Решение № 915 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13081/2009 г.

Решение № 915 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13081/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Аднан Абдулах Джасем, гражданин на Ирак, срещу Решение № 424/16.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата с обстоятелствени доводи се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му Ответната страна - председателя на ДАБ чрез процесуален представител - юрк. Станкова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила от вх. № 401 от 11.05.2009 г. на РПЦ - София, на която дата чужденецът е регистриран. Личните му данни са установени въз основа на представен иракски задграничен паспорт № С2618407, издаден на 28.01.2009 г. и валиден до 27.01.2017 г. Установено е, че Аднан Абдулах Джасем е пристигнал в Република България нелегално през месец април 2009 г. с посочените молби иска закрила. С депозиране на молбата за закрила е изпълнено задължението чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като административния орган е запознал молителя, чрез писмени указания на разбираем за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления кандидатът заявява, че е напуснал Ирак на 24.03.2009 г., легално с паспорт и виза за Турция. Чужденецът е мотивирал молбата си за статут с опасност за живота си, а именно че през периода 1988 г. - 2004 г. живеел нелегално в Сирия, след което заедно със семейството си се върнал в Ирак, в село, близо до гр. Мосул, а по-късно се преместили в самия град. Твърди, че през месец октомври 2004 г., след акции на арабски терористи, къщата им била изгорена и цялото семейство било прогонено и поради това се върнали на село. Молителят се преместил да живее в гр. Дохук, но властите го връщали в гр. Мосул. Поради това, до напускането на страната си, иракския гражданин променял местоживеенето си - в селото и в гр. Дохук. Друг повод за напускане на държавата си по произход не посочва. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП 3700 от 1.07.2009 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Аднан Абдулах Джасем. В хода на административното и съдебно производства производство не се установиха факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на закрила на Джасем. От молбата за закрила и от заявените по време на интервютата обстоятелства не може да се направи извод за реални и субективно осъзнати от кандидата опасения за сигурността му по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно: раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения. Те не съдържат факти, които да показват наличието на който и да е от характеризиращите понятието "бежанец" материални признаци. След преместването на чужденеца, срещу него и неговото семейство, не са били осъществени никакви действия на преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ. Твърдението, че е бил принуден от властите в Кюрдистан да се върне в гр. Мосул е нелогично, тъй като самият той е кюрд по народност. Видно от справка № 02.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, спазването на тези права и сигурността на населението на територията, контролирана от регионално правителство, са различни от тези в останалите части на е стабилна, не се съобщава за драстични случаи на или групови форми на преследване на рискови групи от населението. Кюрдската полиция успешно се справя със задачите по опазването на сигурността и ред. Поради това, искането му в частта за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. За Аднан Абдулах Джасем липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут. Твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, молителят не прави. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито то някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Освен това чужденеца заявява, че не е имал проблеми с иракските власти, следователно държавните институции нямат отношение спрямо него. Този извод се налага и от факта, че е напуснал легално и безпроблемно страната на произход с валиден задграничен паспорт. От изложеното следва извода, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. З от ЗУБ. След твърдяното от чужденеца нападение от арабските терористи и след като се е преместил в селото в близост до гр. Мосул, той е продължил да живее необезпокояван от никой. Срещу него и неговото семейство, не са били отправяни никакви заплахи за живота или личността им. Налага се извода, че молителя не е бил принуден да напусне и да остане извън държавата си на произход тъй като там е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Това се потвърждава и от факта, че Джасем е продължил да живее и е заминал от Ирак пет години по -късно. По време на административното производство, кандидата твърди, че шестнадесет години е живял нелегално в Сирия, а в същото време заявява, че там е учил две години след основното си образование и е завършил художествени занаяти, като е работил по една от специалностите си. Това предполага, че там е живял легално. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота му в случай на въоръжен конфликт. От справка на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ (служебно известна на съда), е видно, че цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на Ирак да се приложи квалификация за наличие на "Безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт. " Актовете на въоръжено насилие имат епизодичен характер и като правило се пресичат решително от иракските сили за сигурност. Общата тенденция на намаляване на интензивността и мащабите на актовете на въоръжено насилие изглежда устойчива и трайна на национално равнище, т. е. установява се, че не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход, молителят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Не се приема, че само от наличието на вътрешно напрежение в Ирак, той е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Видно от Меморандум от 24.04.2009 г., относно насоките за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски реещи убежище с вх. № 1588/29.05.2009 г. на ДАБ, вече не може да се говори за повсеместно насилие в Ирак. Иракското правителство установява властта си все по-убедително върху територията на страната. Предвид тази информация, не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. З от ЗУБ, От изложеното може да се направи извод, че за Аднан Абдулах Джасем не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Чужденецът е декларирал семейно положение - неженен, затова за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от него лични мотиви за желанието му да живее в България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изявленията на жалбоподателя за причината за напускането съдържат противоречия, не са подкрепени с никакви доказателства и са нелогични. Липсват достоверни лични опасения за сигурността и правата на чужденеца. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, недостоверни са твърденията на жалбоподателя относно непосредствената причина за неговите опасения. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Историята, която кандидатът разказва и на която основава молбата си за предоставяне на статут на бежанец, правилно е преценена от административния орган като такава с личен и житейски характер. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. В тази връзка, доводите за разминаване в хипотезите на чл. 9 от ЗУБ, която въвежда в националното ни законодателство чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 (ЕО) на съвета от 29.04.2004 г. и текста от директивата, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими с оглед неустановената причина у молителя за напускане на страната му. Решението е постановено при спазване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като административният орган обстойно е изяснил фактите, представляващи условия за предоставяне на искания от кандидата статут. Липсата на конкретни данни за преследване на лицето е преценена въз основа на относимите конкретни обстоятелства, които не потвърждават доводите на кандидата. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,