Решение № 566 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1972/2013 г.

Решение № 566 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1972/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по н. ч. д. № 23043/2012 г. по описа на Софийския районен съд. Искането се позовава на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК. Твърди се, че в нарушение на закона и процесуалните правила съдът не е изследвал всички осъждания и не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията. Направено е искане за отмяна на определението по реда, предвиден за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на наказателното дело Осъденият счита, че искането на главния прокурор следва да бъде уважено. Към изразената позиция се присъединява и служебният защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение от 15.03.2013 г. на Софийския районен съд по н. ч. д. № 23043/2012 г., на осъдения А. А. М. е определено общо, най-тежкото наказание от четири години лишаване от свобода измежду наложените по н. о. х. д. № 1646/2010 г. на Районния съд - Видин и по н. о. х. д. № 18701/2011 г. на Софийския районен съд. На основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанията по отделните наказателни производства и на основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което осъденият е бил задържан. Определението на Софийския районен съд е влязло в сила на 1.04.2013 г. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Материалите по делото подкрепят съображенията на главния прокурор. С определението си от 15.03.2013 г. по н. ч. д. № 23043/2012 г. Софийският районен съд е определил общо наказание, най-тежкото от наложените наказания на А. А. М. по н. о. х. д. № 1646/2010 г. и по н. о. х. д. № 18701/2011 г. Пропуснал е обаче да констатира, че с присъдата по н. о. х. д. № 1646/2010 г. на Районния съд - Видин, на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение и постановено отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 16019/2006 г. за престъпление, което е в съвкупност с престъпленията по предходни осъждания на лицето. По този начин съдът не е извършил преценка за пълно и цялостно групиране на наказанията, търсейки варианта, който ще се яви най-благоприятното съчетание за осъдения А. А. М.. В искането е посочена такава комбинация, при която се формират две отделни съвкупности - първата, по н. о. х. д. № 420/2001 г., по н. о. х. д. № 515/2004 г., по н. о. х. д. № 16019/2006 г., по н. о. х. д. № 372/2007 г., при която общото наказание по правилата на съвкупността би било три години лишаване от свобода и втората, по н. о. х. д. № 1646/2010 г. и по н. о. х. д. № 18701/2011 г., при която общото наказание по съвкупност - четири години лишаване от свобода. При такъв вариант осъденият ще изтърпи по-кратък срок на лишаване от свобода, поради което искането на главния прокурор следва да бъде уважено. Определението подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския районен съд от съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК