Решение № 1921 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2015 г.

ВАСПетчленен състав22.02.2016 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 8321/6.07.2015 г., постановено от тричленен състав на седмо отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 10077/2014 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на ЗД "Бул Инс" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лавеле" № 19, представлявано от Ст. Проданов, срещу решение № 618-ОЗ/3.07.2014 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лавеле" № 19 ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов надзор разноски за двете съдебни инстанции в размер на 600 лв юрк. възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1921 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Заместник председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор", представляван от юрк. Слабов, против решение № 8321/6.07.2015 г. по адм. д. № 10077/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЗД "Бул Инс" АД, София, представляван от юрк. Алипиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира деловодни разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по оспорване на ЗД "Бул Инс" АД тричленен състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил решение № 618-ОЗ/3.07.2014 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 303, ал. 1 вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането /КЗ, отм. ДВ бр. 102/29.12.2015 г./ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ като му е разпоредено в 10-дневен срок от датата на получаване на решението да отчете в Информационния център към Гаранционния фонд като валиден и действащ за периода 18.11.2012 г. -17.11.2013 г. Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - полица № 02112002514555/7.11.2012 г. със застрахователен период от 18.11.2012 г. до 17.11.2013 г., сключен между ЗД "Бул Инс" АД и Милен Николов Андреков чрез застрахователен посредник "Стефани инвест 2002" ЕООД, с предмет на договора лек автомобил "Тойота", модел "Рав 4", рег. № СА 6476 СН, рама JTEHG20V106039114. Съдът е приел, че между застрахователя и лицето Андреков не е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" предвид анулиране на застрахователната полица поради неплащане на дължимата по нея премия в размер на 191, 56 лв. Този решаващ правен извод е възприет при обсъждане в съвкупност с доводите на страните събраните по делото доказателства, въз основа на които е прието, че застрахователния договор, обективиран в посочената застрахователна полица, не е влязъл в сила поради неплащане на застрахователната премия, обстоятелство, прието за установено въз основа констатациите на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, гласните доказателства и липсата на вписване в специалния ред на полицата размера на внесената при сключването на застраховката сума. Доводът на ответника по оспорването относно приложението на чл. 261, ал. 1 КЗ е отхвърлен с мотиви, че по същество тази правна норма се отнася до последиците от валидно сключен застрахователен договор и неговото удостоверяване пред трети лица, какъвто в случая не е налице. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Установено по делото е, че лицето Андреков, собственик на лек автомобил "Тойота", модел "Рав 4" с рег. номер СА 6476 СН, е сключил чрез "Стефани инвест 2002" ЕООД, застрахователен агент съгласно договор за агентство от 31.03.2011 г. и споразумение към него със ЗД "Бул Инс" АД, договор за застраховка "Гражданска отговорност" с полица № 02112002514555, считано от 18.11.2012 г. до 17.11.2013 г. и застрахователна премия 178,00 лв, ведно с данък 2% и вноска гаранционен фонд. При издаване на полицата на лицето бил предоставен екземпляр от нея, контролен талон и самозалепващ се стикер за удостоверяване застрахователния период и поставяне на предното стъкло на автомобила. На 27.07.2013 г. при настъпило пътнотранспортно произшествие с автомобила било установено, че договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" не е действащ, тъй като поради неплащане на застрахователната премия полицата е анулирана. Съгласно чл. 261, ал. 1 КЗ /отм./ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд. С тази разпоредба изрично е регламентирана удостоверителната тежест на посочените задължителни за притежание от застрахованото лице полица и самозалепващ се стикер. Последният удостоверява не само наличието на застрахователен договор, но и срокът, за който е платена застрахователната премия. Полицата и знакът /стикерът/, издаден от Гаранционния фонд, удостоверяват в отношенията с трети лица наличието на застрахователния договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Липсата на документи за плащане на застрахователната премия не оборва удостоверителната сила на знака, тъй като цитираната изрична законова норма му придава доказателствена тежест. Този знак не е анулиран от застрахователя, липсват и данни да е бил поискан обратно след анулиране на полицата. Доказателства относно липсата на плащане по застрахователната полица преди всичко са разнопосочни, тъй като св. Андреков е страна по застрахователния договор, а св. Калдръмова е в качеството на застрахователен агент по този договор. Ето защо наличието или липсата на надлежно сключен застрахователен договор следва да бъде определена чрез удостоверителните документи, по чл. 261, ал. 1 КЗ /отм./, с каквито собственика на автомобила е разполагал. Доколко застрахователната премия е платена или не, респ. настъпил ли и факта на влизане в сила на договора по смисъла на чл. 187 КЗ /отм./, е от значение за гражданските последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие и няма отношение към легитимацията на застрахования като титуляр на валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" чрез удостоверителния способ по чл. 261, ал. 1 КЗ /отм./. Предвид горното, непризнаването валидността на полицата въпреки издадените към нея и предоставени на страната по застрахователния договор удостоверителни документи, обективира предпоставките за налагане на ПАМ, целяща зачитането на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" като валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването на ЗД "Бул Инс" АД срещу решение № 618-ОЗ/3.07.2014 г. на зам. председателя на КФН за наложена ПАМ се отхвърли. При този резултат на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 600 лв юрисконсултско възнаграждение на основание § 1 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, на основание чл. 222, ал. 1 АПК

Цитирани разпоредби

3