуряване на достъпна среда. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. посочва, че дейностите, свързани с устройството, изграждането и поддържането на урбанизираните територии с оглед ползването им от цялото население се осъществяват от централните и териториалните органи на изпълнителната власт. Действително отговорният субект, относно изграждане и подръжка на общинските улици и пътища, и съответно осигуряване на достъпна среда за придвижване в градски условия е кметът на общината. Правилно АССГ приема, че цитираните законови разпоредби не формират за органите на общинската администрация задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт. Същите съдържат общи, устройствени положения, а не преки, конкретизирани задължения, чието неизпълнение може пряко да увреди лицето. В тази връзка, съобразявайки разпоредбите на ЗОбС, ЗП и съответните подзаконови актове, съдът е формирал обосновано становище, че всеки от отделните етапи по създаване на елементите на транспортната мрежа са свързани с издаването на определени административни актове с различни правни последици. Следователно, същите не съставляват фактически бездействия. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено незаконно бездействие на административния орган. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно бездействие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - Трето отделение,