Решение № 8590 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2021 г.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Улан за отмяна на влязло в сила решение 8590 от 01 юли 2020 год., постановено по административно дело 2868/2020 год. по описа на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение 432 от 22.01.2020 год., постановено по адм. дело 6401/2019 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и e отхвърлена жалбата на А. Улан против заповед РА-30-95/28.03.2019 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол Столична община. С разпореждане по делото от 08 февруари 2021 г., на подателя на молбата е дадено указание за отстраняване на констатирана нередовност като представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1-6 от АПК, на които основава искането си. В изпълнение на това разпореждане с молба от 22.02.2021 г. А. Улан чрез пълномощника си адв. С. Чечов уточнява, че са налице основания за отмяна на посоченото решение по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК. В тази връзка сочи, че има дългогодишна преписка с общината по узаконяването на строежа. Изтъква и наличие на пълно противоречие при интерпретацията на експертното заключение от първоинстанционния и от касационния съд, което сочи на неговата неправилност и неточност. С молба от 22.04.2021 год. чрез процесуалния си представител адв. Арабаджиева твърди, че са налице предпоставки за отмяна на касационното съдебно решение по чл.239, т. 1 и т. 5 АПК и се иска отмяната му. Във връзка с наведеното основание по чл. 239, т. 1 АПК молителят се позовава на техническото становище по конструктивни проблеми от Университета по архитектура, строителство и геодезия, представено в заседанието по делото и прието като доказателство. Посочва, че ако това становище беше известно на съда, постановил решението, чиято отмяна се иска, то той би постановил друго решение. Във връзка с наведеното основание по чл. 239, т. 5 молителят не сочи доказателства. По така изложените съображения се претендира отмяна на решение 8590 от 01 юли 2020 год., постановено по административно дело 2868/2020 год., по описа на ВАС, второ отделение, в частта, с която се отменя решение 432/22.01.2020 г., постановено по административно дело 6401/2019 г. по описа на АССГ и вместо него постановява отхвърляне на жалбата на А. Улан против заповед РА-30-95/28.03.2019 год. на директора на Дирекция Общински строителен контрол Столична община. Ответникът директорът на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община не се явява и не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна, намира последната за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания. От данните по настоящото дело се установява следното от фактическа страна: Административно дело 6401/2019 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на А. Улан срещу заповед РА-30-95/28.03.2019 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол на Столична община, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, находящ се в ПИ с идент. 68134.703.64, ПИ 64, кв. 6 по плана на град София, местност [наименование], съставляващ двуетажна постройка с административен адрес гр. София, [улица]. С решение 432 от 22.01.2020 год. съдът е отменил оспорената заповед. С решение 8590 от 01.07.2020 г. по адм. дело 2868/2020 г. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, по касационна жалба на директора на дирекция Общински строителен контрол Столична община, е отменил решение 432 от 22.01.2020 г. по адм. дело 6401/2019 г. на АССГ и е отхвърлил жалбата на А. Улан срещу заповед РА-30-95/28.03.2019 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол на Столична община. По отношение лицата, конституирани като заинтересовани страни, съдът е обезсилил решение 432 от 22.01.2020 г., и е прекратил производството по делото. За да приеме, че са налице касационните основания за отмяна на първоинстанционното решение, съдът е констатирал, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Посочил е, че е изводът на първоинстанционният съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразен. В тази връзка е извършил преценка за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от органа, издал административния акт. На следващо място, съдът е констатирал незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че процесната двуетажна постройка е преместваем обект, а не строеж. В мотивите на касационното решение съдът е изложил подробни аргументи от фактическа и правна страна, основани на доказателствата по делото, в т.ч. и приетото заключение от извършената съдебно-техническа експертиза, въз основа на които заключава, че в случая е налице строеж, който е изпълнен без строителни книжа, който поради това е незаконен, а като изграден през 2018 г. и не е търпим. През месец май 2021 г., по възлагане от А. Улан, доц. д-р инж. И. Марчоков от Строителния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, вписан като вещо лице към Софийски градски съд. е изготвил Техническо становище по конструктивни проблеми. В него е обосновано заключението, че изследваният обект, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с планоснимачен номер 64 и идентификатор 68134.703.64, квартал 6 по застроителния и регулационен план на гр. София, местност [наименование], с административен адрес гр. София, [улица], представлява преместваем обект. При така установеното, настоящият петчленен състав на ВАС Втора колегия счита, че посочените от А. Улан, чрез пълномощниците си Чечов и Арабаджиева, обстоятелства за отмяна, не покриват фактическия състав на нито една от хипотезите на чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 АПК, всяка от които изисква проявлението на определени факти и обстоятелства, несъвпадащи с обстоятелствата поддържани от искателя. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда хипотеза на извънреден извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно съществуващи факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В процесния случай, представените документи не притежават характеристиката на "ново доказателство", нито на "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Както представената към уточнението на основанията за отмяна от 22.02.2021 г. кореспонденция със Район Слатина от периода юли октомври 2020 г., така и депозираното в съдебно заседание техническо становище на експерта от Строителния факултет на УАСГ, изготвено м. май 2021 г., представляват писмени доказателства, създадени след обявяването на съдебното решение, чиято отмяна се търси, които нови писмени доказателства не удостоверяват вече възникнали факти, които да са от решаващо значение за правилното решение на правния спор. В разменените писма с район Слатина А. Улан търси ново, благоприятно за него разрешение на спорния по делото въпрос относно законността на изпълнения от него строеж, както и съдействие във връзка с адресната си регистрация, все обстоятелства, неотносими към процесното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. По отношение представеното техническо становище, противно на твърдението на искателя, то също не установява нови обстоятелства, които да не са били установени в производството по делото. С него по същество се интерпретират с обратен знак съществуващи и установени по делото факти и обстоятелства като се обосновава експертно заключение, различно от това на вещото лице, неоспорено и прието в първоинстанционното производство. С представеното новоизготвено техническо становище се цели да се обори приетата от касационния съд правна квалификация на обекта, предмет на спора. По същество се поставя под въпрос правилността на съдебното решение, чиято отмяна се търси. Това обаче не е предмет на извънинстанционното производство по отмяна, което по същността си не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. Не са налице и останалите наведени правни основания за отмяна на решението по чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК. Съгласно чл.239, т.2 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан акта или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаване на делото. Под "надлежен съдебен ред" закона има предвид влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или влязло в сила съдебно решение по чл.124, ал.5 ГПК. Във всички случаи се касае до извършване на престъпление, което следва да бъде установено по посочения надлежен ред. На основание чл. 239, т. 5 АПК, на отмяна подлежи съдебен акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК трябва да е осъществен някой от лимитативно упоменати в разпоредбата факти. Подателят на искането за отмяна не е изложил твърдение за подобни факти и обстоятелства, нито е приложил доказателства за такива, поради което искането му за отмяна на тези основания е необосновано и недоказано. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 , предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия