Решение № 14093 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2016 г.

Решение № 14093 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на на НАП В., подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. А. - Стойкова, срещу решение № 1361/21.06.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 1359/2016 г. по описа на същия съд. С решението е отменена Заповед № 190533/20.04.2016 г., издадена от зам. директора на ТД на

НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗДДС спрямо Й. Н. Х. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване" на обект - барака, за срок от 1 /един/ месец, считано от деня на връчване на наказателното постановление. В касационната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липса на задължение за регистриране на продажбите чрез фискално устройство. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди като правилна и законосъобразна заповедта за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/.

Ответникът по касационната жалба - Й. Н. Х., не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е била Заповед № 190533/20.04.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗДДС спрямо Й. Н. Х. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване" на обект - барака, за срок от 1 /един/ месец, считано от деня на връчване на наказателното постановление. Административният съд е отменил заповедта за налагане на ПАМ, с мотив, че неправилно е определен субекта на нарушението, защото обекта е ползван под наем от М. Х., /съпруг на ответницата по касация/, който не е регистриран търговец по ТЗ, а е земеделски производител. По арг. от чл. 4, т. 2 от Наредбата № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите, е прието, че той не е бил длъжен да въвежда в експлоатация ФУ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

От доказателствата по делото е видно, че още в хода на административното производство са представени договор за отдаване под наем на общински терен с площ 2,25 кв. м., находящ се на Общински пазар, гр. С., доказателства за регистрация на съпруга на ответницата по касация - М. Х. като земеделски производител. В тази връзка правилно административният съд е приел, че Й. Х. не е субект на задължението по чл. 3, ал. 1, респ. по чл. 7 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите. От друга страна, съгласно чл. 4, т. 2 от същата Наредба, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, извършващо следните дейности:

2. продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.

От доказателствата по делото е установено, че наетият обект е барака. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, той попада в определението за търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Обектът обаче не е в лицензирана стокова борса или тържище. Предмет на продажби е била собствена и непреработена селскостопанска продукция. Липсва нарушение на реда и начина на въвеждане в експлоатация и регистрация на фискални устройства по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и не е налице основание за налагане на ПАМ "запечатване на обект за срок до един месец", предвидена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

С оглед на това, решението на АДмС-В. следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,