Решение № 8064 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение 8338 от 11.03.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ), по адм. дело 9676/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед 2593 от 04.09.2024 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 68з, предл. 4, във вр. с чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение на комисията по т. 9 от Протокол 26 от 04.09.2024 г., е забранено на А1 България ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние) във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП, а именно за предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, дружеството да изисква от последния заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи, че обосновано в издадената заповед се приема, че операторът прилага нелоялна агресивна търговска практика, тъй като не спазва клаузата за неустойка, включена в потребителските договори, като в нарушение на същата начислява и изисква от потребителите по-висок от уговорения размер на неустойката, което се доказва безспорно от представените писмени доказателства. Сочи, че в клаузата за неустойка се съдържа изричен текст, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка , който обаче не е съобразен от А1 и в нарушение на същия, дружеството начислява и изисква от абонати физически лица, две неустойки за едно и също неизпълнение (неспазване на срока на договора поради предсрочно прекратяване), чийто общ размер надвишава трикратния стандартен размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява предсрочно. Обосновавайки доводите си с конкретно посочени примери за осъществяване на нелоялна агресивна практика към различни абонати физически лица, касаторът счита, за неправилни и необосновани изводите на съда, че предвид влязлата в сила съдебна спогодба между страните, първоинстанционният съд, няма право да пререшава спора, тъй като същият е относно пределите на неустойката прилагана от оператора, е решен със сила на пресъдено нещо, но въпреки своите заключения в мотивите си съдът тълкува съдебната спогодба и достига до противоречиви изводи. Сочи, че направеното от съда тълкуване е неправилно, тъй като от една страна съдът е нарушил основен принцип при тълкуването на договорите, а именно да се търси действителната воля на страните и допълва, а от друга направеното тълкуване противоречи на материалния закон, тъй като не е взет под внимание уговореният максимален праг на неустойката във втория абзац на неустоечната клауза. Твърди, че съдът едностранчиво се позовава само на твърдения на оператора, без да отчита изложените от КЗП факти, като от последния не са коментирани редица въпроси, поставени от административния орган, в това число защо се начисляват две неустойки за едно и също неизпълнение; защо се изискват отстъпки под формата на втора неустойката, като липсват и аргументи на съда защо счита, че неустойката не покрива вредите от предоставените отстъпки от цени. Не е ясно и въз основа на какво съдът заключава, че операторът не изисква неустойки за отстъпки и от юридически лица. Излага подробни доводи, че първоинстанционният съд не е установил правилно предмета спора, който е отнесен до него, който се свежда до разрешаването на няколко спорни въпроса, в това число, дали операторът има право да изисква и да начислява две неустойки за едно и също неизпълнение; има ли право операторът да начислява неустойка за отстъпки от цени на месечни такси и крайни устройства, заедно с неустойката в трикратен размер на стандартните месечни такси; има ли право А1 да начислява неустойка за отстъпи от цени за услуги, които не са предоставени и се отнасят да период, след прекратяването на договора, както и общият размер на едновременно начислените от оператора две неустойки, а именно неустойка-месечни такси и неустойка отстъпки от цена на услуги , съответства ли на уговорения в неустоечната клауза размер на неустойката да предсрочно прекратяване. Иска да се отмени съдебното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на председателя на КЗП. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност, поради липса на фактическа и правна сложност на делото на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение над минималния размер при условията на евентуалност. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът А1 България ЕАД в писмен отговор чрез адв. К. Макавеева от САК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че по повод на все по-често постъпващи жалби, подадени срещу А1 България ЕАД, във връзка с размерът на начислените от оператора неустойки за предсрочното прекратяване на потребителски договори за електронни съобщителни услуги, КЗП образува производство по разглеждане на случая. Установено е от приложените към преписката доказателства (фактури), че при предсрочното прекратяване на договора със съответния потребител, освен неустойката в размер на три стандартни такси, операторът допълнително начислява и неустойка за предоставени отстъпки от цените на месечните такси, както и