Решение № 12443 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Бургас против решение 187 от 08.01.2024 г., постановено по административно дело 1198/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 1040-02-59/07.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане РВ-3-02-01342318/24.04.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и оставяне без уважение на жалбата на физическото лице срещу отменения от първоинстанционния съд административен акт. В допълнително писмено становище, подадено от процесуалния представител гл. юрк. Панайотова, се подържа касационната жалба и заявените с нея искания, като се иска и присъждане на направените разноски в настоящото производство, представляващи внесена държавна такса в размер на 200 лв. Прави се и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът по касация Д. Л. П. от гр. Бургас, действащ чрез пълномощниците адв. Лъвчиева и адв. Стоянов, в писмен отговор и писмени бележки моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е било решение 1040-02-59/07.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-02-01342318/24.04.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас. С посоченото разпореждане на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е наредено на Д. Л. П. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 29.05.2018 г. до 08.09.2018 г. в размер на 2695.25 лв., от които 1822.42 лв. главница и 872.83 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решението на директора на ТП на НОИ Бургас е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Бургаския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да се преповтарят. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че през периода 01.10.2016 г. 31.10.2017 г. Д. Л. П. е бил в трудово правоотношение с Канстракшън пропърти ЕООД гр. София, в което дружество е бил назначен на длъжността специалист продажби . Когато вече работел при следващия си работодател Херитейдж груп ЕООД (от 28.10.2020 г. с наименование Артнбайт ЕООД), за времето 29.05.2018 г. 08.09.2018 г. П. е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване въз основа на три издадени болнични листа, като му е изплатено парично обезщетение в общ размер 1822.42 лв. При определянето на правото да получава и размера на изплащане е бил съобразен осигурителният стаж в последните 18 месеца, вкл. и докато П. е бил в трудово правоотношение с Канстракшън пропърти ЕООД. При извършена проверка по разходите на ДОО на последното дружество от контролните органи на НОИ е било прието, че то не е осъществявало реална търговска дейност и съответно не е имало нужда да назначава лица по трудово правоотношение. В резултат на това е издадено задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на проверяваното дружество да заличи подадените от него като осигурител данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за три наети от него лица (в това число и П.), и поради липса на реакция от адресата на предписанието, тези данни служебно са били заличени. Последвало е преизчисляване на дължимото обезщетение за периода на общото заболяване на база само на осигурителния доход по подадените от следващия работодател на П. данни, а установената разлика между изплатената и полагаемата сума осигурителният орган е поискал от получилото я лице да я върне в бюджета на ДОО като недобросъвестно получена (прието е, че е знаел, че не му се дължи) с лихвата по чл. 113 от КСО. В тази връзка е важно да се отбележи, че още в хода на административното производство П. е предоставил поисканите му от контролните органи сведения относно трудовата му заетост в Канстракшън пропърти ЕООД, като по реда на чл. 44-46 от АПК е посочил работно място, каква длъжност е заемал, какво конкретно е работил, как му плащано трудовото възнаграждение, данни за работодателя, и е приложил копия на трудова книжка, заповед за прекратяване на трудов договор, ведомости за заплати и фишове за изплащането на такива. Това обаче по същество е било игнорирано и не е било проверено както от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, така и от директора на ТП на НОИ, а за да постановят актовете си, органите са се позовали на заличаването на подадените за П. данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в резултат на издадените на работодателя задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, и са извели извод, че щом работодателят не е осъществявал стопанска дейност, то и сочените от него за осигурени лица не са осъществявали трудова дейност. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове. В производство като настоящото се дължи изследване на въпроса дали лицето, което претендира да е осигурено, реално е полагало труд в полза на осигурителя или не, а не дали неговият работодател е извършвал стопанска дейност. Пропускът на административните органи да установят релевантните факти за решаването на поставения пред тях административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, и правилно е възприет като основание за незаконосъобразност на постановените от тях актове. Дължимата проверка дали Д. П. през времето, в което е бил назначен в Канстракшън пропърти ЕООД, е упражнявал трудова дейност в полза на дружеството, за която е подлежал на осигуряване и съответно е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, е извършена едва в първоинстанционното производство в резултат на проявената процесуална активност от съда за установяване на съществените за изхода на спора правнорелевантни факти, като изводите на органите за липса на трудова заетост на физическото лице са били опровергани. Т.е. не е бил налице правоизключващ юридически факт по отношение на П. досежно правото му да получава парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, камо ли изплатените му такива да са получени недобросъвестно. От изложеното явства, че процесните административни актове са издадени в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е стигнал до същия извод и е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не е претендирал репарирането на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение