Решение № 205 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 362/2014 г.

Решение № 205 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 362/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по жалба на подсъдимия Я. С. К. и по жалба на частните обвинители И. Г. К., И. И. К. -Г. и А. И. К. -М., срещу решение на Софийски апелативен съд № 372 от 28.11.13 г, по ВНОХД № 404/13, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 96 от 19.03.13, по НОХД № 360/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1.07.2012 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 и чл. 116 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. А. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и "лишаване от право да управлява МПС", за срок от четири години. С жалбата на подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че не е посочено коя част от обясненията на подсъдимия е кредитирана и по какви съображения, че неправилно са интерпретирани твърденията на подсъдимия за движение с невисока скорост, че неправилно е кредитирано заключението на КМАТЕ, че не са отчетени показанията на св. В., заявила, че е имало интензивно движение по [улица], че изводът на вещите лица по КМАТЕ относно скоростта на движение на мотоциклетиста са произволни, че с отказа на съдилищата да допуснат Повторна КМАТЕ е нарушено правото на подсъдимия на защита, че делото не е изяснено от фактическа страна / необходим е допълнителен разпит на св. В. и назначаване на Повторна КМАТЕ /, че е допуснато нарушение на материалния закон. С жалбата се прави искане да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. С жалбата на частните обвинители се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е занижено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане в САС с оглед увеличаване на наказанието и определяне на пробационна мярка през изпитателния срок. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на жалбата на неговите доверители и отхвърляне жалбата на подсъдимия. Частните обвинители молят да се уважи подадената от тях жалба. Защитата пледира за уважаване на жалбата на подсъдимия. Счита, че жалбата на частните обвинители е неоснователна. Подсъдимият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е извършил прецизен анализ на доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, поради което не се е налагало приобщаването на нови доказателствени източници. Във въззивното решение е посочено на коя част от обясненията на подсъдимия е дадена вяра и по какви съображения / обясненията са кредитирани изцяло, с изключение на частта относно скоростта на движение преди удара /. Твърденията на жалбоподателя, че е навлязъл на [улица], завивайки от [улица], са кредитирани от съдилищата и това фактическо положение е залегнало в приетите от двете инстанции релевантни факти. Обсъдено е съобщеното от подсъдимия, че се е движил с "малка" скорост и правилно е отбелязано, че се касае за субективно възприятие, което няма стойностно измерение. Неоснователно се възразява срещу процесуалната издържаност на КМАТЕ. Заключението на тази експертиза е подпомогнало съда при формиране на фактическите му изводи, тъй като вещите лица са отговорили на поставените им въпроси с необходимата яснота и прецизност. Ето защо, отказът на първата инстанция и на въззивната такава да допуснат изслушване на Повторна КМАТЕ не е довело до нарушаване на правото на подсъдимия на защита. По въпроса с каква скорост е управлявал мотористът непосредствено преди удара вещите лица са боравили само с обективни данни, каквито се съдържат в огледния протокол и СМЕ, а именно: съобразили са разстоянието, на което моторът се е плъзнал на пътното платно след падането на водача от него, мястото на петното кръв и уврежданията на пострадалата. Ползвайки обективните находки, експертите са посочили, че подсъдимият се е движил със скорост, не по-ниска от 68, 3 км/ч, която стойност не съответства на субективното възприятие на водача за "малка" скорост. Изяснено е обстоятелството, че водачът е разполагал с обективната възможност да възприеме пресичащата пешеходка от момента, в който тя е стъпила на пътното платно, пресичайки от ляво на дясно спрямо посоката му на движение. Разрешената за съответния пътен участък скорост поради ремонтните дейности на платното е била 30 км/ч, тоест, подсъдимият е превишил два пъти разрешената скорост. Съгласно КМАТЕ, ударът е бил предотвратим, ако мотористът се е движил със скорост, не по-висока от 40 км/ч. Правилно са интерпретирани показанията на св. В. както относно възприятията й за инцидента, така и относно съобщеното от нея за интензивността на движението / свидетелката е заявила, че е възприела удара, и че движението на превозни средства в този момент не е било интензивно /. Пострадалата е пресичала на място, необозначено за целта, тоест, е съпричинила престъпния резултат, и това обстоятелство е отчетено при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти сочат на съставомерност на деянието по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е посочил кои обстоятелства са релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, а именно: Като смекчаващи обстоятелства са отчетени необремененото съдебно минало на дееца, трудовата му ангажираност, съпричиняването на престъпния резултат. Като отегчаващо обстоятелство е съобразена завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от сериозността на допуснатите нарушения на правилата за движение. При наличието на превес на смекчаващите обстоятелства определеното наказание една година и шест месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, се явява справедливо. Що се отнася до наказанието по чл. 343 г НК / четири години "лишаване от право да се управлява МПС" /, то е съобразено с обстоятелството, че водачът е допуснал нарушения, които са основополагащи за осигуряване на безопасността на движението, и също се явява справедливо. Неоснователно е искането на частните обвинители за отмяна на решението и връщане на делото в САС, с оглед влошаване положението на подсъдимия, тъй като по-нататъшно увеличаване на наказанието би било в разрез с критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,