Решение № 1644 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2016 г.

Решение № 1644 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2016 г., V о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т., от гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат С. Н.-САК, гр. С. срещу решение № 3948 от 09.06.2016 г. по адм. дело № 194/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 45-55-2/15.12.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД-ГДА), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 6, ал. 3, т. 7 от Устройствения правилник (УП) на ГД "ГВА", е прекратено служебното й правоотношение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, тъй като длъжността не е съкратена, а съвместена с дейността на главния юрисконсулт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът- главния директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", лично и чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на АССГ да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При издаването на заповедта е спазена предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Установено е, че с влизане в сила на новото длъжностно разписание, действащо в ГД ГВА от 15.12.2015 г., длъжността "главен експерт - човешки ресурси", заемана от касационната жалбоподателка, е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задачи и задължения, поради което съдът е заключил, че заповедта е издадена в съответствие с материално правната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решение е правилно. По делото е установено, че С. Т. е заемала длъжността "главен експерт - човешки ресурси" в отдел "Правен и икономическо регулиране" в дирекция "Административно-правно обслужване и финансово-стопански дейности", като при направеното от АССГ сравнение между представените по делото длъжностни разписания на ГД ГВА в сила от 05.11.2015 г. и в сила от 15.12.2015 г. е видно, че в първото разписание щатната бройка за длъжността "главен експерт - човешки ресурси" в отдел "Правен и икономическо регулиране" е една /една/ и считано от 15.12.2015 г. е премахната изцяло, като вместо нея е открита длъжността "главен юрисконсулт", която видно от доклад на главния секретар на ГД ГВА от 15.12.2015 г. е новооткритата длъжност, и са й възложени и функциите на длъжността, която е заемала С. Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията/обн. ДВ, бр. 49/29.06.2012 г./, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице реално съкращаване на длъжността е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай е видно, че двете кумулативни предпоставки на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са налице - заеманата от касационната жалбоподателка длъжност "главен експерт - човешки ресурси" е премахната като нормативно определена позиция. По делото е извършена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която се установява, че след съпоставяне на длъжностните характеристики на "главен експерт - човешки ресурси" и "главен юрисконсулт", на последната от които са възложени функции по човешки ресурси, е констатирано, че длъжността на "главен юрисконсулт" в отдел "Правен и икономическо регулиране" в ГД "ГВА" не е еквивалентна по функции и нива на компетентност с длъжността на жалбоподателката "главен експерт - човешки ресурси" в същия отдел на ГД "ГВА". Функциите и задълженията на премахнатата длъжност, която е заемана до 15.12.2015 г. от жалбоподателката са разширени с качествено нови задължения в областта на правото и правните науки. От направената съпоставка на длъжностите вещото лице, е установило, че са налице значителен по обем задължения в областта на правото и правните науки, които не са налице в задълженията по длъжностната характеристика на жалбоподателката. Новите задължения са значителни по обем, в резултат на което новата им съвкупност и изисквания за осъществяване налагат извода за наличие на качествено нова длъжност. Освен това професионалната област на длъжността "главен юрисконсулт" в отдел "Правен и ИР" е само "право и придобита юридическа правоспособност", каквото образование жалбоподателката не притежава. От изложеното може да се направи извод, че длъжността не е запазена и като система и функции в щата на ГД ГВА, във вида, в който е била до 15.12.2015 г. и под друго наименование, нито е разкрита в друг отдел или дирекция. По този начин касационният ответник е изпълнил изискването да установи материално правните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Премахването на дейността, свързана с човешките ресурси в администрацията на ГД ГВА е резултат от доклад на главния секретар на посочената дирекция, в който е направено предложение с цел подобряване на работата на администрацията и повишаване на административния капацитет на ГД ГВА, и е посочено, че с оглед оптимизиране на щатовете и постигането на оптимална натовареност, длъжността "главен счетоводител" следва да бъде закрита чрез изменение в длъжностното разписание, като функциите и бъдат възложени посредством промяна в длъжностната характеристика на началник - отдел ФСАД, а длъжността "главен експерт - човешки ресурси" в отдел "Правен и ИР" чрез изменение в длъжностното щатно разписание и промяна на длъжностната характеристика да бъде трансформирана в "главен счетоводител". Отразено е, че на същия ще се възложат функциите по процесуално представителство пред съдилищата и други юрисдикции, разработване на проекти на нормативни актове в областта на гражданското въздухоплаване, изразяване на мнение и становище по решаване на различни правни проблеми свързани с дейността на администрацията, в т. ч. и с международна дейност, участие в комисии, работни групи, процедури и т. н. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, докладът е одобрен от главния директор на Главна дирекция ГВО и освен това е надлежно регистриран в деловодната система на ГД ГВА, поради което съдът намира, че предхожда измененията в длъжностното разписание при ответника, в сила от 15.12.2015 г. По делото са представени доказателства, от които се установява същата численост на персонала в отдел "Правен и ИР" В ГД ГВА, като длъжността "главен експерт - човешки ресурси" е премахната, и задълженията й са прехвърлени към длъжностната характеристика на новата длъжност "главен юрисконсулт", ведно с допълнителни функции, задължения и изисквания, в сила от 15.12.2015 г. При тези доказателства правилно Административен съд С.-град е приел, че е налице реално съкращаване в щата на длъжността, изпълнявана от Т. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че реално няма съкращаване на длъжността, тъй като докладът с предложението за промяна в структурата на администрацията е входиран при административния орган в деня, в който е издадена заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и на практика кадровият орган, не е имал необходимото време, за да извърши необходимите нормативни промени за да е налице основанието за издаване на процесната заповед. Правилно съдът е приел, че представеният доклад е резолиран от главния директор на ГД ГВА, и е входиран редовно в деловодната система на дирекцията. Освен изложеното следва да се отбележи, че преценката дали конкретна длъжност да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и неговото право е да я организира по най-ефикасен начин. Настоящата съдебна инстанция счита, че Административен съд С.-град обосновано е заключил, че заповед № 45-55-2 от 15.12.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", с която е прекратено служебното правоотношение на С. Т., е издадена при наличие на материално правните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и правилно е отхвърлил подадената от служителката жалба като неоснователна. Липсват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника 500,00/петстотин/лева разноски по делото пред касационната инстанция на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираните разноски пред първата инстанция са присъдени от АССГ в полза на ответника, поради което тази претенция в настоящето производство е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,