Решение № 13723 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2016 г.

Решение № 13723 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от Общинска служба по земеделие - Ч. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 115 от 2.12.2015 г. по гр. дело № 137/2015 г. на Районен съд - Ч., оставено в сила с решение № 17 от 28.01.2016 г. по адм. дело № 3/2016 г. на Административен съд - С. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 02776 от 26.06.2015 г. в частта, в която липсва произнасяне за възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници върху ниви с площ 4.600 декара в урбанизираната територия на с. С., землището на с. М., м. "Б." за разликата от 3.806 декара до 4.600 декара. Със същото решение е възстановено правото на собственост върху разликата съгласно скицата на съдебно-техническата експертиза, която приподписана от съда съставлява неразделна част от съдебното решение. Общинската служба по земеделие се позовава на ново обстоятелство - липса на издадена заповед по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ от кмета на общината, което й е станало известно едва от мотивите на решението на Административен съд - С. в касационно производство по същия спор. Ответната страна - М. И. В. представя чрез процесуалния си представител писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна на влязло в сила решение е направено от надлежна страна в производството в срока по чл. 244 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред районния съд е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от М. И. В. против решение № 02776 от 26.06.2015 г. на ОСЗ - Ч. в частта му, в която на наследниците на И. Б. не е възстановено право на собственост в заявения пълен размер до 4.600 декара - площта на два имота, находящи се в урбанизирана територия на с. С. в землището на с. М., м. "Б.". Възразила е, че наследниците на общия наследодател са установили с писмени доказателства надлежно придобито право на собственост от наследодателя й върху заявените две ниви по пункт 6 и 7 от заявлението от 1992 г. - едната от 6.2 декара, а другата от 2.5 декара. Върху тях не е извършено строителство и те следва да бъдат възстановени изцяло. С протоколно решение от 26.11.1992 г. са им признати за възстановяване нивите в пълния им размер. Доколкото една част от тях е попаднала извън регулацията, то с решение от 16.07.1996 г. е възстановено право на собственост върху имот № 009002 в местността "Б." с площ от 4.294 декара. Останали са за възстановяване в реални граници частите от имотите, намиращи се в урбанизираната територия. ОСЗ с оспореното решение е възстановила право на собственост върху нива от 1.517 декара, съставляваща имот № 82 и върху нива от 2.289 декара, съставляваща имот № 83 от помощния план - и двете попадащи в УПИ II - отреден за почивна станция, които не съответстват на пълния размер на доказаните права. Към жалбата е приложила удостоверение от 24.03.2015 г., издадено от кмета на общината на основание чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ. В раздел "В" от доказателствените искания е поискала от съда да изиска от кмета на общината пълната преписка по издаване на удостоверението и скицата към него. И двете съдебни заседания са проведени в отсъствие на представител на административния орган, който е бил надлежно призован за датата и часа на разгледане на делото. В нито един момент от първоинстанционното производство не е взето становище по повдигнатите в жалбата въпроси и събраните за изясняване на спора писмени и гласни доказателства. Доказателствата са събрани от съда. За изясняване на спора е назначена, изслушана и цялостно възприета съдебно-техническа експертиза. Изслушани са и двама свидетели. Въз основа на събраните доказателства съдът е извършил фактическите установявания. Изцяло е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, че представеният на скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ път между двата имота № 82 и № 83 на място не съществува, тъй като е почти заличен. Отделно от това, пътят е бил прокаран по време на дейността на ТЗКС и в този смисъл не съставлява стара имотна граница. Не се предвижда наличието на такъв път и с новите устройствени решения. Върху бившите имоти на наследодателя на жалбоподателката не е извършвано строителство. Съдът е възприел изцяло заключението на експертизата и е счел, че в частта, в която имотите не са възстановени в цялата им претендирана площ, актът на ОСЗ е незаконосъбразен. По тези съображения с решение № 115 от 2.12.2015 г. по гр. дело № 137/2015 г. го е отменил в тази му част и е възстановил правото на собственост върху имотите за разликата им от 3.806 декара до 4.600 декара по начина, показан на скицата на вещото лице, приподписана от съда и станала неразделна част от съдебното решение. Решението е обжалвано с касационна жалба от ОСЗ пред административния съд, по която е образувано адм. дело № 3/2016 г. Касационният жалбоподател се е позовал изцяло на приложените по административната преписка удостоверение по чл. 13, ал. 5 и скица по ал. 6 от ППЗСПЗЗ, издадени от кмета на общината, като компетентен орган в реституционното производство, касаещи имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии. Посочил е, че в такива случаи ОСЗ действа в условията на обвързана компетентност и се съобразява с отразените граници и площ на имотите в тези документи. В случая произнасянето с решението по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ изцяло възприема отразените данни в удостоверението и скицата, поради което не е формиран отказ, който да подлежи на самостоятелно обжалване. Отделно от това в касационната жалба се сочи, като порок на първоинстанционното решение и обстоятелството, че в диспозитива му липсва индивидуализация на имота чрез посочване на границите му. Нови доказателства не са представени и няма доказателствени искания. Касационната инстанция се е произнесла на базата на доказателствата, събрани в първоинстанционното производство. Административният съд е приел, че постановявайки решението в съответствие с удостоверението, издадено от кмета на общината и скицата, ОСЗ не е уважила цялостното искане за земеделска реституция. Обсъдил е и е приел за основателни възраженията на ответницата по касационната жалба, че това е единственият процесуален начин за защита. За целта и на базата на приложената преписка по издаването на удостоверението и скицата е посочил, че процедурата пред кмета и техническата служба на практика не е довършена, доколкото не е издадена задължителната заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Поради това единственото средство за защита на наследницата на вносителя на имотите в ТКЗС е обжалването на акта за реституция, завършващ окончателно цялостното производство. Преценил е като правилни и обосновани правните изводи на първоинстанционния съд и с решение № 17 от 28.01.2016 г. по адм. дело № 3/2016 г. е оставил в сила обжалваното решение на районния съд. Актът е придобил стабилитет и не подлежи на последващо инстанционно обжалване. В искането за отмяна, административният орган се позовава на узнато от него ново обстоятелство едва с касационното решение - липса на издадена заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ от кмета на общината. Останалите развити съображения в искането са относими към необосноваността на двете съдебни решения, която е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, но не и основание за отмяна на влязло в сила решение. Твърдяното в искането на ОСЗ обстоятелство би попаднало в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК само в случай, че е ново, т. е. не е могло да бъде известно на страната и на следващо място, че е от съществено значение за делото. В случая липсват и двете характеристики. По делото е изискана и приложена, като доказателство цялата преписка във връзка с изпълнение на процедурата по чл. 13а ППЗСПЗЗ и съответно издаването на удостоверение и скица от техническата служба по чл. 13, ал. 5 и 6 от същия правилник. Преписката по нанасяне на имотите в помощния план е докладвана от съда на първото заседание по делото, проведено на 29.10.2015 г. На същото заседание съдът е изпълнил задължението си по чл. 170 АПК и с протоколно определение е разпределил доказателствената тежест между страните. Указал е на ОСЗ, че нейна е тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената част от решението и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С приемането й като доказателство по делото, на административния орган е била реално обезпечена възможността да се запознае с всички съставящи я искания, проекти на скици и протоколи на назначената от кмета комисия. Отделно от това те са интерпретирани подробно в поясненията на вещото лице, дадени при изслушване на експертизата в съдебното заседание на 24.11.2015 г. Ако административният орган бе проявил минималната активност на страна в процеса, той би се запознал подробно с фактите и обстоятелствата във връзка с нанасяне на частите от нивите, находящи се в урбанизирана територия в помощния план. Още повече, че самата процедура е продължила две години с изготвяне и предлагане на два проекта на скици, проведени пет заседания на техническата служба и възражения на наследниците на бившия собственик. Заявлението до кмета на общината е подадено от И. И. Б. на 18.09.2013 г. с приложено геодезическо заснемане - в цифров и графичен вид. В него са заснети имот 78, попадащ в УПИ II - Почивна станция с площ от 4596 кв. м и имот № 79 с площ от 306 кв. м. Цялостният предложен новозаснет имот № 78 по помощния план е заснет на терена, опознат и посочен от заявителя. По представеното проектно заснемане е изготвен протокол № 3 от 10.10.2013 г. от комисията със забележка, че следва да се определи площта на тази част от имот № 78, която попада в съществуващ път. Във връзка с констатациите на техническата служба в протокол № 3, на 27.06.2014 г., заявителят е приложил отново геодезическо заснемане, в което не е отразен твърдяният път и имот № 78 е заснет с площ от 4596 кв. м. То е разгледано на заседание на комисията на 14.07.2014 г., обективирано в протокол № 4. Констатирано е неизпълнение на забележката от предходния протокол във връзка с отразяване на съществуващия път. Констатирано е освен това, че двата предложени за нанасяне имота - № 78 и № 79 са 4902 кв. м и надвишават заявените имоти за 3800 кв. м. На 18.07.2014 г. е извършена проверка и е изготвен констативен протокол на л. 167 от делото с приложени три цветни снимки на съществуващия според комисията път. През 2015 г. заявителят е представил ново геодезическо заснемане с всички задължителни към него приложения. В него са заснети имоти № 82 с площ от 1519 кв. м и № 83 с площ от 2289 кв. м, находящи се в УПИ II. Техническата служба е изготвила Протокол № 1 от 26.01.2015 г., в която е взела решение за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и то е издадено. Цялостният анализ на приложените по делото доказателства установява по категоричен начин, че административният орган е имал обективната възможност да установи всички факти от значение за правилното решаване на съдебния спор. Поради това не се касае за ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и искането за отмяна на влязлото в сила решение на това основание е неоснователно. Още повече, че този факт е споменат от касационната инстанция в постановеното от нея решение, а предмет на отменителното производство е решението на първоинстанционния районен съд. По тези съображения искането за отмяна следва да се отхвърли. С оглед направеното искане на пълномощника на ответната страна и представения договор за правна помощ, следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение