Решение № 623 от 23.10.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104315/2024 г.

Производството е по чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК. Образувано е молба на касатора И. И. Х., чрез адв. Е. Ф. – САК, за допълване, евентуално поправяне, на постановеното по настоящото дело Решение № 435/10.07.2025 г. чрез присъждане на законната лихва върху главницата от 18 000 лева не от датата на подаване на исковата молба на 25.07.2022 г., а от 25.07.2019 г., тъй като според жалбоподателя вземането за лихва за забава върху обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ е започнало да тече от датата на образуване на сл. д. № 1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д. № ІІ-048/1999 г. на Софийска военно-окръжна прокуратура. Прокуратурата на Република България не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като взе предвид становището на молителя, приема следното – молбата за допълване на решението е подадена в едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С решението, чието допълване се претендира, настоящият състав на ВКС е отменил по касационната жалба на И. И. Х., представляван от адв. Е. Ф. – САК, онази част от въззивно решение № 690/10.06.2023 г. по в. гр. д. № 554/2024 г. на Софийски апелативен съд, в която е отменено Решение № 5532/31.10.2023 г. по гр. д. № 7886/2022 г. на Софийски градски съд в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И. И. Х. сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, като е осъдил Прокуратурата на Република България на основание чл. 2б ЗОДОВ да заплати на И. И. Х. допълнително сумата от 18 000 лв., представляваща разликата над вече присъдените 12 000 лв. до 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на сл. д. № 1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д. № ІІ-048/1999 г. на Софийска военно-окръжна прокуратура, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. В останалата обжалвана от ищеца част въззивното решение е оставено в сила. Съдът е посочил в мотивите на съдебния акт, че законната лихва върху обезщетението е дължима от предявяване на иска, а не от датата на образуване на неприключилото наказателно производство, и така е отсъдил с решението, чието допълване неоснователно се претендира. Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване на пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, по някой или някои от съединените искове, по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори хипотетично такива да са налице. В случая с постановеното на 10.07.2025 г. решение състав на Върховния касационен съд е уважил частично предявения от касатора ищец иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, като се е произнесъл и по искането за присъждане на законна лихва върху главното вземане и началния момент на дължимостта й. Не е налице и несъответствие между формираната действителна воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на решението, поради което и поддържаното в условията на евентуалност искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е основателно. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение,