Решение № 3742 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 198/2013 г.

Решение № 3742 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 198/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Милетиев Митов от гр. Първомай, чрез пълномощника адв. Кирил Стоянов, против решение № 12153/03.10.2012 г., постановено по адм. дело № 13341/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-8211/17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Анелия Узунова и моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Илиян Милетиев Митов против заповед рег. № К-8211/17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като многократно участие в извършване на търговска дейност /извършване на транспортни услуги/, реализирани чрез транспортиране на минерална вода с камион, за което на името на служителя са били издавани разходни касови ордери /РКО/ през периода от 04.07.2009 г. до 27.10.2009 г. и за което не е подал съответната декларация, като с това виновно е нарушил чл. 177, ал. 7, вр. ал. 3, т. 3 ЗМВР. Съдът е посочил, че фактическата обстановка правилно е установена от дисциплинарната комисия и възприета от дисциплинарнонаказващия орган, а изложената от жалбоподателя теза за действителните отношения между страните е преценена като явно защитна такава и подготвена предвид интересите на същия. Съдът е обсъдил събраните доказателства по делото, като е анализирал противоречията в обясненията на част от свидетелите, както по между им, така и с тези на жалбоподателя, съпоставил ги е едно с друго и с писмените доказателства по делото, посочил е кои от тях възприема за достоверни и защо, в резултат на което е достигнал до извода, че е доказано извършването на дисциплинарното нарушение, посоченото в оспорената пред съда заповед за уволнение. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. С оспорената пред съда заповед рег. № К-8211/17.08.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на Илиян Милетиев Митов - началник на група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - гр. Първомай, при Областна дирекция на МВР - Пловдив, категория В, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 04.07.2009 г. до 27.10.2009 г. многократно е участвал в извършването на търговска дейност /транспортни услуги/, реализирана чрез превоз на минерална вода от с. Драгойна до склад на "Кауфланд" в с. Стряма, за което на негово име са издадени разходни касови ордери за обща сума от 17925,00 лв. /РКО от 04.07.2009 г., 30.07.2009 г., 19.08.2009 г., 03.09.2009 г., 10.10.2009 г. и 27.10.2009 г./, като служителят не е подал съответната декларация, с което виновно е нарушил чл. 177, ал. 7, вр. ал. 3, т. 3 ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед рег. № К-4011/26.04.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, за резултатите от проверката е изготвена обобщена справка рег. № ИЯ/РЗП-8093/30.05.2011 г. и становище от 07.06.2011 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение. Възраженията и доводите, които се поддържат в касационната жалба са били поддържани и пред първоинстанционния съд, който е дал обосновани и правилни отговори, които се споделят от настоящата инстанция. От съдържанието на обобщената справка и становището, което съответства на събраните в дисциплинарното и в съдебното производство доказателства, се установява, че през периода м. 07 - м. 10/2009 г. служителят в МВР Илиян Митов е извършвал дейност, изразяваща се в транспортиране на стоки, за което е получавал парични суми, удостоверено с издаването на разходни касови ордери, в които са посочени неговите имена и които носят неговия подпис. Тази дейност правилно е определена като търговска дейност, като е отчетено нейното естество, продължителност, обстоятелствата при които е извършена и т. н. В обжалваното първоинстанционно решение подробно са обсъдени обясненията, събрани в рамките на дисциплинарното производство и на предварителната проверка, анализирани са констатираните противоречия в тях, направена е преценка на тяхната последователност, логичност и достоверност. Съдът е обсъдил също изложените от жалбоподателя твърдения относно фактическите обстоятелства по случая, както и за причините за осъществяването им, като е достигнал до обоснования извод, че тези твърдения представляват защитна теза на жалбоподателя, изградена и поддържана с оглед интересите му в рамките на дисциплинарното производство. Не е допуснато нарушение от съда при преценка на доказателственото значение за спора на показанията на св. Иван Филипов, който е разпитан пред съда. Поддържаното в касационната жалба твърдение за достоверност на тези показания, в частта, в която установявали, че извършените дейности от Илиян Митов представлявали приятелски услуги, не може да бъде възприето, тъй като на първо място липсват доказателства за достоверност на това показания /самият свидетел твърди в показанията си, че не е присъствал нито на плащането на сумите, нито на уговорките/, а на следващо място в тази част показанията не се отнасят до обективни възприятия на свидетеля, а до негова субективна преценка на поведението и отношенията между лицата. Настоящият състав споделя изложените от съда съображения, както и направените изводи относно доказателствената сила на събраните доказателства и съответно относно фактическата обстановка по спора. Съдът не е допуснал игнориране или изопачаване на относими доказателства, нито превратно тълкуване на такива. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила като не е допуснал до разпит като свидетели лицата, които са дали обяснения в рамките на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда; съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. С посочената разпоредба е предвидена възможност съда да разпита свидетели, но не е регламентирано задължение за такъв разпит, поради което отказът на съда да ги разпита, не представлява процесуално нарушение, още повече че в конкретния случай от жалбоподателя не са били наведени никакви твърдения или доводи, обосноваващи необходимостта от непосредствено изслушване на лицата, които са дали обяснения. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не опровергават фактическите изводи, които са направени в първоинстанционното решение. На първо място, представените доказателства - 6 броя разходни касови ордери, издадени от през периода м. 07 - м. 10/2009 г. за платени суми на Георги Костадинов Колев, като представител на "Импулс 1969" ЕООД от лицето Иван Георгиев, решение № 120/12.12.2011 г. по адм. дело № 305/2010 г. и решение № 121/12.12.2011 г. по адм. дело № 306/2010 г., и двете на Районен съд гр. Първомай, както и определение № 405/05.06.2012 г. по ЧНД № 776/2010 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция, поради което страната е имала възможност да ги представи пред тази инстанция. Представянето им пред касационната инстанция е недопустимо с оглед разпоредбите на чл. 219, ал. 1 и 2 АПК. Наред с това, дори и да бъдат обсъдени по същество, тези доказателства не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства, тъй като представените разходни касови /различни от тези, които са събрани в дисциплинарното производство и са обсъждани от първоинстанционния съд/ нямат материална доказателствена сила и не може да се направи извод на какво основание са направени плащанията, които са удостоверени с тези РКО и съответно - какво е значението им за настоящия спор. Представените решения по граждански дела, както и определението по наказателното дело нямат значение за дисциплинарната отговорност. Прекратяването на досъдебното производство не изключва възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, при положение, че е установено извършването на дисциплинарно нарушение. Извършеното от Илиян Митов деяние е установено по надлежния ред и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление. В чл. 224, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Предвид установената фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, като е прието, че с действията си служителят в МВР е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина, като е нарушил забраната за извършване на търговска дейност, регламентирана в чл. 177, ал. 2, вр. ал. 3, т. 3 ЗМВР, според които държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им, а несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители извършват търговска дейност, и като не е изпълнил задължението си по чл. 177, ал. 7 ЗМВР, според който в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5 държавните служители са длъжни да подадат декларация. Неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР, а съгласно чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР неподаването на декларацията по чл. 177, ал. 7 представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав