Решение № 11634 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юрк. Славчева, против решение 3452 от 11.04.2025г., постановено по адм. д. 2818/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че са налице нарушения на съдопроизводствените правила на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на АС, че оспореното УП е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК с доводи, че са посочени конкретни мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Претендира отмяна на съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Д. С. С., в представен по делото писмен отговор, чрез процесуален представител адв. Хубенова, оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Подадена е и частна жалба от Д. С. С. срещу определение 5181 от 09.06.2025г., постановено по адм. дело 2818/2024г. на АС - Пловдив, с което е отхвърлено искането му по чл.248 ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Иска се неговата отмяна и присъждане на договореното адвокатско възнаграждение в пълен размер от 3400лв. В представен писмен отговор зам. изпълнителният директор на ДФЗ оспорва частната жалба и моли определението като правилно да остане в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и поради липса на сочените касационни основания, намира, че решението като правилно следва да остане в сила. По подадената касационна жалба: Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена, в срок от надлежна страна в производството, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 3452 от 11.04.2025г., постановено по адм. д. 2818/2024г. по описа на АС - Пловдив по жалба на Д. С. С. е отменено Уведомително писмо изх. 02 - 160 -6500/7246/15.11.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020г. за кампания 2023г. и преписката е върната за ново произнасяне от органа при съобразяване с мотивите в съдебното решение. За да се произнесе по спора, административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати нарушения на изискванията за форма - липса на конкретни фактически и правни основания и при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е, че писмото не съдържа конкретни мотиви, относно приетите за недопустими площи, нито за това как е определен размерът на приложените намаления и това препятства съдебния контрол по същество за съответствие на акта с приложимия материален закон. Представеното едва в хода на съдебното производство писмено становище от зам. изпълнителния директор според съда не покрива изискванията на ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС за мотивиране на акта. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на решението, обуславящи твърдяното касационно основание - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и предвид разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, касационната инстанция не го обсъжда. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС - Пловдив за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на оспореното писмо. В писмото не са посочени никакви фактически основания, поради които административният орган оторизира субсидия по заявената от Д. С. мярка 10 "Агроекология и климат" за 2023г. в размер на 0.00лв. Безспорно от текста на уведомителното писмо не могат да се установят конкретни съображения на органа за постановения отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК, правилно съдът е приел наличието на самостоятелно основание за отмяна на оспореното уведомителното писмо. Мотивите на органа не могат да се установят и в посочените пояснения за всяка една колона към таблицата - оторизирани суми. Тези пояснения, съдържат изброяване на множество правни разпоредби и не дават яснота, коя от тях е послужила на органа за извършените намаления, за да бъде извършена проверка от съда и с оглед несъществуващите фактически основания не може да се установи действителната воля на административния орган, обективирана в УП. Представеното по делото писмено становище от зам. изпълнителният директор на ДФЗ от 16.12.2024г. е представено в отговор на подадената пред АС - Пловдив жалба срещу вече издаденото УП и не покрива изискванията на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. Конкретни съображения за постановения отказ няма, а допълнително изложените мотиви в хода на съдебното производство с представеното становище на издателя на УП в отговор на подадената пред съда жалба не изпълнява изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружителното писмо до съда или в писмена защита в съдебното производство. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му , както правилно е посочи съдът в оспореното решение. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, недопустимо е да се изяснява волята на административния орган, едва в хода на съдебното производство. Правилно съдът счита, че липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с конкретните причини - фактически и правни за намаляване на сумите в хода на административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Частната жалба на Д. С. С. срещу определение 5181 от 09.06.2025г., постановено по адм. дело 2818/2024г. на АС - Пловдив, с което е отхвърлено искането му по чл.248 ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. С оспореното определение в производство по чл.248 ГПК, АС - Пловдив е отхвърлил исканетона Сиваков, обективирано в подадена касационна жалба до ВАС от 30.05.2025г. за изменение на решение 3452 от 11.04.2025г. по делото в частта за разноските, чрез присъждане в пълния претендиран размер от 3400лв. Съдът е приел, че претендираното възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото като се е позавал и на Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С -438/22, както и обстоятелството, че адв. Хубенова не се явява по делото и не прави искания по доказателствата. Ето защо дължимото възнаграждение, следва да бъде в предвидения минимален размер от 800лв. Определението е частично неправилно. С решение 4352 от 11.04.2025г. по адм. дело 2818/2024г., чието изменение в частта за разноските е поискано, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за дела по ЗПЗП от 800лв. Тази разпоредба е приложима за процесуално представителство, защита и съдействие по дела без определен материален интерес, а производството пред АС - Пловдив е с определен материален интерес, видно от оспорения администативен акт. Ето защо приложимата разпоредба за определяне на адвокатското възнаграждение е тази по чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата и дължимото адвокатско възнаграждение, следва да бъде в размер на 1800лв. при споделяне мотивите на първоинстанционният съд, че делото не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, както и съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С -438/22г. и реално осъществената адвокатска защита от упълномощения адвокат по делото и неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер от 3400лв. Приетата в приложение на чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не обвързва съда при определяне на размера на дължимото възнаграждение. Съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка, като вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, обема и качеството на осъществената защита, както и положените усилия по събиране на доказателства. В конкретния случай делото не е от голяма фактическа сложност и извършената работа не кореспондира с претендираното адвокатско възнаграждение. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съответстващ на действително положените процесуални усилия и правната сложност на спора, е в размер на 1800 лева, а не претендираните 3400 лева. С оглед изложеното, оспореното определение като неправилно, следва да бъде отменено като се измени постановеното решение в частта за разноските и на Д. С. С. се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение допълнително в размер на 1000лв. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1812 лв., от които държавна такса в размер на 12лв. заплатена за подадената частна жалба, съобразно уважената част на искането и адвокатско възнаграждение, в доказан размер от 1800лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 30.07.2025г. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е бланкетно и немотивирано в касационната жалба и не се уважава. Разноските за държавна такса в размер на 70 лв. заплатена за подадената касационна жалба не следва да се присъждат, с оглед изхода на делото по нея. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение