Решение № 12305 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2009 г.

Решение № 12305 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно наречена частна жалба, но по характера си касационна), подадена от Държавната агенция по горите, гр. София, представлявана от председателя й Стефан Юруков, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Апостолова, против решението от 11.02.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, по адм. дело № 632/2008 г. по описа на съда. От изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, може да се извлече оплакване за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и чл. 14а от ЗВСВГЗГФ. Процесните имоти имат характер на гори и земи от горския фонд, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Агенцията по горите. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, ведно с произтичащите от това последици. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие", гр. Монтана не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Караилиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Заинтересованата страна - кметът на община Вълчедръм, в писмено възражение и допълнителни писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обосновано съдът е приел, че оспорените актове - заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Монтана и одобреното с нея протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, са издадени в съответствие с приложимия материален закон и спазена процедура по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Комисията е съобразила данните от представеното й извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост (КВС) по начина на възстановяване на собствеността за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, относно посочените в решението землища. Правилен е изводът на съдебния състав за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че спорната част от имотите не представляват земеделски земи, а са гори. Тези възражения, развити и пред настоящата инстанция, са неотносими към законосъобразността на атакуваните актове, при издаването на които е съобразено включването на въпросните имоти в КВС и в плана за земеразделяне като земеделски земи. ДАГ е следвало своевременно да предприеме действия за промени в КВС, докато на настоящия етап спорът за собственост - общинска или държавна - не може да бъде предмет на настоящото производство. След като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана се е развило по реда на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45в от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 от АПК. Същото е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против протоколно Решение № 1 от 18.09.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 97 от 18.09.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" Монтана. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е приел, че безспорно са установени фактите, че планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в сила и комисията с оспореното протоколно решение се е съобразила изцяло с КВС и извлечението от регистъра на имотите към КВС по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в землищата на гр. Вълчедръм, с. Ботево, с. Мокреш, с. Златия, с. Разград, с. Игнатово, с. Горни Цибър, с. Долни Цибър, с. Черни връх, с. Бъзовец, с. Септемврийци, община Вълчедръм, област Монтана. Съдът е приел, че протоколното решение и одобряващото го решение са издадени от компетентни органи. Назначената комисия е в законоворегламентирания състав, надлежно е назначена от директора на ОД "Земеделие" - Монтана, решението е в предвидената в закона форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице и нарушения на материалния закон, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно оспореното решение е в съответствие с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост относно посочените землищата в община Вълчедръм, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че е неоснователно възражението, относно характера на изрично посочените спорни имоти, че същите всъщност представляват гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи, тъй като КВС е вляла в сила и решението е съобразено с регистъра, в това число и в частта за имотите останали след възстановяване на собствеността. Посочените въпроси касаят спор за собственост между държавата и общината и не могат да бъдат решени в процесното производство. Така постановено решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена и не е спорна. Въз основа на доказателствата по делото съдът е постановил обоснован акт, съобразен с материалния закон. Правилно е прието, че оспорените актове - заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Монтана и одобреното с нея протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се съобщават по реда на АПК и подлежат на обжалване по реда, визиран в разпоредбата на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка по основанията, визирани в чл. 146 от АПК и точно е констатирал, че процесните актове са издадени от компетентни органи, тъй като комисията е назначена със заповед № 61-А-4 от 16.06.2008 г. на директора на Дирекция "Земеделие" - Монтана и в състава й от шест души са включени изискуемите членове, като решението е взето с обикновено мнозинство. Правилен е и извода, че е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и актовете са съобразени с целта на закона, защото определянето на имотите, останали след възстановяване правата на собствениците от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко от закона. Правилен е и изводът на съда, че оспорените актове не са в противоречие с материалноправни норми. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община Вълчедръм, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По делото не е било спорно, че КВС е влязла в сила и извлечението от регистъра към нея по начина на възстановяване на земите й съответства. При тези данни правилно е прието, че по отношение описаните кадастрални единици - поземлени имоти, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, меродавно е отразяването във влезлите в сила карта на възстановената собственост. Касаторът, както в първоинстанционното производство, така и в настоящото поддържа тезата, че погрешно включените в решението гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Агенцията по горите. По това възражение, правилно в оспореното решение е прието, че сочените обстоятелства са ирелевантни за правния спор относно законосъобразността на обжалваните актове. В тази връзка правилно е оставено без уважение искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване наличието на гори в обхвата на земеделските земи, определени като общинска собственост. Въпросите, свързани с характеристиките на спорните имоти са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, който спор правилно е прието, че е недопустимо да се разрешава в хода на административния процес, при влязла в сила КВС имаща характеристика на стабилен административен акт. В този смисъл за съда липсва задължение да събира неотносими доказателства. По отношение развитото в касационната жалба възражение относно липсата на вписване в оспореното протоколно решение, пред кой орган може да се обжалва същото, следва да се приеме, че това нарушение не се отразява на законосъобразността на акта. Посоченото нарушение е свързано с допустимостта на жалбата и не се е отразило на осъществяването на процесуалната защита на жалбоподателя, поради което не е и съществено. В чл. 140, ал. 1 от АПК законодателят е регламентирал изрично какви са последиците от нередовното съобщаване, изразяващи се в удължаване срока за обжалване на два месеца, което означава, че релевираното от жалбоподателя оплакване не обосновава касационно основание. В касационната жалба е налице абзац, съдържащ възражения против прекратително определение на съда, каквото не е постановявано. Налице е техническа грешка, която не следва да бъде обсъждана. По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение