Решение № 12166 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2015 г.

Решение № 12166 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Е. М. срещу решение № 4340 от 22.06.2015 г., постановено по административно дело № 3197/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане № 495/08.03.2015 г., издадена от полицейски орган в 09 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи ( СДВР) - П. К. Л.. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от него пред първоинстанционния съд заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира заплащане на направените в производството деловодни разноски, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 113 лв. за причинените му имуществени вреди - ползване на един ден годишен отпуск на 20.05.2015 г., както и обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 09 РУП-СДВР - П. К. Л. в представени от процесуален представител писмени бележки оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Неправилен е изводът в обжалваното решение, че в случая обжалваната пред АССг заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В конкретния случай заповедта е постановена на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), предвиждаща правомощия за полицейските органи да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление. По делото липсват доказателства, въз основа на които може да бъде изведен извод, че към момента на издаването й - 08.03.2015 г. са налице данни за евентуална съпричастност на М. в извършване на каквото и да е престъпление. Посочването в заповедта - данни за извършено престъпление при липсата на такива по административната преписка, не обосновава обратен извод. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган и в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че М. не е позволило извършването на личен обиск от охранителите на "Практикер" при отсъствие на правомощия за последните по чл. 30, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" от Закона за частната охранителна дейност не обосновава извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 72, ал. 1 ЗМВР. В случая липсват данни и за наличие на възможността, предвидена в чл. 32 ЗЧОД, което отново обоснова извод за липса на посочените в заповедта материалноправни предпоставки - наличие на данни за извършено от касационния жалбоподател престъпление. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваната пред АССг заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При това 09 РУП - СДВР следва да бъде осъдено да заплати на М. направените деловодни разноски в размерна 20 лв., от които заплатени държавни такси в размер на 10 лв. за производството пред АССг и 5 лв. пред касационната инстанция, както 5 лв. други разноски в производството. Предявените искове за заплащане на претърпени имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 204, във вр. с чл. 203 АПК искът за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица могат да се предявят след отмяна на акта по съответния ред - в конкретния случай след влизане в сила на съдебното решение за отмяната му. Действително разпоредбата на чл. 204, ал. 2 АПК дава възможност искът да се предяви и заедно с оспорването на административния акт, но до приключване на първото заседание по делото, което в случая е проведеното такова на 20.05.2015 г. При това искът недопустимо е предявен едва пред касационната инстанция и не следва да бъде разглеждан. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение