Решение № 11509 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Пловдив срещу Решение 2457 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 2324/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендира разноски, а в допълнителна молба, в условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Д. Б. Д., чрез адвокат Т. Божинов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-15-281/02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Д. Б. Д. срещу разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-618/15.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по заявление с вх. 2113-15-821 от 15.03.2024 г., с което Д. Б. Д. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към заявлението са били приложени удостоверителни документи, сред които Военна книжка 019948, Трудова книжка 1145/08.11.1983 г., Трудова книжка 39/01.01.2006г., Трудова книжка 105/03.04.2020 г., обр.УП-3 008/25.01.2024 г., издаден от Балканкар Рекорд АД- гр. Пловдив. С разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-618/15.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, на Д. Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68б, ал.2 от КСО. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив му е зачело осигурителен стаж от II категория труд с продължителност 13 г. 08 м. и 23 дни за периода от 08.11.1983 г. до 15.03.2024 г., както следва: от 01.07.1997 г. - 01.04.1998 г. с продължителност 00 г. 08м. 29 дни на длъжност шофьор на линейка , положен при осигурител Център за спешна медицинска помощ - Пловдив; от 09.01.2001 г.- 01.05.2003 г. с продължителност 02 г. 03 м. 22 дни на длъжност шофьор на автобус , при осигурител Градски транспорт - Пловдив ЕАД- гр.Пловдив; от 15.05.2003 г. - 09.05.2005 г. с продължителност 01 г. 11 м. 25 дни на длъжност шофьор на градски автобус , при осигурител Градски транспорт - Пловдив ЕАД- гр.Пловдив; от 11.05.2005г. до 01.07.2007 г. с продължителност 02 г. 01.м. и 250 дни на длъжност шофьор на градски автобус при осигурител Никан лайн ООД гр.Пловдив. от 07.08.2007 г. - 03.05.2010 г. с продължителност 02 г. 09 м. 04 дни на длъжност шофьор на автобус , при осигурител Градски транспорт - Пловдив АД- гр.Пловдив; от 02.06.2020 г. до 15.03.2024 г. с продължителност 03 г. 09 м. 13 дни на длъжност шофьор, тежкотоварен самосвал 12 и повече тона , при осигурител Евро Строй Кънстракшън ЕООД гр. Пловдив. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 01.04.1998 г. до 31.12.1999 г., осигурителният стаж, положен на длъжност шофьор на линейка във Втора Общинска болница- гр. Пловдив, е зачетен от III категория труд. За осигурителен стаж от III категория е приета продължителността от 23 г. 00 м. 29 дни или общ стаж, превърнат, на основание чл. 104 от КСО, към трета категория 40 г. 02 м. 28 дни. Отказът е мотивиран с липсата на изпълнение на условието по чл.69б, ал.2 от КСО за наличието на стаж от втора категория 15 години и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 100. С Решение 2153-15-281/02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-618/15.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е потвърдено. Първоинстанционният административен съд е приел, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил задължението си да издаде административния акт след като изясни служебно всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което е отменил Решение 2153-15-281/02.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-618/15.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и е върнал преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. За да аргументира този резултат, административният съд е приел, че отделенията по спешна медицина ведно с центровете за спешна медицинска помощ осъществяват спешна медицинска помощ според действащия стандарт и при идентична дейност на посочените структури следва и ползваните от тях МПС да имат идентичен режим на движение, специален по смисъла на чл.91, ал.3 от ЗДвП. Направен е извод, че спешна и неотложна помощ осъществяват не само центровете за спешна помощ, а и лечебните заведения с медицинска специалност Спешна медицина и структура отделение по спешна медицина, поради което всички специални автомобили на лечебни заведения за болнична помощ, осъществяващи спешна и неотложна медицинска помощ попадат в обхвата на чл.10, ал.9 от ЗП. Административният съд е установил също, че съгласно вписванията в трудовата книжка на Д., последният е управлявал линейка и съгласно данните в трудовата му книжка е осигуряван за втора категория труд. От изложеното е установил, че трудът му е полаган в условията на втора категория труд. Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ /отм./, трудът на шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната се зачита за втора категория труд. Нормата на чл.67 от ПКТП предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Предвидено е също в чл.68 от ПКТП, че при изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна в характера ѝ, работниците и служителите запазват категорията си. В системата на здравеопазването от 1 юли 1994 г. са образувани центрове за спешна медицинска помощ към Министерството на здравеопазванет, съгласно ПМС 37 от 17.02.1994 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. Съгласно чл.2 от ПМС 37 от 17.02.1994 г., центровете за спешна медицинска помощ се образуват на основата на материално-техническата база, ползвана за целите на спешната медицинска помощ в здравните заведения с оглед Приложение 2. Здравните заведения, на базата на които е образуван Център за спешна медицинска помощ Пловдив, съгласно Приложение 2 /изм. и доп. ДВ, бр.47 от 1994 г./, са Станция за бърза и неотложна медицинска помощ - Пловдив; Обединена районна болница - Пловдив; Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета и Шеста необединена поликлиника - Пловдив; Първа и Втора работническа поликлиника - Пловдив; Висш медицински институт - Пловдив; Общинска болница - Асеновград; Общинска болница - Карлово; Общинска болница - Раковски; Общинска болница - Сопот; Общинска болница - Стамболийски; Общинска болница - Първомай; Общинска болница - Лъки; поликлиника - Брезово; поликлиника - Калояново; поликлиника - Съединение; поликлиника Куклен; Първа, Втора и Трета градска болница - Пловдив; детски ясли - община Пловдив. Центровете за спешна медицинска помощ са изградени на базата на съществуващите станции за бърза и неотложна медицинска помощ там, където са съществували. Съгласно Приложение 1 към чл.4, ал.1 от Наредба 10 от 31.05.1994 г. за неотложната медицинска помощ в градовете, които са седалища на центровете за спешна медицинска помощ /ЦСМП/, спешната медицинска помощ е отделена от неотложната медицинска помощ. Седалище на ЦСМП е ЦСМП Пловдив, съгласно посоченото приложение. Горното налага извод, че от страна на административния съд е трябвало да бъде изследван въпросът дали положеният труд от ответника по касация на длъжност шофьор на линейка във Втора Общинска болница- гр. Пловдив попада в понятието за шофьор от станция за бърза и неотложна помощ в хипотезата на чл.53а от ПКТП /отм./. В този смисъл е следвало да бъдат събрани годни доказателствени средства дали работното място на Д. е имало същите характеристики като тези на станция за бърза или неотложна помощ, каква е била разликата между положения от него труд от 01.07.1997 г. до 01.04.1998 г. на длъжност шофьор на линейка при осигурител Център за спешна медицинска помощ Пловдив и положеният след това труд за спорния по делото период, в това число дали е било налице преструктуриране на работодателя, или назначението във Втора Общинска болница представлява трудово правоотношение при промяна на работодателя. В нормата на чл.53а от ПКТП /отм./ императивно са определени субектите, които попадат в предметния ѝ обхват и могат да черпят права от нея, определени чрез критериите заемана длъжност и месторабота . Недопустимо е да бъде извършвано разширително тълкуване на разпоредбата или прилагането по аналогия на която и да било от специалните разпоредби на правилника, тъй като съгласно чл. 66 от ПКТП /отм./, от трета категория е трудът на всички останали работници и служители, невключени в другите раздели на правилника, и която изключва наличието на празнота в закона относно категорията труд на която и да било длъжност. Преценката за изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория и тази относно придобитото право на пенсия е от правен характер. Във връзка с установения от административния съд факт, че съгласно данните в трудовата книжка на Д. същият е осигуряван за втора категория труд за времето от 01.04.1998 г. до 31.12.1999 г., то е следвало да се направи цялостна преценка относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към втора или трета категория. Преценката е следвало да се извърши въз основа на документите, посочени в чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Макар разпоредбата на чл.104, ал.10 от КСО да създава забрана за установяване на категорията труд със свидетелски показания, наличието на достатъчно писмени доказателства във връзка с категорията положен труд обуславя по силата на обратния аргумент допускане на гласни доказателства във връзка с условията на положения труд, тъй като условията на труд са фактически въпрос. Само след изясняване на посочените по-горе въпроси съдът може да направи преценка за наличието на основанията за прилагане на чл.68 от ПКТП. Предвид изложеното, решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията в мотивите към настоящето решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи дали характера на работата на Д. Б. Д. като шофьор на линейка във Втора Общинска болница- гр. Пловдив е идентичен с тази на шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната през процесния период, както и дали са налице основанията за прилагане на чл.68 от ПКТП. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение