Решение № 4048 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител юрк. Ц. Цонева, против решение № 4167 от 18.12.2025г., постановено по адм. дело № 867/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново. Решението се обжалва в частта, с която по жалба на Църква „Успение Богородично“ е отменено решение № 04/07/6/0/00371/3/01/03/01/30.09.2025г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ РА, с което се отказва частично изплащането на финансова помощ на Църква „Успение Богородично“ по административен договор BG06RDNP001-7.015-0005-C01/27.04.2022г., съгласно искане за окончателно плащане от 17.07.2025г., в размер на 10 000,00 лева, представляващи разходи по договор за строителен надзор от 12.07.2016г., сключен с изпълнител „Стройинвест-ВТ 1“ ООД. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се поддържат съображения, идентични на изложените мотиви в постановения от органа отказ за частично изплащане на финансова помощ. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът – Църква „Успение Богородично“, чрез пълномощник адв. К. Лупова, в представени по делото отговор на касационната жалба и писмено становище развива подробни съображения за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба, подадена от Църква „Успение Богородично“ против решение № 04/07/6/0/00371/3/01/03/01/30.09.2025г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ РА, с което се отказва частично изплащането на финансова помощ на Църква „Успение Богородично“ по административен договор BG06RDNP001-7.015-0005-C01/27.04.2022г., съгласно искане за окончателно плащане от 17.07.2025г., в размер на 10 253,70 лева, представляващи разходи по договор за строителен надзор от 12.07.2016г., сключен с изпълнител „Стройинвест-ВТ 1“ ООД. От фактическа страна по делото е установено, че Църква „Успение Богородично“ е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (Договор № BG06RDNPOO1-7.015-0005-C01 от 27.04.2022г.) по подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Безвъзмездната финансова помощ е предоставена за изпълнението на одобрен проект с наименование „Реконструкция и възстановяване на църква „Успение Богородично - село Михалци“ и подобряване на прилежащите пространства“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, изменена с подписани към него анекси, одобрената обща стойност на допустимите за финансиране разходи за изпълнение на проекта, въз основа на представените от бенефициера на етапа на кандидатстване по подмярка 7.6 документи и извършени проверки по чл. 29, ал. 2 ЗУСЕФСУ е в размер на 571 764,19 лева и включва одобрените инвестиционни разходи по позиции, съгласно Приложение № 2. Безвъзмездната финансова помощ е в максимален размер 571 764,19 лева и представлява 100 % от стойността на одобрените и извършени от бенефициера разходи по изпълнението на одобрения проект. Съгласно Приложение № 2, Таблица 1 - вид на дейностите по проекта, в т. 4 е посочена дейност - строителен надзор; размер на разходите, за които се кандидатства – 10 520 лв.; одобрени за финансиране разходи – 10 000 лв.; изпълнител на одобрените разходи – „Стройинвест ВТ1“ ООД. Според договора за строителен надзор, сключен на 12.07.2016г. между Църква „Успение Богородично“ и „Стройинвест ВТ1“ ООД, изпълнителят следва да извърши оценка за съответствие и да изготви комплексен доклад на инвестиционен проект „Реконструкция и възстановяване на Църква „Успение Богородично“ и подобряване на прилежащите пространства“, с. Михалци, обл. В. Търново, с основните изисквания към строежите, на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 вр. чл. 142, ал. 5 и чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ, необходими за издаване на разрешение за строеж; да упражни строителен надзор върху предвидените СМР по проекта съгласно съществуващите изисквания на ЗУТ, както и да състави технически паспорт на обекта, срещу договорено възнаграждение в размер на 10 520 лв. /10 253,70 лева съгласно подписан анекс/. Във връзка с подадена от бенефициера заявка за окончателно плащане с оспорваното решение е отказано плащане на сумата от 10253,70 лева по сключения договор за строителен надзор, на основание чл. 9ж ЗПЗП, тъй като разходите се явяват недопустими, направени в нарушение на т. 10 във връзка с т. 8 от Раздел 14.2. „Условия за допустимост“ от Условията за кандидатстване, без да са събрани три съпоставими оферти за избор на изпълнител по публична покана. При тази фактическа установеност, съставът на Административен съд Велико Търново не е възприел тезата на административния орган, че се касае за недопустими разходи, за които следва да се откаже изплащане на финансова помощ. Съдът е направил подробен и задълбочен анализ на относимата нормативна уредба, като е извел решаващ извод за неприложимост в случая на нормата на чл. 9ж ЗПЗП и правилата на глава четвърта от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕФСУ), към които сочената норма препраща, а оттам и за липса на нарушение при извършване на заявените разходи поради непроведена процедура за избор на изпълнител чрез представяне на три съпоставими независими оферти. С оглед на това, съдът е отменил решението за частичен отказ за изплащане на финансова помощ до размера на одобрения разход за дейността – 10 000 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част – за разликата от 253,70 лв., като неодобрен за финансиране разход. Обжалваното решение е правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото не е спорно, че дейностите, предмет на изпълнение по договора за строителен надзор от 12.07.2016г., за които е отказано плащане, представляват предварителни дейности, които са допустими преди подаване на проектното предложение, в случая то е подадено на 18.04.2022г. Отказът за заплащане на тези разходи е обоснован с неизпълнение на чл. 9ж ЗПЗП, както и т. 10 във връзка с т. 8 от Раздел 14.2. „Условия за допустимост“ от Условията за кандидатстване. Съгласно чл. 9ж ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) за предварителните дейности, които са допустими преди подаване на проектното предложение, за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 кандидатите за подпомагане, които не са възложители по Закона за обществените поръчки, прилагат специалните правила за определяне на изпълнител на глава четвърта от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Със заповед № РД-09-481/22.06.2020г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите са утвърдени Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.015 по подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., включващи: Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по сочената процедура чрез подбор; Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор, както и е обявено откриване на процедурата чрез подбор. Разходите за предварителни дейности са изрично определени като допустими съгласно т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване, а именно разходи, свързани с проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на проектното предложение, така и по време на неговото изпълнение. В т. 10 от Раздел 14.1. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване е предвидено следното: „Съгласно чл. 9ж от ЗПЗП за разходите по т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи”, които са допустими преди подаване на проектното предложение, кандидатите трябва да са провели процедура за избор на изпълнител по реда на Постановление № 160 на Министерския съвет от 1 юли 2016 г. за определяне на правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Обн. ДВ, бр. 52 от 2016 г.) В случай, че кандидатите са сключили договори за тези разходи преди 6-ти януари 2018 г., се прилага т. 8“. Посочената точка има следното съдържание: „За всеки заявен за финансиране разход по т. 1, буква „а”, т. 2 и т. 3 от Раздел 14.1. „Допустими разходи”, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти, които съдържат наименованието на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на офертата, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в лева или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя, запитване за офертата по образец съгласно Приложение № 5, а когато не е избрал най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обосновали избора му. В тези случаи, оценителната комисия по чл. 33, извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер“. При тази нормативна регламентация следва да бъде споделен като правилен изводът на решаващия съд, че нормата на чл. 9ж ЗПЗП, послужила като основание за постановения отказ, е нова, обнародвана в ДВ, бр. 2/2018г., след възлагане на предварителните дейности по одобрения проект, а оттам и неприложима, доколкото няма придадено от законодателя обратно действие. Съответно са неприложими правилата на Глава четвърта, чл. 49-54 ЗУСЕФСУ, към които визираната норма препраща, както и ПМС № 160/2016г., прието на основание чл. 54 ЗУСЕФСУ. Действително т. 10 от Раздел 14.1. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване препраща към реда по т. 8, в случай че кандидатите са сключили договори за тези разходи преди 06.01.2018г., т.е. преди влизане в сила на чл. 9ж ЗПЗП, а именно - за тези разходи кандидатите следва да представят най-малко три съпоставими независими оферти, както и решение за избор на доставчика/изпълнителя. С този текст, инкорпориран в Условията за кандидатстване, утвърдени през 2020г., на практика се дописва законовата регламентация, дадена в чл. 9ж ЗПЗП, като се придава обратно действие на установения в т. 8 от същите ред за избор на доставчик/изпълнител, който да важи и за вече възникнали правоотношения по възлагане на предварителни дейности. При положение че разпоредбата на чл. 9ж ЗПЗП и правилата на ЗУСЕФСУ, към които тя препраща, няма обратно действие спрямо вече направени разходи, свързани с предварителни дейности по проекта, недопустимо е с Условия за кандидатстване, утвърдени през 2020г., тези разходи да се обвързват със спазването на специални правила за избор на изпълнител на съответната дейност, посочени в т. 8. Правните норми действат занапред и само по изключение имат обратно действие. В случая с акт по прилагането на ЗУСЕФСУ се въвеждат правила за избор на вече избран изпълнител на предварителни дейности, които при това имат утежняващ за кандидата характер, и не са били предвидени нито в ЗУСЕФСУ, нито в ЗПЗП към момента на възникване на правоотношенията. Ето защо т. 10 във връзка с т. 8 от Условията за кандидатстване не следва да бъдат прилагани, като противоречащи на чл. 9ж ЗПЗП, която норма действа занапред. За случая, както обосновано е преценил и решаващият съд, са приложими нормите на Наредба № 6/28.3.2016г. за прилагане на подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020г., издадена на основание чл. 9а ЗПЗП. Този извод се извежда от § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕФСУ, а именно че редът по ЗУСЕФСУ е приложим, освен ако друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане, и доколкото нормата на чл. 9ж ЗПЗП, препраща занапред към правилата на чл. 49-54 ЗУСЕФСУ спрямо подготвителните дейности, в случая е приложим редът за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, съдържащ се в Раздел ІІ от Глава четвърта "Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол" от Наредба № 6/2016г. В приложимата наредба не се съдържат специални правила, по които бенефициерът да избере изпълнител на предварителни дейности /напр. чрез представяне на три съпоставими независими оферти; избор чрез публична покана и т.н./, поради което разходът по договора за строителен надзор от 2016г. неправилно е отказан като недопустим. Наред с това, в оспорваното решение органът формално се е позовал на основанията за отказ за изплащане на финансова помощ, изброени изчерпателно в чл. 41, ал. 1, т. 1-11 от Наредба № 6/2016г., без обаче да се обоснове кое от тези основания е приел за установено и въз основа на какви фактически данни. Вместо това органът се е позовал единствено на неприложимата в случая норма на чл. 9ж ЗПЗП. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,