неустойка за предоставени отстъпки от цените на крайни устройства (в случаите, когато потребителят е закупил на преференциална цена и крайно устройство). Административният орган посочва, че актуалното съдържание на клаузата за неустойка на оператора в договорите е обвързано с предмета на съдебна спогодба, сключена между оператора (с предишно наименование Мобилтел ЕАД и сегашно А1 България ЕАД) и КЗП, обективирана в протокол от 21.04.2016 г., по гр. дело 12268/2014 г. на Софийски градски съд. Операторът е запознат с казуса на проведени през август 2024 г. срещи с негови представители и е изискана допълнителна информация с изпратено писмо с изх. Ц-03-8271 от 27.08.2024 г. На 29.08.2024 г. от А1 е представено становище и документация (представляваща 5 бр. заверени договори на произволно избрани абонати на А1 на електронно съобщителни услуги, предоставяни от дружеството, които са предсрочно прекратени през 2024 г., както и заверени копия на издадените фактури с неустойки и с отстъпки за оставащия срок на договора за петте абоната по предоставените договори), в което е посочено, че А1 начислява на потребителите неустойки при предсрочно прекратяване на договора в уговорения размер съгласно текста в договорите на абонатите изр. 2 и изр. 3, както следва: Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване. Когато Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент . След взето при проведено на 04.09.2024 г. заседание на КЗП решение, е издадена оспорената пред АССГ Заповед 2593 от 04.09.2024 г., с което на дружеството - А1 България ЕАД, се забранява да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние) във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП, а именно за предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, дружеството да изисква от последния заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът сочи, че спорът в случая е правен и се свежда до правната сила на съдебното решение (сключената спогодба) между страните, тълкуването на същото и прилагането му по отношение на потребителите (абонати). Първоинстанционният съд обосновава, че спорът между КЗП и мобилния оператор А1, относно пределите и размерите на неустойката, прилагана от последния по отношение на абонатите, искащи предсрочно прекратяване на договор, е решен със сила на пресъдено нещо, от което следва, че страните Мобилтел ЕАД (понастоящем А1 България ЕАД) и КЗП са обвързани със съдържанието на постигнатото помежду им и одобрено от съответния съдебен състав на СГС, споразумение и в частност относно съдържанието на клаузата за неустойка по отношение на абонатите (потребители). Съдът приема, че клаузите в сключеното между страните споразумение са приложени правилно от страна на А1, предвид което счита, че издадената заповед е необоснована и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, доколкото според съда от доказателствата по административната преписка, не се установява дружеството - оператор да е действало в отклонение от подписаното споразумение. Сочи, че не се съдържат данни мобилният оператор да е налагал неустойки в размер, по-висок от стандартния план и за по-дълго време от три месеца при предсрочно прекратяване на договори, както и по отношение на получените от потребителя стоки с намалени (промоционални) цени. Според първоинстанционния съд, действително видно от представените фактури като неустойки са събирани суми, именувани като отстъпка от цена на услуги и месечни такси , без каквото и да е обяснение за съдържанието на тези формулировки, като допълнително съмнение създава и индексирането на договорите , което дори и да е отразено в самите договори може да е незаконосъобразно и да засяга правата на потребителите, но не за това поведение е санкциониран оператора. Допълва, че в случая не са събрани доказателства за нелоялна търговска практика, изразяваща се в прилагане на агресивна по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние), във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП, по повод предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя - мобилният оператор да изисква от потребителя заплащане на неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По делото не се спори, че между страните е сключена съдебна спогодба, обективирана в протокол от 21.04.2016 г. по гр. дело 12268/2014 г. одобрена от СГС, I-18 състав, в която е посочено, че страните Мобилтел ЕАД (понастоящем А1 България ЕАД) и КЗП, се съгласяват стандартния размер на неустойката по типови договори за електронни съобщителни услуги (мобилни и фиксирани) предлагани от оператора, да бъде определян както следва: Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо лице потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване на съответния абонамент . Видно от посочения текст и както правилно приема първоинстанционният съд, страните доброволно са приели съдържанието, уреждащо въпроса за размера на дължимите от физическите лица абонати, неустойки при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, който текст се съдържа в одобреното от съда споразумение. Противно на доводите на касатора, съдът правилно приема, че по силата на чл. 234, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдебната спогодба е със значението на влязло в сила съдебно решение, а съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, като съгласно чл. 297 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, от което следва, че първоинстанционният административен съд няма правомощията да разглежда законосъобразността на постигнатата между страните спогодба, доколкото същите доброволно са утвърдили съдържанието й. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е отговорил на съществени въпроси, а именно правилно ли са определени размерите на изискуемите неустойки, за какъв срок следва да се плащат такива от абонатите потребители при предсрочно прекратяване на договори за електронни съобщителни услуги и дали същите следва да се начисляват и върху промоционални пакети и предоставени мобилни апарати на лизинг, доколкото отговорите на тези въпроси, именно се съдържат в утвърдената от страните спогодба, като ако за КЗП е налице неяснота относно клаузите с които се е съгласила или иска тълкуване на същите, то както правилно приема и първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Видно от текста на одобрената съдебна спогодба, изречение последно: В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване на съответния абонамент . Операторът има право да неустойка за предсрочно прекратяване, уговорена в преходните изречения на спогодбата и на възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства . Липсва анализ в оспорената заповед, дали крайните устройства всъщност не се получават по допълнителен договор за покупко-продажба на самите устройства на лизинг/на изплащане, чийто параметри да са икономически обосновани с сключения договор за предоставянето на услуги по абонамент. Видно от приложените абонаменти договори в тях няма клаузи относно закупуването на крайни устройства, което е индиция че за последните се сключва отделен договор, който заедно с договора за предоставяне на услуги по абонамент имат обща икономическа обосновка, която влияе на конкретните параметри и на двата договора. Следователно не е установено по безспорен начин дали сочената неустойка в частта ѝ относно цените на крайните устройства всъщност не се дължи по отделен договор от този за предоставяне на услуги по абонамент. От изложеното следва, че от страна на дружеството А1, не е осъществена нелоялна агресивна търговска практика по отношение на физическите лица абонати, които са поискали предсрочно прекратяване на договорите си с дружеството, за което дължат съответните неустойки, тъй като действията на оператора са продиктувани и съответни на постигната с КЗП съдебна спогодба. Не са ангажирани доказателства (съдебно решение за тълкуване), че смисълът на разпоредбата от спогодбата следва да се разбира по начина, посочен от административния орган в оспорената заповед. Без такова доказателство, първоинстанционният съд правилно е съобразил само текста на спогодбата така, както е одобрен от съда, като е заключил, че търговската практика, осъществена от А1 България ЕАД съответства на разпоредбата за неустойка по одобрената спогодба. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на приложената със Заповед 2593 от 04.09.2024 г. на председателя на КЗП принудителна административна мярка, е правилен. Тъй като не са налице сочените от касатора отменителни основания, обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Представен е списък на разноските и доказателства за реалното им плащане в размер на 24 000,00 лв. Касаторът е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение поради липса на висока фактическа и правна сложност на делото. Така направеното възражението е основателно. Спорът е относно законосъобразността на акт за прилагане на принудителна административна мярка, поради което няма материален интерес, който да бъде съобразяван. Фактическото основание за прилагането на мярката следва от одобрена по реда на ГПК спогодба, с която е обвързан, както административният орган и оператора, така и съда и няма доказателства за неспазването ѝ, поради което спорът не се отличава с фактическа сложност. Не е налице и правна сложност, доколкото при липса на доказателства, че операторът използва в дейността си нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние) във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП във връзка с изпълнението на спогодбата въобще не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мярка. По делото няма данни и доказателства за извършена значителна по обем адвокатска работа предвид характера на делото и обстоятелството, че всички доказателства са били известни на страна още в хода на административното производство, поради което възнаграждението, което отговаря на фактическа и правна сложност на спора и извършена дейност по упълномощения адвокат следва да бъде намалено на 1 000 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение