Решение № 1267 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5544/2007 г.

Решение № 1267 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5544/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПРЗ ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на в. р. срещу въззивно решение от 2.05.2007 г. по гр.д. № 2048/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел липса на активна процесуална легитимация за ищеца от водене на установителния иск за собственост. Неправилна е констатацията на съда, че е налице предявяване на чужди права - на държавата, поради което МВнР не е легитимирано да води иска като представител на държавата. Ответниците по касация Г. И. А., С. Г. А., Б. Г. А., Р. Г. К. и И. И. А., гр. С., не вземат становище по жалбата. МРРБ не изразява становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е обезсилил решение от 27.01.2006 г. по гр.д. № 10920/2004 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от БОДК, чийто правоприемник е МВнР, против Г. И. А., С. Г. А., Б. Г. А., Р. Г. К. и И. И. А. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в кв. Бояна, ул."П" № 35 и представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с площ 72,70 кв.м., масивна барака с площ 9,60 кв.м. и дворно място с площ 3 444 кв.м. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в изпълнение на определение от 16.01.2007 г. ищецът с писмена молба е заявил, че собствеността върху процесния имот е на държавата, но е предоставен за управление и стопанисване на МВнР и тъй като ответниците оспорват правата на държавата, не съществува правен интерес от водене на ревандикационния иск. Жалбата е основателна. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на гражданския процес е наличието на правен интерес. С оглед дадените указания от въззивния съд за уточняване на исковата молба и легитимацията на ищеца, последният е посочил, че имотът не е изгубвал качеството си на държавна собственост, а министерството е лишено да упражнява предоставените му от закона права. Имотът е актуван като държавен през 1958 г. С разпореждане № 9/90 г. е предоставен за обслужване на дипломатическия корпус БОДК. Ищецът не твърди, че е собственик, а води иск за предаване на владението на държавен имот. Предмет на делото е имот, придобил статут на държавна собственост, за управлението на който същият е бил предоставен от носителя на правото на БОДК /впоследствие ИАДИС/. И след предоставянето носител на правото е продължила да бъде държавата. При това положение неправилно е прието от въззивния съд, че ищецът е предявил самостоятелни права върху имота, които не може да упражнява след измененията на чл. 14, ал. 1 ЗДС /ДВ бр.32/2005 г./ като поделение на държавната администрация, орган на управление съгласно чл. 42, ал. 2 ЗА. Налице е предявен иск от държавата, която обаче е ненадлежно представлявана в процеса, поради несъобразяване разпоредбата на чл. 18, ал. 4 ГПК (отм.). Въззивният съд е следвало да съобрази цитирана законова разпоредба, тъй като съдът при всяко положение на делото служебно следи за надлежното представителство в процеса, в т.ч. и за наличието на законна представителна власт, съгласно разпоредбата на чл. 25 ГПК (отм.). След като ищецът е предявил иска от името на държавата, то и страна по процесуалното правоотношение е държавата. Налице е изискването на закона тя да бъде представлявана от министъра на р. р. и благоустройството. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на спора след конституиране на надлежен представител на държавата. По изложените съображения, Върховният Касационен съд, състав на II г.о.